Когато преди 16 години за първи път в България започнах да анализирам ставащото у нас и наоколо от гледна точка на геополитиката, тя беше напълно непозната и даже апокрифна. Но, тъй като преди това дълги години бях работил с информация предимно в международния контекст, вероятно знаех няколко неща повече от другите. На първо място, че идеологизирането на политиката и икономиката не издържа изпитанията на реалностите. Защото и едното, и другото зависят преди всичко от геополитиката.

Благодарение на дългогодишната ми работа с всякаква информация по всякакви "коридори", знаех, че съвременният човек има същия информационен капацитет като неговия предшественик отпреди 100 000 години. И че обемът, който тогавашният е получавал през целия си живот, днешният получава само с един брой на "Строго секретно". И че вече сме стигнали до стената, т.е. до синдрома на преинформираността, но че в тази голяма картина липсва геополитиката.

Ето защо, когато през 1994 г. за първи път в България пуснах в действие тази дума, тя беше непозната не само у нас, но и в Европа, особено в нейната източна част, т.е. в бившите социалистически страни.

По същото време започваше да прохожда и в Русия, особено в разработките на служителя на Генералния щаб Александър Дугин. Съвпадението не беше изненада, тъй като и аз преди това, в масов или закрит режим, бях правил разработки и анализи от геополитическа гледна точка. Разбира се, ще е несериозно да твърдя, че още тогава съм бил съзнателен геополитик. Но опитите бяха налице. Ще припомня, че още през 1995 г. няколко, вероятно неглупави, хора направихме може би най-умното предложение оттогава до днес - България в настъпващия тайфун да запази и геополитически неутралитет. За съжаление, потенциалът на идеята не беше схванат у нас, но веднага беше оценен на Запад, откъдето направиха всичко възможно да я потиснат или изопачат. Днес вече е късно, особено след влизането ни в НАТО и ЕС, което е най-страшната геополитическа контрареволюция, за която пиша отдавна и е основната причина на катастрофата около нас. Но не сме изключение. Това се отнася за почти всички бивши източноевропейски социалистически страни. За щастие, има признаци, че Русия ще прескочи пропастта. Заради това отделям особено внимание на нейната съвременна геополитика.

Геополитиката беше и е тема за висш мисловен пилотаж. Тя е невъзможна за разбиране без познаване на основите на концепциите, които бяха развивани в "Строго секретно". По същия начин и висшата математика не може да се изучава без познаване на алгебрата и геометрията.

Постепенно започнах да налагам геополитиката, поне като начин за анализ на света. За съжаление обаче, между нея и онова, което правеха всички режими у нас, след 1990 г. зееше пропаст, т.е. пълна антитеза.

От друга страна, геополитиката започна да става практика и днес е почти банална. Пуснете телевизиите и всички преразказват онова, което са прочели в "Строго секретно". Отворете вестниците, където в една или друга форма се срещат разгърнати наши цитати или разработки.

Политиците се правят, че не ни четат. Нищо подобно. Четат ни както старите девици четат порносписанията в спалнята под одеялото. А след това си говорят: "Случайно, четейки един вестник, се натъкнах на някакви геополитически глупости." "Какво неразбиране, какъв автопиар." Други си сочеха главите: "Такова нещо не може да има."

След това обаче смениха музиката: "Да, може, но има и други геополитики." Под това разбираха пръкналите се безбройни епигони. Може би най-доброто сравнение е с Дан Браун и "Шифърът на Леонардо" - книга, прекрасно написана, чийто тираж по света надмина няколко десетки милиона. Цитирам го заради друга причина. Защото Браун стана един от най-плагиатстваните автори с десетки епигончета, които считат, че щом могат да съберат буквите в думи, могат да крадат и цели конструкции от идеите на Браун. Тази литературна макулатура се отличава с ниско интелектуално равнище и липса на уважение към интелекта на читателя.

Така стана и със "Строго секретно". Разни политици и "анализатори" започнаха да плещят глупости за геополитиката и за мястото на България от всякаква гледна точка.

Но и това беше полезно. В резултат на плагиатстването на моите идеи, разбрах как може да се управлява България. Нали нашата национална идея е кражбата? И ако се предложи някаква идея за безплатно ползване, те чисто и просто ще я откраднат и присвоят. И ще започнат да я разпространяват. И по този начин, постепенно, за сметка на мародерството и плагиатството, успях да наложа на властите дневния ред на геополитиката.

Колкото повече крадат, толкова по-лесно им предлагам като материал за кражба определени идеи, които те препродават. Появи се цяла индустрия на плагиатстване на написаното от мен, даже в неговите най-неудачни форми.

Но по този начин се налагаше и геополитическият дневен ред и може да се извърши интелектуална революция, като се преодолее споменатият синдром на преинформираността и се наместят нещата на техните правилни геополитически места със смяна на дискурса, т.е. на обсъждането. Заради това пиша, че "Строго секретно" е другата гледна точка. Защото онзи, който контролира дискурса, контролира всичко.

Вече има обнадеждаващи моменти - затова каква трябва да бъде България от геополитическа гледна точка. Все по-често се появяват пресичания на геополитиката с практиката на властта.

Заради това ми се струва, че следващият цикъл трябва да стане осъществяването на онова, което днес изглежда невъзможно, т.е. формирането на ново геополитическо световъзприемане.

Някъде прочетох, че древните са мислили, че свещените паяци се раждат от въздуха. Днес е доказано, че е така. Те в началото изработват от себе си паяжината и след това насред тази паяжина се появява центърът, в който се намира паякът. По-просто казано, не паякът тъче паяжината, а паяжината - паяка.

Така е и с геополитиката - не хората я създават, а тя създава хората и историята. Това ще доведе до следващата крачка - до изкуството да се разруши или победи предопределеността и неизбежното.

Погледнете какво става в целия свят и с каква колосална скорост се проявява в сферата на самоидентифицирането на страните и народите. Международният мравуняк е силно разтревожен. Онова, което става, води към глобални изменения на планетата и се дължи на геополитиката.

Светът се намира в някакво критично състояние - твърде много конфликти и тенденции, но твърде малко развитие и позитиви. Заради това България трябва да се бори не толкова за своя статут на тази арена, колкото за своята роля на активен геополитически играч на нея. Това ще е доближаване до изкуството за разбиране на геополитическата предопределеност.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ