Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Строго явно
Войните в киберпространството
Как ви следят и подслушват
Стефан Петров

През март САЩ проведоха серия от военни игри в киберпространството, за да изпробват възможностите си срещу дигитални атаки. Под кодовото наименование "Кибер буря-II", това бяха най-големите досега учения за оценка на капацитета на информационните технологии и тяхното реално състояние с участието на 18 федерални агенции, в това число ЦРУ, Департаментът на отбраната, ФБР, NSA на девет щата и 40 компании, сред които Cisco, Dow Chemical, Microsoft, McAfee.

При първото издание на "Кибер-буря" преди две години беше симулирана атака срещу комуникационния, информационния, самолетния и енергиен отрасли. Второто издание на игрите симулираше тероризъм и саботажи срещу информационния и технологичен сектор, химията, тръбопроводната и железопътна мрежа.

Планирането на "Кибер буря-II" беше около 18 месеца с разработката на различни сценарии и атаките, с които да се изпробват слабите места с тяхното възстановяване.

По-просто казано, ставаше дума за отразяването на атака и нейното превъзмогване в рамките на така наречените информационни войни в киберпространството.

Американците продължават да внушават, че кибертероризмът е оръжие, което може да се сравни с ядреното, биологичното и химическото.

Но в сравнение със споменатите оръжия опасността от терористична кибератака е много по-малка. Има няколко причини. На първо място, в почти всички стратегически обекти на големите държави компютрите са включени във вътрешни мрежи, които нямат достъп до Интернет и не са застрашени оттам от атака. На второ място, терористите нямат хакери на такова високо равнище, че да проникнат в суперинформационните комплекси и мрежи. И на трето място, терористите използват Интернет не за взлом или хакерски атаки, а за комуникиране и пропаганда. С една дума, заплахата от кибертероризма е силно преувеличена.

Засега кибертероризмът е инструмент по-често използван от индивидуални хакери, които правят собствени проверки срещу различни системи за сигурност. Случаите на киберсаботаж на реални терористични групи са много редки, което се дължи на техния нисък ефект, свързан с косвения начин на атака. Последният инцидент на кибератака на ниско равнище от 1999 г. беше срещу уебсайта на НАТО, на който хакерите от Белград изпратиха хиляди въпроси, така че той престана да отговаря. Но в нито един случай досега нападението не беше свързано с някаква определена терористична група. По-ясно казано, за самите терористични групи компютърните атаки са твърде "скучни". Интернет е нужен на терористите по-скоро за връзка и пропаганда.

Парадоксално, главната заплаха за информационната сигурност е фактът, че границите й не са определени.

Засега концепцията за "информационните войни" предвижда четири съставни елемента:

  • подавяне на инфраструктурата на отбраната на противника, неговите информационни и телекомуникационни системи, т.е. радиоелектронна борба;
  • прехващане на информация, предавана по каналите за връзка (радиоелектронно разузнаване) и анализ от открити източници;
  • борба за общественото мнение на информационните канали, дезинформация или тенденциозна информация за въздействие върху оценките, намеренията и ориентацията на населението и лицата, взимащи решенията (психологическа война).

Последният пункт дава възможности за много широко тълкуване на термина "информационни войни" и е свързан с проблемите на пропагандата и средствата за масова информация.

Но и досега специалистите не могат да отговорят на въпроса, как се появи словосъчетанието "информационна война" и кога за първи път беше поставен въпросът да се разглежда информацията като оръжие. Което пък ражда въпроса какво всъщност е информационната война, с какви средства се води, какви цели си поставя.

Терминът "информационна война" се появи след края на Студената война и беше въведен в документите на Департамента на отбраната на САЩ. Американците започнаха най-активно да го използват след операцията Пустинна буря през 1991 г., където новите информационни технологии бяха за първи път използвани като средство за водене на бойни действия. Официално терминът се появи за първи път в директива на секретаря на отбраната на САЩ от 21 декември 1992 г.

В края на 1996 г. Пентагонът представи доклад, посветен на новата военна доктрина на въоръжените сили на САЩ през XXI век - концепцията Force XXI. В нейната основа залегна разделянето на театъра на военните действия на две съставни части - традиционно пространство и киберпространство, като последното има даже по-голямо значение. Предложена беше доктрината "киберманевра", която трябва да е естествено допълнение към традиционните военни концепции за неутрализиране или подавяне на въоръжените сили на противника. По този начин в сферата на водене на бойни действия освен земята, морето, въздуха и космоса, беше включена и йоносферата. Според военните експерти, основните обекти на поразяване на новите войни ще бъдат информационните инфраструктури и психиката на противника.

През 1998 г. Департаментът на отбраната на САЩ въведе в действие Доктрината за информационни операции, като такава операция са действията за събиране, обработка, предаване и съхраняване на информация от информационните системи на противника, при защита на собствената информация и информационни системи.

Оттук "информационна война" означава комплексно въздействие (т.е. съвкупността от информационните операции) върху системата на държавното и военно управление на противниковата страна, на нейното военно-политическо ръководство, като в хода на конфликта трябва да бъде парализирана инфраструктурата на управлението на противника.

Информационното противоборство се води с мероприятия, насочени срещу системите за управление и взимане на решения и срещу компютърните информационни мрежи и системи, с психологически операции срещу персонала и неговата морална устойчивост, емоции и мотиви, с акции за оперативна и стратегическа маскировка, дезинформация и физическо разрушаване на обектите на инфраструктурата.

Преди пет години ЦРУ споменаваше само Русия и Китай като основни заплахи в киберпространството. Днес, в списъка на ЦРУ са над 20 държави, като част от тях вече включиха информационната война в своите нови военни доктрини.

По този начин човечеството е на прага на поредната надпревара във въоръжаването и пред опасността от разгръщане на глобална информационна война за съзнанието на човека и неговото контролиране.

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 156, May-Jun 2008
Виктор Бут — новият "Иран—гейт"
На 6 март в бангкокския хотел Sofitel беше задържан от тайландската полиция руският оръжеен търговец Виктор Бут, човекът...
    Водният крах предстои
Следващите войни на планетата ще бъдат не за нефта, а за водата. Ако тенденцията се запази, до 2030 г. ще настъпи глобал...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com