Призракът на Великата депресия от 1929 г. вече се материализира. Опитите за реформиране на регулиращите финансови органи на САЩ, предаващи "цялата власт" в ръцете на частната Федерална резервна система, само потвърждават промените, които анализираме от няколко години.

Събитията на международните пазари, фалитите на крупните американски финансови чудовища, засилващата се паника и безсилието на финансовите власти на САЩ да удържат краха, тъй като не знаят как да направят това.

Причината, както неведнъж сме анализирали, се крие в самата система на САЩ. Именно използването на тази теория ни позволи още преди 6-7 години да предскажем приблизителния ход на сегашните събития, които вече са общоизвестни.

Но причините им продължават да се излагат повърхностно, което показва, че онези, които носят отговорност за съдбата на западния свят, не са предвидили, не са разбрали и вероятно и сега не разбират какво става.

Всеки анализ на сегашната финансова криза в САЩ трябва да има няколко пласта. На първо място са реалните процеси, ставащи в световните финанси. На второ място е описанието на отклоненията от реалностите на финансовите власти на САЩ, които се отразяват и върху останалото човечество. И на трето място са какви именно грешки правят тези финансови власти със своята пълна или частична неадекватност.

Преди всичко ще припомним, че съвременния си формат американската икономика възприе след 1971 г., когато след последния през XX век фалит на долара, той беше отвързан от златото. Но излишният доларов капитал продължаваше да се образува, заради една основна причина, а именно, че след 1913 г. в САЩ беше създадена частна централна банка - Федералната резервна система, която всячески поддържаше, в това число и чрез емисия на долари, близките до своите учредители финансови структури. На първия етап тя се престара и организира колосалната криза през 1929 г., която беше наречена Велика депресия и която се повтаря и днес, пак заради Федералната резервна система. Тогавашната депресия продължи 10 години.

Печатарското усърдие на Федералния резерв беше ограничено след Втората световна война благодарение на съществуването на СССР и социалистическите страни. Но от друга страна беше доста умело прикрито със стремежа да бъдат доказани "преимуществата на капитализма над социализма."

Въпреки това през 70-те години икономиката на САЩ се тресеше по всички направления, което тогава ни даваше основание да твърдим, че Западът беше загубил категорично икономическата война спрямо СССР и социализма и само миролюбието на тогавашното Политбюро на ЦК на КПСС не позволи на СССР окончателно да спечели тази победа. Веднъж и завинаги.

И именно в края на този период цената на златото достигна максималното равнище за целия следвоенен период, което в преизчисление на днешни цени, беше над 2000 долара за унция.

Но в началото на 80-те години с идването на власт на президента Роналд Рейгън и оформящия се екип на неоконсерваторите, начело с Буш-старши, решението беше намерено по парадоксален начин. Ако основната беда за САЩ през 70-те години беше стагфлацията (т.е. стагнацията, в условията на висока инфлация) Рейгън предложи нещо, което е възможно само при необуздана доларова емисия, т.е. тя да бъде увеличена още повече. Смисълът на операцията се състоеше в това да се изгаря излишния капитал в рамките на контролиран инфлационен процес, като се надуват и в определен момент пукат финансовите балони. При това икономическият ръст се стимулираше за сметка на крайно либералната парична политика, което не беше трудно да се постигне, тъй като в началото на този период лихвите в САЩ, заради борбата с инфлацията, бяха чак 18 на сто.

Друг основен фактор за американците - ръстът на потреблението на домакинствата, осигуряващ сравнително висок жизнен стандарт, се стимулираше чрез кредитните механизми. По-просто казано, финансовата система на САЩ трябваше да стане своеобразна гъба, която да "попива" излишната парична маса, да не я пуска на потребителските пазари, за да не се стига до ръст на потребителската инфлация над безопасния предел, който за САЩ беше установен на 2 на сто годишно. И тук имаше машинации, но, така или иначе, потребителската инфлация не надминаваше 8 на сто.

Реализацията на тази програма в течение на 25 години доведе до това, че лихвеният процент падна почти до нула и стимулирането на американската икономика стана изключително сложно.

Що се касае до потреблението, заради неговото стимулиране САЩ започнаха да изяждат много повече, отколкото произвеждат. Това е спецификата на съвременната американска икономика. Тя потребява почти два пъти повече ресурси, отколкото произвежда. Ако се изчисли световното производство и потребление според паритета на покупателната способност ще се получи, че производството на САЩ е около 20 на сто от световния брутен продукт, а тяхното потребление е 40 на сто. И цялата тази огромна разлика се постига, защото Федералната резервна система постоянно печата нови долари, които бяха наложени и като световна резервна и търговска валута.

Проблемите на САЩ са и заради това, че скоростта на ръста на емисията на доларите е много по-висока от ръста на самата икономика. Нарастването на съвкупния дълг на всички субекти на американската икономика е около 10 на сто годишно и неговият сумарен обем вече е над ... 55 трилиона долара. Няма грешка. При официален обем на брутния продукт на САЩ от около 12 трилиона долара (като само дълговете на американските домакинства са 14 трилиона и също растат със скорост 10 на сто годишно) ръстът на американската икономика реално е около 2 на сто. Тук вече никакво инфлационно управление няма да помогне. Балоните ставаха все по-големи.

Пръв през 2000 г. се пукна балонът на фондовия пазар. През 2007 г. се пукна и балонът на пазара на недвижимостите, който се оказа толкова голям, че повлече след себе си цялата икономика на САЩ. Съответно беше прието решение да започне преструктуриране на финансовата система, т.е. използвайки аналогията с "гъбата" да се изрежат нейните най-загнили части.

Работата започна през август 2007 г., но от началото всичко тръгна наопаки. Всъщност именно началото на ипотечната криза предизвика общ икономически спад, който започна през есента на 2007 г. Спадът пък засили недоверието на пазарите и ефектът на комулирането започна да се засилва.

Тъй като монетарната теория, която използват властите на САЩ, не разкрива причините за тези негативни процеси, при някои от участниците на финансовите пазари започна паника и истерия.

Същевременно обаче от доста време съществуваше и алтернативната теория за кризата на американската икономика, която по принцип беше разработена от някои руски и източноевропейски икономисти още през 1997-2002 г. Същността й се състоеше в следното.

В края на 70-те години американците, искайки да стимулират максимално научно-техническия прогрес и да компенсират икономическото си поражение спрямо СССР, стартираха развитието на нов информационен сектор. Разбира се, средствата за него се взимаха от другите сектори на икономиката, но преди всичко и отново за сметка на доларовата емисия. Не ставаше дума само за цветните телевизори, видеа и камери, за които американците теглеха нови кредити, за да ги притежават. Предполагаше се, че за сметка на внедряването на информационните технологии ще нарасне и производителността на труда в традиционните отрасли, което ще ги принуди и те да купуват нови технологии, в резултат на което информационните отрасли, или така наречената "нова икономика", ще могат да се разплатят за направените авансови колосални инвестиции. За съжаление обаче, тази версия не се оправда. Внедряването на информационните технологии не доведе до повишаване на производителността на труда в традиционните отрасли. Това вече вещаеше актуалния апокалипсис и стана основата на така наречената системна криза.

Тъй като парите, наливани в "новата информационна икономика" бяха колосални, тя започна да играе все по-голяма роля в брутния продукт на САЩ, като с времето нейните мащаби станаха толкова големи, че да бъде ликвидирана стана напълно невъзможно. Още в края на 90-те години анализът показваше, че делът на американската икономика, която "седи" на преки емисионни дотации, е около 15 на сто от брутния национален продукт, а ако се отчиташе и нарасналата около "новата икономика" периферия, този дял вече е около 35 на сто от БНП. След това ситуацията не само, че не се подобряваше, но се влошаваше постоянно. Това означава, че тези 35 на сто от брутния национален продукт на САЩ ще изчезнат почти мигновено, ако бъдат прекратени съответните дотации.

Фактически това означава, че различните финансови показатели на една и съща икономика се разминават и устойчива ситуация е невъзможна. Тя изисква постоянна емисионна подкрепа.

Именно тези структурни причини не се виждат и разбират от финансовите власти на САЩ.

И така, на първо място, емисията в САЩ служи не само за повишаване на жизненото равнище на населението и по този начин за запазване на актуалната социално-икономическа структура на обществото, но и за поддържане на напълно извратена структура на съвременната американска икономика. Според някои експерти, годишните дотации за поддържане на структурата на икономиката трябва да са около 5 трилиона долара. Заради това, на второ място, финансовата система на САЩ играе ролята не само на "гъба", попиваща излишната емисия, но самата представлява създаван от няколко десетилетия инструмент за преразпределение на тази емисия в различни сектори на икономиката. На трето място, нарушението на системата на дотациите неминуемо ще доведе до бързо съкращаване на онези отрасли на икономиката, които живеят на постоянни дотации, т.е. това е преход на цялата икономика към депресия.

Започналото през есента на 2007 г. преструктуриране на финансовата система на САЩ наруши функционирането й като инструмент на глобалното стабилизиране. В резултат, темповете на ръста на брутния продукт на САЩ започнаха да спадат и преминаха в отрицателни величини, т.е. започна депресия, въпреки че това по никакъв начин не може да се види от официалната статистика на САЩ. Рязко нарасна недоверието на финансовите пазари, а кредитният пазар фактически замръзна.

Федералният резерв в тази ситуация започна да предприема съвършено безпрецедентни мерки за поддържане на ликвидността, в това число разшири списъка на книжата, под които се взимат стабилизационни кредити, увеличи техния срок и броя на допусканите организации. По-конкретно, включи в списъка и инвестиционните банки, което никога не е било в миналото.

За оздравяване на икономиката е необходимо преразпределение на ресурсите в здравите сектори на икономиката и ускоряване на техния ръст. Но за това е необходимо да бъде приведена американската икономика в "естествено състояние", което изисква съкращаване до минимум на посочените по-горе 35 процента, което нито един политик няма да направи, тъй като ще означава социална революция в САЩ. Застрашена ще е цялата социално-политическа структура на САЩ, а след това и на Европа.

Това е затворен кръг. Причината е, че основният проблем на борбата с текущата финансова криза в САЩ се състои в това, че нейните организатори - паричните власти, изхождат от монетарните причини на кризата и съответно противодействат с чисто монетарни методи. Но кризата има ясно изразен структурен характер и с нея може да се борят само със структурни методи. Историята показва, че досега нито веднъж структурна криза не се е решавала с монетарни методи. И даже, ако временно САЩ решат своите проблеми, в близко бъдеще ще ги очакват още по-сериозни неприятности.

Това означава, че структурната криза няма да бъде отслабена и есента ще започне нейната нова вълна. Но този "оптимистичен" сценарий може и да не състои, тъй като всеки момент на американските пазари може да започне паника, която не може да бъде спряна по никакъв начин.

Заради това САЩ никога не могат да станат световна суперсила. За разлика от своите британски предшественици, те са банални грабители, отнемащи силово чуждата собственост. Какво правят сега - от арабите крадат нефта, от афганистанците - високопланинските плантации за така важния за американската демокрация опиумен мак, от сърбите - Косово, от Латинска Америка крадат всичко, макар че все по-малко успешно. От Русия искат да откраднат най-големите на планетата природни богатства.

Но именно тук се получава най-големият провал. Принципно игнориращите историята американци в лицето на Русия се сблъскаха с нацията, от която засега никой нищо не е успял да открадне задълго, с народ, който е по-силен духовно, генетически и биологически. Това ще е фатално за САЩ.

Но главното не е и в това. Години наред чрез своя долар САЩ крадат парите от целия свят по силов начин. Известна е метафората "какво е доларът на САЩ." Това е когато американците печатат вкъщи зелени хартийки, след това ги разпращат по целия свят и ги получават обратно, като във всяка има загънато и бонбонче.

Последните години добавиха нови подробности към тази метафора. Чувалите и контейнерите със зелените хартийки са транспортирани със самолетоносачи, бомбардировачи и ракети. И да бъдат отказани е крайно неудобно. Но и на това недоброволно кредитиране от САЩ от целия свят идва краят.

Пишем, че на власт в САЩ сега са така наречените неоконсерватори. Това не е точно. Това не са неоконсерватори, а неоколониалисти. Няколко поколения бяха възпитавани с идеята за борба срещу американския империализъм. СССР и социализмът рухнаха и се оказа, че това не е била комунистическа пропаганда. Но американският империализъм и съвременен неоколониализъм не се нуждае от идеи. На него са необходими газ, нефт, черни и цветни метали. И всичко това получава безплатно, в повечето случаи чрез така наречената приватизация в посткомунистическите държави или от донесената свободна конкуренция. В началото разбиха Югославия на части и след това я върнаха с бомбите си в средновековието. Така се появиха условията за свободна конкурентна среда в бивша Югославия. Идеята за свободна конкуренция е финансовият самолетоносач на простодушната американска доларова идеология.

След Студената война САЩ затъват в кризи, а своите дългове направиха проблем на всеки човек на тази планета. Даже на най-бедните. Къде отидоха всички тези богатства, които се стовариха върху главите на американците след разпадането на съветския блок? В малка степен за увеличаване на потреблението на американците. Голямата част отиде за въоръжаване и за нови войни. Плодовете на незавоюваната победа над СССР и световния социализъм САЩ използваха, за да подготвят и започнат нови войни. Но основната от тях - войната за арабския нефт, се оказа блато, в което затънаха до уши.

САЩ обаче никого не колонизират. Това е главната особеност на американския доларов неоколониализъм. Те не носят на покорените народи своята цивилизация, тъй като Америка няма своя цивилизация. Или по-точно има - това е болната цивилизация на циничния прагматизъм. От гледна точка на цивилизацията, САЩ са в залеза на онова, което беше наречено "безумен експеримент". Не цивилизация, а именно доларово безумно експериментиране носят САЩ навсякъде и на всички. И навсякъде с един и същ резултат - унищожение на всичко, което е било - добро и лошо. И нищо ново вместо тях. Разбира се, не става дума за обикновените американци, а за американския елит.

Заради това САЩ нямат шанс да царуват в света. Техният елит няма необходимият цивилизационен код. Няма програма. Америка е една болна цивилизация, израснала на пусто място, без история и корени, присвоила си правото да експериментира със съдбата на други народи. Но американската върхушка подсъзнателно разбира, че е жертва на неудачен експеримент и отмъщава за това на целия свят, заедно със своя патрон Англия и тяхното творение Израел.

Експериментът на САЩ днес изглежда така - а можем ли да се въоръжим толкова много, че да не може да ни стигне никой и с това оръжие да продължим да паразитираме върху останалото човечество. Отговорът е ясен - това не е възможно. Не става.

Но Югославия, Афганистан и Ирак са само началото на войната на САЩ срещу целия свят. Те нямат никакъв план. Но имат стратегия - подпалвай. Страшното е, че САЩ не искат да знаят защо им трябва да подпалват големи и малки войни в Близкия Изток, Азия, Кавказ или Европа. Знаят само, че трябва да подпалват, тъй като от своя исторически опит си мислят, че да подпалват е изгодно за тях. Заради това САЩ се стремят да се въоръжат така, че да отнемат ресурсите на останалите. Нека да издъхват от глад. А ние ще пируваме. Чумата е при тях, не е при нас. Всичко ще подпалим. И си вярват, че в този пожар няма да изгорят.

За онези, които помнят близката история, САЩ днес са като Троцки с неговата теория за перманентна революция. Разликата е, че Троцки все пак имаше доста последователи, а американците скоро няма да имат нито един.

Днешните САЩ нямат собствена вътрешна логика на развитие. Това е криза на цялата система по-точно на нейното пълно отсъствие. Днес Америка е едно изкуствено държавно образование, чийто монтажен цех се намира далеч извън нейните предели - в Англия и Израел. Поражението на САЩ ще бъде обаче катастрофа и за тези държави, които управляват чрез своето лоби военно-политическата машина на САЩ и използват американците като световен жандарм за защита на интересите на световната финансова олигархия. След поражението на САЩ, нито Англия, нито Израел ще имат перспектива да оцелеят като държавни структури.

Ясно е, че САЩ вече не издържат напрежението и допускат една след друга фатални грешки, които няма да им позволят да нанесат Глобалния удар. Първата грешка е крахът на долара и системната криза. След това ще последват други, още по-лоши.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ