Последната среща на Путин и Буш като държавни глави беше на 6 април в Сочи, непосредствено след НАТО в Букурещ. Приетата от двамата декларация "За стратегическите рамки на руско-американските отношения", въпреки оптимистичните начални оценки, сочи обратното - дълбоките различия между двете страни по основни въпроси остават.

Ако имаше някакво постижение, то беше, че Путин и Буш все пак не обявиха новата Студена война. Но се разгорещиха именно заради нея. И че, както се казва, се съгласиха да не се съгласяват и да оставят на своите наследници - Дмитрий Медведев и може би Маккейн, незавидно политическо наследство, заради което след смяната на власите в Кремъл и Белия дом пропастта между Москва и Вашингтон ще се увеличава. Путин и Буш оставят след себе си цяло кълбо нерешени въпроси.

Колкото и парадоксално да изглежда техният списък се съдържаше именно в споменатата съвместна декларация, която трябваше да фиксира постиженията на сътрудничеството между двамата президенти. Но тъй като положителните неща не са много, цялата декларация отразява по същество проблемите между Русия и САЩ - плановете на САЩ да разположат своята противоракетна отбрана в Полша и Чехия, бъдещето на Договора за съкращаване на въоръжените сили в Европа, ДОВСЕ и на стратегическите нападателни въоръжения - СНВ-1, приемането в НАТО на Грузия и Украйна, доставките на ядрени технологии за Иран и т.н. Както се вижда, списъкът е достатъчен за изпълването на няколко години на най-острите противоречия между САЩ и СССР по време на Студената война.

На някои от тези въпроси се спираме и другаде в този брой на "Строго секретно". Тук ще посочим други фундаментални проблеми.

Да започнем от противоракетната отбрана. От декларацията от Сочи се разбира, че Путин и Буш са говорили за две ПРО - за глобална, която може да е съвместно бъдещо "произведение" на Русия, САЩ и Европа, и за американската ПРО, която Буш иска да изнесе на територията на Полша, Чехия, Турция, Япония и т.н.

Що се отнася до първата, т.е. глобалната, позицията на Русия е ясна - тя поддържа създаването на колективна обща система за реагиране срещу риска от разпространението на ядреното оръжие. Тази работа наистина може да е колективна и глобална, и позволява да се създаде обща архитектура на противоракетната отбрана.

Но срещу тази цел действа създаваният в Полша и Чехия трети позиционен район на националната ПРО на САЩ, която обаче е глобална по обхват и създава опасна мозайка от радари и ракети-прехващачи около границите на Русия. Неслучайно засега американците нито веднъж не са отговорили на въпроса, дали след третия, няма да последва четвърти, пети, шести и т.н. позиционен район. Това означава, че с третия си позиционен район, в Европа за първи път се внася компонент на стратегическата настъпателна система на САЩ, чиято насоченост е срещу ядрените сили на Русия.

Буш е предложил на Путин някакви мерки за "доверие и прозрачност" като инспекции на обектите, бетониране на радара в Чехия и т.н. За руснаците е важно да знаят накъде е насочен радарът в Чехия и какво става на базата на ракетите-прехващачи в Полша. Но от американските предложения се вижда, че не става дума за постоянно присъствие. Говори се, че руските офицери могат да бъдат командировани към руските посолства в Полша и Чехия и могат да работят на тези обекти в "условията на взаимност". За взаимност обаче и дума не може да става. Русия все пак няма никакви планове да изгражда свои системи за противоракетна отбрана около САЩ, Полша или Чехия.

Как може да действа Русия? По два начина. Първият е да създаде същия противоракетен чадър, което ще бъде безумно скъпо. Вторият е просто да създава средства, които ще преодоляват американската противоракетна отбрана в случай, че някой поиска да нанася удари с нея по Русия.

Сложни са нещата и с евентуалното разширение на НАТО с Грузия и Украйна. Буш, който посети Киев на 1 април, говореше като за нещо решено, че на срещата в Букурещ, Киев и Тбилиси ще получат покана да се присъединят към плана за членство в пакта. Вероятно беше сигурен, че ще успее да пречупи съпротивата на някои страни от НАТО на срещата в Букурещ. Но Германия и Франция съвсем зациклиха. Стигна се до неочаквана ситуация. Украйна и Грузия даже не бяха споменати в комюникето на срещата и чак след неговото приемане Буш измъкна от обеда най-напред Меркел, а след това и Саркози, и на колене ги накара да подпишат променения текст, в който се появи на пръв поглед абстрактната фраза, че Украйна и Грузия "ще бъдат членове на НАТО". Това позволи на генералния секретар на НАТО Схефер с патос да заговори за нова вълна на разширение на пакта като за свършен факт.

Но в Сочи Путин съобщи на Буш, че "по-нататъшното разширение на НАТО към руските граници ще бъде възприето като пряка заплаха за сигурността на нашата страна." След това външният министър Сергей Лавров заяви, че Русия ще прави всичко, за да не допусне приемането на Украйна и Грузия в НАТО."

През декември министрите на външните работи на НАТО ще обсъждат първата крачка, а през април 2009 г., на поредната среща на високо равнище, не е изключено да бъде взето решението за присъединяването на Украйна и Грузия към плана за действие.

Има и друг важен момент. В Сочи, а преди това и в Букурещ, Путин напомни как се е формирала Украйна в сегашните й граници и колко силни са противоречията между западната част на страната и нейните източни и южни райони. Може да се появи и въпросът дали Русия няма да си поиска Крим, имайки предвид обстоятелствата, при които той беше подарен на Украйна.

Дмитрий Медведев с голяма вероятност ще продължи линията и стила на Путин в общуването със САЩ и НАТО, т.е. реално сближаване между Москва и Вашингтон не може да се очаква, тъй като перспективата за решаване на принципните разногласия е малка. Русия никога няма да се примири с евентуалното влизане на Украйна и Грузия в НАТО, или с отказа на САЩ да продължат договора за стратегическите настъпателни въоръжения. САЩ, независимо от изхода на президентските избори, ще настояват за сваляне на руския мораториум на ДОВСЕ и за засилване на давлението върху Иран. Който и от кандидатите да спечели изборите, всеки един ще донесе по-нататъшно охлаждане на отношенията с Москва. Засега Маккейн успя да перифразира цитата на Буш, че е разгадал душата на Путин. Маккейн заяви, че когато гледа в очите Путин, вижда само три букви - КГБ. По душата на Путин се разходи и Хилъри Клинтън, която съобщи на избирателите, че бившите агенти на КГБ въобще нямат душа. Същото вероятно се отнася и за Медведев, който е протеже на Путин.

Ясно е, че за излизането на САЩ от дълбоката криза ще е необходим външен враг и че наред с Китай и исляма избират за тази роля и Русия. Оттук е и призивът на Маккейн да създадат Лига на демократите начело със САЩ, да изключат Русия от Г-8, да водят диалог с "недемократичните режими от позицията на силата."

По-нататъшният ход на кризата, обхванала Запада, е невъзможно да бъде предсказан. Тя е твърде многостранна. САЩ ще се опитат да я прехвърлят върху човечеството и да разпалят нови войни.

Заради това в Русия, въпреки огромното закъснение започват да правят правилните изводи:

• първият извод - разрушавайки СССР и започвайки либералните пазарни реформи руската върхушка следваше западните образци и директивите на западните съветници. По този начин те започнаха да спазват рецептите на един смъртно болен човек, което няма да донесе нищо добро на русия;
• вторият извод - руснаците трябва да започнат да живеят със собствения си ум. Западът няма отговор на своите въпроси, да не говорим за руските. Глобализмът се оказа гибелен проект;
• трети извод - още отсега в Русия трябва да започне строителството на нов социално-икономически строй, за който вече говорят много руски икономисти и мислители;
• четвърти извод - ако руснаците не се заемат със социално творчество ги очаква гибел в започналия глобален хаос;
• пети извод - сегашният "прозорец от време", отпуснат на Русия е крайно ограничен. Реалностите ще се променят с огромна скорост. Заради това заслужават внимание прогнозите, че Русия се готви за икономически скок.

До този извод води концепцията за дългосрочно развитие на Русия до 2020 г. Според нея, ръстът на брутния продукт през 2012 г. спрямо 2007 г. трябва да бъде 36 на сто, през 2017 г. спрямо 2012 г. - 39 на сто, през 2020 г. спрямо 2018 г. - 22 на сто. Това означава, че средногодишният ръст ще бъде 7-8 на сто и преминаване към иновационен път на развитие като структурата на икономиката трябва да се промени. Делът на високотехнологичния сектор в брутния продукт трябва да е 20 на сто, производителността на труда до 2020 г. да нарасне 2,6 пъти, а енергоефективността - 2 пъти.

На първия етап (2008-2012 г.) Русия ще базира на преимуществата на нейната икономика в традиционните сфери - енергетиката, транспорта, аграрния сектор, преработката на природните ресурси. Във втория етап (2013-2017 г.) трябва да стане скок в повишаване на глобалната конкурентно способност и прехода към нова технологична база - информационни, био и нанотехнологии.

На третия етап (след 2018 г.) Русия ще трябва да укрепи своята лидерска позиция в световната икономика и да продължи да се развива в режим на иновационна социално-ориентирана икономика.

Русия се готви за скок.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ