НОВО ДЕЛО

България е покрита с полиетиленови торбички, алуминиеви кутии и картонени кашони. Те са навсякъде. До сметищата достигат 96 на сто от комуналните отпадъци (т.е. тези от домакинствата) и около 70 на сто от отпадъците от промишлеността и търговията. От тях не се рециклира или преработва почти нищо. Един наистина много мръсен бизнес.

Най-големите проблеми са с опаковките от търговията на дребно - торбички и различни фирмени опаковки, заради които стоките ще поскъпват, тъй като екологията вече се калкулира в крайната цена на продуктите . От няколкото милиона тона отпадъци (никой не знае колко точно), но може да се предполага, че са около 3-4 милиона, стигащи до сметищата, опаковките са около една трета. Би трябвало да бъдат рециклирани и използвани отново, но кой ще направи това. Със сигурност не шестте фирми, царуващи на пазара на боклуците, чиято задача е именно разделното събиране. Историята на тяхното създаване и регистриране е непрозрачна и мръсна. Отговор трябва да даде предстоящата проверка.

Какво и как правят никой не знае. Колкото съобщят, толкова им се вярва, на честна дума. Никой реално не ги контролира, въпреки периодичните призиви за това. Стигна се и до смешни решения - на извозващите боклуците коли да се поставят GPS-системи. Такава глупост наистина не е здравословна.

За пазар за рециклиране засега и дума не може да става - фиктивна отчетност, фалшиви документи за неколкократен един и същ оборот с едни и същи отпадъци, жонглиране със статистиката.

Рециклирането вече се регулира и от директивите на ЕС, но контролът над него практически не съществува. А това става опасно, тъй като цяла Европа воюва с боклуците. Престъпните елементи проникнаха и в този бизнес. Неотдавна бяха събитията в италианския Неапол. Членовете на Камората, Ндрангета и други мафиотски структури, годишно намират място за складиране на 35 милиона тона отпадъци, в това число токсични и радиоактивни, предимно в чужбина.

В Англия отпадъците от домакинствата са 20 пъти повече, отколкото в България, но и там до рециклиране стигат само 29 на сто от пластмасовите отпадъци, 57 на сто - от хартиените, 30 на сто - от алуминиевите, и 51 на сто - от стъклото. Останалите лежат на сметищата, но не само английските. Над 4 милиона тона са изнасяни в чужбина, предимно в Китай и Индия. Парадоксално изпращането на контейнер на другия край на света може да струва по-малко, отколкото да бъде транспортиран с камион от Лондон до Манчестър.

Във Франция вече се пише, че заради изострянето на екологичните закони в Западна Европа, новите страни-членки на ЕС, в това число и България, стават идеално място за износ и складиране на отпадъци. Предстоящото влизане на България в Шенген ще открие нови възможности на контрабандистите на боклуци, с които вече се занимават организирани престъпни групи.

България обаче не може да бъде легален вносител на отпадъци, тъй като не разполага със съответни сметища. Вижте какво става в София. Освен това никой не знае дали имат уреди за контрол - например кантари, които да измерват докарваните отпадъци. Повечето от сметищата не отговарят на никакви стандарти и трябва веднага да бъдат затворени. Боклуците се изсипват на земята без никакво подсигуряване. Складирането на отпадъците в места, отговарящи на всички европейски норми, ще струва около 25 евро за тон.

Боклукът в България е стока, която не е публична собственост, а е продукт на действието на свободния пазар. Опитът показва, че ако вторичните суровини не са селекционирани още в източника - пред вашата къща, всичко заминава за боклука общо. Разделянето му на сметищата е твърде скъпо и никой не се занимава с него.

Още дълго ще чакаме оборудването, което например се използва в Англия в Крейфорд, на голямото рециклиращо предприятие югоизточно от Лондон, където специални машини правят селекция на отпадъците, докарани както са събрани. Тази маса влиза в барабани, които отсяват кутиите от стъклото и малките предмети. Линията с отпадъците се движи покрай силни магнити, които изваждат металите. Големи вентилатори издухват хартиите и пластмасите. Накрая работниците ръчно правят последната селекция. Това в България в обозримо бъдеще едва ли ще се случи, заради което важно е селекцията да става още в началото, т.е. в домакинствата, които да изхвърлят разделените отпадъци в съответните контейнери.

Отгоре на всичко, налице е явната незаинтересованост на кметове и общинари, които са затънали и в боклуджийска корупция. Никой не може да обясни, къде ще отиват и предвидените 5 "екологични" стотинки за събиране на боклуците. Те трябва да са именно за изграждането на рециклиращата система.

Колкото и да ни се иска, не можем да сме оптимисти. Проблемът с боклуците засега е неразрешим, а от него печелят предимно мошениците. Постулатът за почистването на държавата е подходящ именно тук.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ