РАЗВИГОР BUSINESS CLUB

В предишния брой на "Строго секретно" се спряхме на контрабандата на цигари и наркотици, и машинациите с бандероли, като контрабандата носи годишни загуби от около 20 млрд лева и захранва симбиозата държава-корупция.

На 29.05.2002 г. Асен Асенов е назначен за Директор на Агенция "Митници" по настояване на тогавашния министър на финансите Милен Велчев след съгласуване с екс-премиера Симеон Кобургготски. Фалшифицирани са резултатите от проведения няколко седмици по-рано пред комисия под председателството на тогавашния ресорен зам.-министър Гати Ал Джибури конкурс, излъчил за победител друг кандидат. След като разбира, че е загубил в надпреварата за поста на митничар №1, Асенов незабавно заминава за Русе, за да посрещне завръщащия се по онова време от задгранична командировка Милен Велчев с оплакване, че не е спечелил конкурса и трябва да се действа изпреварващо спрямо предстоящото обявяване на името на победителя пред медиите. За трите месеца временно изпълняващ длъжността директор на Агенция "Митници" след уволнението на Емил Димитров - Ревизоро, Асен Асенов е успял да докаже на министър Велчев колко "полезен" може да му бъде и че напълно споделя неговите идеи за развитието на българските митници. Всъщност новата стара бизнес-концепция на Агенция "Митници" е приета и препотвърдена с пълно единодушие на яхта край Монако, по време на партия бридж от най-важните персони, имащи отношение към движението на вносно-износните стокови потоци. Участници в заверата са Милен Велчев - министър на финансите, Пламен Петров - министър на транспорта, Мирослав Севлиевски -ковчежник на НДСВ и депутат по онова време, Спас Русев - бизнесмен и неофициален спонсор на Симеон Сакскобургготски, Петър Петров Амигоса -наркотрафикант и главорез, и разбира се Иван Тодоров - Доктора - най-изтъкнатият контрабандист на цигари в историята на България.

Директорът на българските митници ще впише името си в аналите с политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи, целяща отклоняване на общественото вниманието от контрабандните скандали и корупционния климат в ръководеното от него ведомство. Откакто Асенов застана начело на българските митници през 2002 г., пресслужбата на ведомството бе превърната в имиджмейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените тези на директора за рекорди в събираемостп митническите приходи. Без да се обяснява, че то се дължи на повишените обеми на вноса, в това число - вноса на стоките с най-голям фискален принос, каквито са енергоносителите.

Белег за агресивно нарастващия внос е лавинообразно разширяващия се с всяка година дефицит на външнотърговското салдо - 5,3 милиарда лева за 2004 г., 7,9 милиарда лева - за 2005 г, 10,3 милиарда лева - за 2006 г. и 14,3 милиарда - за 2007 г. Други причини за номиналния растеж на митническите постъпления бяха и са световната инфлация като цяло и драстичното увеличение на международни цени на енергийните суровини в частност. Освен това, през последните години непрестанно се повишаваха акцизните ставки и се определяха нови стоки за облагане с акциз.

Реалният спад в събираемостта на митнически постъпления за 2007 г. трудно може да бъде изчислен, защото с влизането на България в ЕС, стоковите обеми, дестинирани от страни-членки, престанаха да са обект на митническо облагане, което да позволява съпоставка с годишните бази от предходни периоди. За сметка на това е видимо и количествено изчислимо продължаващото източване на ДДС при внос на стоки посредством българските митнически учреждения, което свидетелства за неотслабващото действие на контрабандните канали.

Едва ли има друга държава в света, освен България, която така явно и несмущаемо да неглижира корупционните практики в митническата си администрация. Но проблемът дори не се заключава толкова в наличието на криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а no-скоро във факта, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство. Оттам произтича и ниската разкриваемост на митнически и валутни нарушения.

Така например, размерът на наложените от Агенция "Митници" глоби през 2007 г. е 10,9 милиона лева, като делът им в общата събираемост на митническите приходи клони към абсолютната нула - 0,2 на сто. Символичните постъпления от административно-наказателната дейност на митниците са индикатор за фактически отказ от основната функция на митническата институция - да противодейства на контрабандата и измамите. Милиардите левове загуби от митниците отдавна са прераснали в опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България.

Директорът на Агенция "Митници" нееднократно е парадирал, че споделя ловните излети и официалните приеми на първите държавни мъже и на видните представители на едрия капитал.

Дори един безспорен лобист за България - Джефри ван Орден, охарактеризира нашата страна като корупционно блато, в което блажено се разхождат алигаторите на мафията.

Освен Европейският съюз и Държавният департамент, през последните няколко години практически не остана нито една сериозна международна организация, която да не е критикувала контрабандата и "кошмарната" корупция в българските митниците.

Състоянието на българските митници предизвиква асоциации за пладнешки обир, разпад и безхаберие, като примерите, онагледяващи подобен извод, са безчет. Периодично гърмят скандали, а след тях и по някой друг предпазен бушон, заловен при акция на спецслужбите в момент на взимане на дребен подкуп.

А иначе, в страната видимо расте социалното напрежение.

Обяснението е до болка познато - липса на достатъчно бюджетни средства. Същевременно от митниците изтичат милиарди, а от устите на управляващите - голословни декларации за нулева толерантност към престъпността и корупцията.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ