Има предателства, за които, рано или късно се плаща. Ако са геополитически се плаща скъпо.

Такова е и поредното предателство на България с признаването на "независимо Косово". "Поредното", защото в историята то беше предшествано и от други, за които сме плащали понякога жестока цена.

Хитрината на управляващите с "груповото признаване" на Косово с Унгария и Хърватска беше наистина глупава. Мотивацията на Унгария и Хърватска отчасти е разбираема. В Унгария много хора считат, че редица унгарски етнически територии са били незаслужено откъснати от тази страна след Първата световна война. Историческата справедливост, както считат, изисква да се присъединят обратно към Унгария части от Румъния (Трансилвания и Банат), от Сърбия (Воеводина) и от Словакия.

Ситуацията с Хърватска е по-сложна. До 1995 г. там съществуваше независим сръбски район - непризнатата Република сръбска краина, но етническите чистки, организирани от хърватските власти с одобрението на западните държави, сложиха край на съществуването на тази компактна сръбска общност в Хърватска. Възможно е Загреб да се опита да използва "косовския прецедент" за присъединяване на хърватската част на Босненската федерация.

Но Румъния и Гърция категорично отказаха да признаят "независимостта" на Косово. Те имат своите териториални проблеми. В Гърция това са етническите албански райони в северозападната част на страната (виж стр. 10) и опасенията на Атина да не получи "Косово" на своя територия са напълно реални. Към Румъния пък исторически претенции има Унгария. Част от България, излизаща на Егейско море, след Първата световна война също беше присъединена към Гърция. Повечето българи считат територията на съседна Македония за исконно български земи.

Заради това пълно недоумение предизвиква "признаването на Косово от България едновременно с Унгария и Хърватска. Явно става дума за някаква "велика комбинация", която трябва да прикрие поредното предателство на българската върхушка.

Дали това признаване няма да се окаже двустранно оръжие, насочено срещу самата България, още повече, че въпреки загубата в миналото на много български територии, и досега някои от тях, особено в юга, са населени от български мюсюлмани.

Признаването дойде въпреки отрицателната реакция, на огромната част от българите - около 89 на сто, и на Българската православна църква, чийто глас не беше чут. Повече от ясно е, че актуалното българско правителство пое историческа отговорност преди всичко към самата България заради признаването на една несъществуваща криминална държава в разрез с международните правови норми, поставяйки по този начин мини и под сигурността на България.

За съжаление, нашата история и действия на властите изобилстват с такива предателства. И неслучайно от най-крупната държава на Балканите, според Санстефанския договор от 1878 г., между Русия и Турция, която на юг излизаше на Егейско море, на запад - включваше днешна Македония и даже части от Албания, и като цяло отговаряше на етногеографските реалности, през следващия период от България баха отрязани нейни територии заради задкулисните маневри на Англия, Германия и Австрия, появата на Кобургите и на русофоба Стамболов.

Признаването на "независимо Косово" ни поставя не само пред перспектива от активиране на турския сепаратизъм, но поставя под удар и съседна Гърция. Заради Косово и неговото признаване целият Балкански полуостров е пред заплахата от взрив на етнонационализъм на религиозна почва. Помощта, оказвана от Запада на косовските албанци (преди това на босненските мюсюлмани) лесно може да подтикне и други ислямски групи в района към активни действия. В резултат може да бъде създаден "зелен пояс" от Адриатическо море, през Албания, Македония, Гърция, България, Турция, Централна Азия и Китай.

На Балканите в него освен Косово, Албания и Босна, могат да влезат части от Гърция, Сърбия, Черна гора и България, като Македония в обозримо бъдеще ще бъде погълната от това море.

До такива трагични геополитически последици могат да доведат не само експериментите на САЩ и Западна Европа по изграждането в Косово на мюсюлманска хероинова псевдодържава, но и безотговорните действия на режимите, които признават тази "република" угодничейки на американския "голям брат", който стои зад това прекрояване на Балканите.

Защо НАТО разпали първата истинска война за цялото свое съществуване именно в Косово? И по-точно защо Бил Клинтън въвлече в тази американска война и НАТО? Първата причина беше, че след краха на СССР в началото на 90-те години във Вашингтон бързо си поставиха за цел да преоборудват НАТО по такъв начин, че да отговаря на техните нови глобални интереси. На срещата на върха през април 1999 г. във Вашингтон, точно в разгара на косовската война, пактът беше превърнат от регионална организация за колективна сигурност в инструмент за глобални военни интервенции, обслужващи стратегическите цели на САЩ.

Съставна част на това трансформиране беше разширението на НАТО на Изток - Полша, Чехия, Унгария, България, Румъния. Ключов компонент на американския проект за световна хегемония беше постигането на стратегически контрол над Централна Азия с нейните огромни енергийни и суровинни ресурси. Ставаше дума за пълно изтласкване на влиянието на Русия от Централна Азия и предотвратяване на проникването в този район на интересите на Китай. Ако Вашингтон успееше да постигне контрол над ресурсите в Централна Азия, това щеше да го улесни да направи същото в Близкия Изток, Африка и Латинска Америка, като по този начин постигне световна глобална хегемония за столетия напред. Проблемът се състоеше в обезпечаването на транспорт за енергоносителите от континенталните пространства на Централна Азия към откритите морета в обход на Русия, Китай и Иран.

За тази цел може да има само три потенциални маршрута:

• Средна Азия-Афганистан-Пакистан-Индийският океан, който е нереален, заради войната в Афганистан и положението в Пакистан;
• Средна Азия, Кавказ, Турция, Средиземно море, т.е. нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който влезе в експлоатация през май 2006 г., но за който няма достатъчно нефт от Азербайджан;
• Централна Азия-Кавказ-Турция-България-Балканите с излаз на Адриатическото крайбрежие на Албания, като този маршрут трябва да съедини Бургас с албанското пристанище Вльора - така нареченият проект АМБО, за който обаче също няма осигурени енергоресурси.

АМБО беше регистрирана в САЩ и се подкрепя от американското правителство, тръбата й минава плътно към границата на Косово и Македония. Именно до тази граница, недалеч от Урошевац - в юга на Косово, беше построена огромната база на САЩ - Camp Bondsteel, от фирмата на Дик Чейни Halliburton. На базата са оборудвани логистични мощности и жилища за поемане на контингент над 5000 войници. След това американската строителна мегакорпорация Bechtel пристъпи към строителството на шосе, съединяващо Косово с албанското пристанище Дурес. Bondsteel е в мрежата на другите американки бази на Балканите - Граф Игнатиево и Безмер (в България), Когалничану (в Румъния) и Папа (в Унгария). Веднага се вижда, че базите са в пряка връзка с плановете за строителство на нефто- и газопроводи, преминаващи през Балканите, като Bondsteel е точно между предполагаемите транзитни трасета.

Двата конкуриращи се проекта са руският "Южен поток" и американският "Набукко", който САЩ налагат заради геополитическите си интереси. В този нов енергиен контекст американските бази в Косово имат различно значение от техните бази в съседните страни. В Косово не съществува национално правителство. Начело на тази провинция е криминална групировка. Ето защо въпросът, защо София се съгласи с Вашингтон да признае шутовската косовска "независимост" е оправдан.

Нещата ще стават още по-сложни. Налице са симптоми, че Косово ще бъде обединено с Албания във "Велика Албания". Това означава, че Македония я очаква взрив по-силен от 2001 г. като въпросът за съществуването й ще стовари върху България нови проблеми. Отлагането на нейното приемане в НАТО може да е предвестник на тези процеси.

В момента сме свидетели на поредната спирала на дестабилизирането на Балканите заради геополитическите битки за световната енергия и за маршрутите от Каспийско море. От тази гледна точка участта на България е незавидна. Трагичното е, че управляващите с поредното си предателство вече застрашават териториалната ни цялост.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ