'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Какво и защо се случи /12/
Интелектуален клуб "Строго секретно"
Настъпващата пролет ни дава възможност да направим много важно мирогледно откритие. Новият живот атакува отново, от което по-напредналите умствено българи изненадващо осъзнават, че той е възможен и без политиката и без ежедневния анализ на политическата карантия. Животът не само е възможен без тях. Даже е по-симпатичен. И без тях слънцето изгрява, цветята никнат, дърветата зеленеят, излизат вестници и книги, жените са пак красиви. Не само може, но си заслужава да се живее.
И сега разбираме защо политиците правят всичко възможно да не отсъстват твърде дълго и да не си взимат големи ваканции, защо постоянно се тълпят да им гледаме муцуните по телевизията, защо плещят за афери, скандали, заговори. Не защото е важно за България, а за да не успеем да забележим, че без тях и без тяхната шизофренична хиперактивност също може да се живее. Че можем и без тези булдози, ротвайлери, пинчери и политически пудели, които се дърпат за крачолите и се ръфат под канапетата. За да не забележим, че сме в реалност, в която е наложен абсолютният примат на политиката над всички други признаци на живот и да не се досетим, че без политиката не само че няма да има нищо, но обратното - че можем без нея. И без тях.
Заради това отдавна предлагаме създаването на гражданско движение, което да изходатайства целогодишни ваканции за политиците. Ако не искат да почиват и да се махнат телевизорите, ще ги принудим. Ще бъдем великодушни - ще им дадем наведнъж четиригодишна ваканция. Няма нужда да ходят на работа. Да си стоят вкъщи и да не правят нищо.
На този фон идват и новите социоанкети, че левицата продължава да губи спрямо "пожарникарската команда", че "това не е левица, а мъртвица".
От идеологическа гледна точка, в медиите се извършва погребение на левицата или поне на нейното актуално ръководство. Основните аргументи са, че става дума за "някаква формация, която няма идеологически компас, предава своя електорат, насочена е към лични изгоди, без медийна политика."
Тук ще припомним, че въпреки слуховете "Строго секретно", няма нищо общо с актуалното ръководство на БСП. По-скоро се опитваме от 15 години да обясняваме причините за кризата в левицата и основните процеси в Европа и света, и къде, според нас, би трябвало да е мястото на левицата в България. Не сме и причина за вътрешните разногласия в нея, въпреки че те се развиват именно по линиите, които сочим като критични за една съвременна лява партия.
Кризата вляво е ясна. Нещо повече. Именно тя е причината за появата на сцената на нови десни политически лумпени, единият от които изразява интересите на организираната престъпност, а вторият - на полит-психиатрията.
Но тук става въпрос за левицата и защо и тя попадна в отбора, на който хората искат да дадат постоянен отпуск.
На пръв поглед щом като левицата знае, че е толкова зле, може да се очаква, че вече ще се отблъсне от дъното. Но и това не е сигурно, щом като си въобразява, че борбата ще се реши в центъра, тъй като друго оправдание не могат да намерят в момента.
Всички анкети сочат, че привържениците на левицата не са съгласни с центризма на това ръководство на БСП. Икономическата свобода, реализирана по типично неолиберален начин, т.е. като дерегулиране, не е лява идея, а дясна.
Заради това така наречената десница започва да се измества пък наляво и даже да става комунистическа. Това не е български патент, тъй като се наблюдава в почти цяла Европа. Но там левицата започва да говори все повече с езика на класовата борба от първата половина на XX век или с езика на държавата, защитаваща местното самоуправление, трудовия пазар и средния бизнес пред големия вътрешен и външен капитал. Нищо такова в БСП не се чува. Даже не се опитват да използват популизма.
Защото, както се вижда от Европа, за да се прави лява политика по убедителен начин, трябва да се притежава език, който да обяснява интересите на общностите, които на пръв поглед нямат много общо - на студентите и пенсионерите, на безработните и бившите членове на ТКЗС, на бохема от големия град и медицинските сестри, на касиерките от "Метро" и шофьорите от градския транспорт.
Десницата има просто уравнение "свобода = пазар = ръст." За късмет на левицата, те все още не разбират за какво става дума.
Левицата обаче не може да създаде своето идеологическо уравнение "равенство = добро за повечето хора."
Ръководството на БСП има проблеми с езика, защото има проблеми със своята идентичност, която загуби в края на XX век заради социалдемократизирането. То още не е открило, че капитализмът се промени и мястото на пазара заема новата политика на корпорациите, чиито печалби не зависят от потребителите, а във все по-голяма степен - от правителствата.
Самоличността на левицата е плитка, тъй като от години си задава неподходящите въпроси - пита как да се спечелят избори, а забравя да пита, каква съм аз.
Разбира се, не само БСП е виновна за това. Процесът започна много по-рано на Запад с кризата на държавата-майка и успехите на либерализирането. Левицата открадна от неолибералите техният политически език. Сватбата с пазарния либерализъм даде на Шрьодер и Блеър силно политическо средство. Десницата беше срещу него безпомощна. Лейбъристите разгромиха консерваторите, демократите - републиканците, социалдемократите - християндемократите.
Левите партии завладяха центъра. Реваншът на десницата започна най-напред в САЩ и в някои европейски страни, където десницата заатакува левицата отляво. Прибягна към примитивен популизъм с болезнените за всяко общество теми - сигурността, идентичността и неравенството. Стигна се до политическа рокада - десницата се опитва да използва проблемите на слабите, а левицата стига най-лесно до средната класа и продължава да се движи надясно с центристко либерална политика.
Заради това част от левия електорат се насочва, макар и временно, към популистката десница.
Откъсването на върхушката от лявата идея доведе до това, че левите среди започнаха да се формират като обществени движения и групи за натиск по отделни въпроси - опазването на околната среда, атомната енергетика, свободата на словото, защитата на потребителите от корпорациите, антиглобализирането и т.н.
Левите партии, които приеха вярата в радикалния пазар, сега имат проблеми с извършването на поредния завой към новата левица. Заради това в началото на XXI век в много страни десните партии по-лесно използват алтероглобалистичните постулати, отколкото партиите на традиционната левица. Светът се обърна нагоре с краката.
Колкото по-повърхностна е лявата идентичност, толкова по-трудно намира общ език със съвременните обществени движения. Заради това левите партии губят елементи от потенциалната си програма и избиратели, и затъват в центристки манталитет, като са убедени, че това е необходимо за съществуването им. И чак сега се опитват да използват общественото недоволство от либералните реформи след 1990 г.
БСП боледува от същите болежки. Със "старата гвардия" вече нямат почти никаква идейна връзка, освен идеята за присъствие в политиката. Но и тук има конфликт, защото левите хора в България повече от хора на политиката, се чувстват хора от левицата.
В този смисъл тя в никакъв случай не е мъртвица и може да има голямо бъдеще в България, ако сама си го построи. Иначе ще си вземе четиригодишна ваканция.
...Issue 155, April 2008 |
Какво означаваше ad Kalendas Graecas Имаше някакви признаци, че нашите политици започват да мислят и че няма да ни изпратят да воюваме в близко време за неза... ⇨ |
ЧЕЗ влиза в Страсбург? Скандално известното от последните месеци енергийно предприятие ЧЕЗ, което сега трябва да решава и напрежението, родено ... ⇨ |