Странни неща стават в една от важните професионални общности - Камарата на архитектите в България (КАБ). Сигналите за уставни и законови нарушения се множат. Конфликтът е на път да доведе до създаването на алтернативно професионално сдружение. Както обикновено, и тук става дума за пари. Но не само.

Управителният съвет на Камарата на архитектите се избира за 4 години. Но предпоследният управителен съвет, избран на 20.09.2003 и препотвърден на 4.11.2003 г., си удължи сам мандата до 30 март 2008 г., т.е. с 6 месеца. На пръв поглед - нищо работа. Но ако се вземе предвид, че зад това удължение може да има финансови нарушения, тогава работата може да е "нещо".

Защото КАБ събира членски внос, т.е. таксите за правоспособност, за текущата година, до декември ... на предходната, което е в нарушение на действащите финансови наредби, тъй като у нас, както навсякъде по света, таксите (включително за членски внос), се събират през текущата година. А архитектите в доста страни плащат членски внос само когато имат реални приходи и не губят членството си в камарите, ако за съответната година не са сключили договори за проектиране.

Не така обаче е в България. Встъпителните вноски са по 100 лв. Членският внос в КАБ е 240 лева годишно, което пропорционално спрямо средните приходи у нас (около 60 на сто) е най-голям в целия свят - около 15 на сто. Но не и за онези, които го събират и изразходват. КАБ има 3120 члена (от тях 1650 само в София) х 240 лв. членски внос = 748 000 лева годишно. Умножено по 4 години това прави 2 995 000 лева. Но тъй като последният управителен съвет си е продължил мандата с още 6 месеца, е събрал членския внос предварително и за 2008 г., без да знае дали ще бъде преизбран. Значи, общо сумата за пет години е 3 744 000 лв. Или почти 4 милиона. Съвсем не е малко, нали?

Вероятно се досещате, че от тази сума членовете на Управителния съвет на КАБ си определят сами, вместо да им бъдат гласувани от Общото събрание, заплатите в размер на 5-7 минимални за страната. Отгоре на всичко, този съвет представя доста мъгливи отчети къде отиват парите от членския внос. Нахалството расте. Стига се до ултиматум - или по-висок членски внос, или удръжка от хонорарите, като напоследък е поискано увеличение на членския внос до 500 лева.

По целия свят встъпителната вноска в този вид сдружения е еднократна. Но не и в България, където, ако някой архитект, по независещи от него причини, няма работа, губи и членството си в камарата. В Германия например, чийто образец е бил приет у нас, когато архитектът няма работа не плаща членски внос. Разбира се, встъпителната вноска е еднократна. Започва да плаща внос, когато намери работа, но не плаща споменатата встъпителна вноска. А у нас тя отново трябва да се плати.

На пръв поглед сумите не са кой знае какво, но събрани правят споменатите милиони, които вместо да се изразходват в интерес на гилдията отиват безотчетно незнайно къде.

Използват се и други трикове - не се дават отчети за командировките, показват се ненужни разходи за общите събрания, които, както е известно, се покриват с елементарни машинации и т.н. Отгоре на всичко, в устава липсват санкции за управителния съвет при незаконни действия или нарушаване на правата и интересите на гилдията.

Съществува погрешна представа, че всички европейски страни имат еднакво законодателство за архитектурната професия. Това не е вярно. Практиката на архитекта е законово защитена в Австрия, Белгия, Франция, Италия, Полша, Испания, Турция. Но в доста страни тя се упражнява предимно като свободна професия. В Австрия, Белгия, Франция, Ирландия и Испания 70 на сто от архитектите са на свободна практика. Свободно практикуващите в Холандия са повече от 50 на сто, а в Германия - 25 на сто. Освен това в Европа голяма част от свободно практикуващите са пенсионери.

За какво всъщност, на българските архитекти е тази КАБ?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ