Строго явно

Под различни претексти в различни държави готвят налагане на цензура или подслушване на Интернет. Същото се отнася и за България, което ще бъде грубо ограничаване на правата на човека, личната кореспонденция и достъпа до информация.

Разбира се, и тук САЩ са водещи. Вероятно ще убедят и техните съюзници, че става нещо наистина "страшно", само защото съдържанието на някакъв сайт нарушава законите на някаква ... трета страна. Но защо например гражданите на България са длъжни на своята територия да спазват законите на други държави и защо въобще ще са длъжни да знаят за тяхното съществуване?

Зад всичко това се готви свирепо подслушване на световната информационна мрежа, неограничено контролиране и даже елиминиране.

В началото на януари Джордж Буш издаде две секретни директиви с номерата 54 (директива на президента по националната сигурност) и 23 (директива на президента по вътрешната сигурност). В тези документи на спецслужбите на САЩ и преди всичко на Департамента за вътрешна сигурност и Агенцията за национална сигурност (NSA) се дават указания за засилване на контрола над компютърните мрежи, използвани от американските федерални структури. Освен това, задокеанските разузнавачи и контраразузнавачи трябва да разширят сферата на мониторинг на информацията, постъпваща в мрежата чрез Интернет. Претекстът е "противодействие на различни хакери, на организирани престъпни групировки и чужди разузнавания." Досега тези мероприятия бяха реализирани от различни ведомства самостоятелно и не бяха свързани помежду си. В бъдеще този "пропуск" трябва да бъде отстранен. Американците се оправдават с неотдавнашните съобщения, че китайски хакери са били атакували основни база-данни на Пентагона и други лаборатории, занимаващи се с ядрени разработки.

Досега Агенцията за национална сигурност на САЩ имаше опит в подслушването на големи количества чуждестранни системи за връзка. Но перспективата за пренасочване на агенцията към вътрешното подслушване и контрол на вътрешните системи в САЩ предизвика възражения от страна на много американски политици и юристи. Сериозни дебати се водят и по въпроса за контрола на каналите за предаване на информация на територията на САЩ без получаване на разрешение от съдебните органи.

В рамките на новите директиви на Буш, Департаментът за вътрешна сигурност ще осъществява мониторинг на всички опити за проникване във федералните информационни системи и ще поддържа свои база-данни, където ще бъдат фиксирани всички случаи на взлом в мрежата и използваните за това технологии. Същевременно се планира да бъдат съкратени правителствените интернет-портали от 2000 на 50, за да могат ефективно да се следят всички атаки срещу тях.

Тези инициативи бяха посрещнати на нож от ръководствата на различните ведомства на разузнавателната общност на САЩ. Те аргументират своите възражения с това, че Департаментът за вътрешна сигурност, създаден едва през 2003 г., няма необходимия опит за решаване на подобни задачи и не се ползва сред спецслужбите с необходимия авторитет.

От своя страна, председателят на Комитета за вътрешна сигурност на Камарата на представителите на Конгреса Бени Томсън заяви, че "ведомствата, чиято основна задача е събирането на информация за обекти в чужбина, не трябва да се занимават с мониторинг на компютърните системи на територията на САЩ."

Издадените от Буш директиви имат едностранен характер, тъй като в тях няма указания за поставяне на бариера срещу проникването в системите за управление на предприятието от частния сектор, банките и обектите на енергийния сектор на страната, както и в частните кореспонденции по Интернет на милионите редови американци.

Експертите добре знаят, че оправданията на Буш за евентуални атаки срещу мрежите на правителствените органи по никакъв начин не могат да доведат до хаос, преди всичко, защото всичките имат някакви резервни системи за управление, с които се подсигурява непрекъснатото ръководство на страната. Освен това нито хакерите, нито терористите, нито чуждестранните спецслужби в момента разполагат с технически възможности за нанасяне на глобален информационен удар по САЩ.

Ще припомним, че Белият дом отдавна настояваше спецслужбите на САЩ да имат право без каквито и да било съдебни санкции да подслушват телефонните разговори и да преглеждат електронната поща на чуждестранните граждани, намиращи се извън границите на САЩ, но използващи американските спътникови канали, централи за връзка или интернетни сървъри. Директорът на националното разузнаване на САЩ Майкъл Макконъл заяви, че това би позволило "да бъде предотвратен значителен пробив и терористични атаки на територията на САЩ, чиито планове се разработват извън пределите на Америка." Според него, изискването за предварително получаване на съответните съдебни санкции ще затормози усилията на спецслужбите за оперативно разкриване и предотвратяване на такива планове.

Заради това на 24 януари, почти веднага след подписването на директивите 54 и 23, Буш за пореден път поиска от Конгреса на САЩ да направи безсрочен закона, улесняващ шпионирането на чужденците, подозирани в тероризъм и намиращи се на територията на други държави. Законът, който след подписването на Буш получи названието "За защита на Америка", беше приет от Конгреса през август 2007 г. Но срокът на действието на допълнителните пълномощия на Агенцията за национална сигурност, която притежава най-мощните технически средства за постоянно подслушване на американците, беше ограничен до 6 месеца, т.е. до 1 февруари 2008 г. Представителите на Демократическата партия възразиха срещу представения през август документ, тъй като в процеса на следенето могат да бъдат нарушени и правата на американците, които използват същите центрове за свръзка и сървъри, както и гражданите на други държави.

В резултат, Агенцията за национална сигурност все пак беше задължена да иска от съда разрешение за подслушване на телефонните разговори в онези случаи, когато чужденец се свързва с американски гражданин. Законодателите отказаха също да изпълнят искането на Буш телефонните компании доброволно, без получаване на санкция от съдебните органи, да оказват на Агенцията за национална сигурност съдействие в следенето на жителите на САЩ и техните чуждестранни кореспонденти. Всичко това трябва да се има предвид и от българските законотворци, които вече въвеждат практическо неограничено подслушване на българите, използващи телефони и Интернет.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ