Затънало в хаоса на последните години, човечеството не можа да разбере какво се случи, въпреки че то е епохално и колосално. САЩ и целият Запад навлязоха не само в икономическа депресия, но и в нещо много по-страшно - краят на пазарния либерален капитализъм. А оттам и на света, какъвто го познаваме през последните 200 години. Управляващият западен финансов елит е в паника и търси някакъв изход, но няма да го намери.

Американската икономика е във фалит. Тя нито може да обслужва своите дългове, нито да ги плаща. Започналата 100-дневна проверка, поръчана от Г-7, е "ревизия" на съвременния капитализъм на принципа "има-дължи". Ще се окаже, че дълговете са няколко пъти по-големи от онова, което Западът има. В такива случаи се обявява фалит. Западният капитализъм е във фалит. В момента той е в агония и чете собствения си некролог.

Силните на западния свят са в безизходица. Използваните от тях мерки нямат смисъл и не могат да доведат до някакъв логичен финал. Нищо чудно. Западният елит се оказа в свят, какъвто досега не е имало. Той няма аналози в 30-те, 70-те или 80-те години на XX век. Пълна неуправляемост.

Дали съм изненадан? Със сигурност. Трудно ми е да повярвам, че онова, за което пиша от почти 40 години - за края на капитализма, ще ми се случи приживе. Още повече, че идва след краха на социализма, въпреки че трябваше да е точно обратното. Но животът е "всичко онова, което не може да се предвиди".

Наистина малко са хората, които през последните осем години успяха зад плътната завеса на аванссцената да видят контурите на ставащото зад нея. Трудно беше да се стигне до същността и да се изчисли, че САЩ имат съвкупен дълг, надминаващ 50 трилиона долара и че преизчислен на човек от населението на всеки американец, в това число и новородените, натурализираните китайци и пенсионираните индианци се падат по 30 000 долара.

Но още по-важно беше да се разбере, че в резултат на монетарния "постиндустриален" либерален курс на американската финансова върхушка САЩ се превърнаха в деиндустриализирана страна, като повечето нейни промишлени обекти бяха изнесени в Китай, Мексико, Тайланд, Тайван, Филипините, Индонезия, Южна Корея. Печалбите бяха получавани от транснационалните корпорации, които са базирани в САЩ, но организираха своите производства в чужбина. В самите САЩ вървеше потребителска вакханалия - масово раздаване от банките на кредити за всеки, който не го мързеше да си поиска.

Пирамидата в САЩ растеше. Появи се въпросът, какво ще бъде по-рано - крахът на долара и след това ще започнат военно-политическите последствия, или най-напред ще бъдат военнополитическите последствия и след това ще дойде крахът на долара. Може да се спори, но крахът си е крах.

Всеки, който може да мисли, разбира, че 11 септември 2001 г. не можеше да бъде нито причина, нито повод за тази криза. 11 септември беше първият й залп. Тогава изгърмя огромният балон на надценения няколко пъти фондов пазар в Ню Йорк. Той беше надценен не защото имаше 11 септември, а защото се надуваше преди него от спецификата на така наречената "икономика на новите технологии", която неизбежно създава колосални балони. 11 септември беше опит да се прикрие началото на кризата. Но не успяха. Даже ако бяха върнали вкупом Линкълн, Рузвелт, Труман и Кенеди. Американският капитализъм се е изживял. Просто умира, защото иновационно-технологичният скок отрича пазарната либерална икономика, както парните машини закопаха феодалните порядки.

Но смъртта на стария слой и раждането на новия винаги са войни и хаос.

Сега американците ще се опитат да прикрият кризата с поредна война, в сравнение с която Афганистан и Ирак ще бъдат махленска свада. Може би ще се опитат да подпалят цялата "дъга на нестабилността" от Косово до Китай. Може би ще помислят, че е по-добре да започнат Трета световна война, за да се измъкнат в нейния пушек.

Но доларът е обречен и нищо не може да го спаси. Ситуацията е понятна вече на всеки, а онези, които не я разбират, са дебили. Иронията на историята е, че западният елит сам набута САЩ в този исторически капан.

Първата грешка беше поетият в края на 70-те години курс към криворазбрания "постиндустриализъм", т.е. цялата промишленост от САЩ - към Азия, като американците си оставят само финансите и новите технологии. Но по този начин хранителната среда за икономическото развитие се изнесе от Запада към Азия, а САЩ останаха с борсите, компютрите и мобилните телефончета. Никаква нова енергетика, никакви нови начини за обработка на материалите, никакви гъвкави автоматизирани производства. Нищо подобно. Те бяха заменени с безсмислената дума "глобализиране".

Така ултралибералният глобалистки постиндустриален период доведе САЩ до сегашната системна криза, т.е. до края на капитализма.

Впрочем това стана ясно още през 2001 г., когато балонът на финансово-спекулативната борсова икономика гръмна. Измислиха си "специалните ефекти" на 11 септември и "войната с тероризма". Тогава САЩ все още имаха шанс да се спасят. Но трябваше да хвърлят стотици милиарди долари не за войната в Афганистан и Ирак, а за преструктуриране на своята икономика, за нова енергийна инфраструктура, за програма за ядрена енергетика с реактори на бързи неутрони, работещи на природен уран, принципно нови видове транспорт и т.н. Вместо това предпочетоха да набутат трилиони долари във военни авантюри и оръжие. Доларът рухна, бюджетът стана безнадеждно дефицитен. Да се напечатат толкова долари, колкото им трябваха, за да запушат бюджетните дупки, беше най-простият път. Не спряха печатницата. И девизът "Боже, пази Америка" или поне я спаси, стана актуален, както никога в миналото.

Но едно е ясно - краят на капитализма, за който толкова говореха комунистите, най-накрая дойде. И аз бях сред онези, които преди години активно пишеха, че социализмът е завинаги, а че капитализмът вече си е отишъл. Познах наполовина. Това все пак не е малко.

Какво ще дойде след капитализма и с каква цена ще се роди новият свят? Отговорът никой не знае. Досегашните матрици рухнаха по всички линии - капитализъм-социализъм, Изток-Запад, север-юг. Но някои изводи все пак вече могат да се направят - като необходимостта от национално мобилизиране, отчитащо реалностите на новата епоха.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ