Геополитиката на православието /14/

На 27 февруари откъснатата от тялото на Сърбия провинция Косово провъзгласи "независимост". Начинът, по който Западът действа спрямо Югославия (и Сърбия) отразява дълбочинни геополитически интереси. Заради това почти всичко, което може да се прочете за Косово и Метохия в западните медии е лъжа. И всичко се различава от реалните факти, отнасящи се за миналото и настоящето на тази сръбска провинция.

Да започнем от названието. В западните медии Косово и Метохия (съкратено Космет) се нарича само Косово. Така било по-лесно и по-кратко. Причината обаче е, че "метохис" на древногръцки означава "манастирско владение". И как могат шиптарите да докажат, че провинцията винаги им е принадлежала, щом те, като мюсюлмани, имат джамии, а не манастири.

Освен това, Косово и Метохия се различават и географски. Косово се намира на платото, Метохия - по-ниско.

Следва въпросът за етническия състав на населението. Въпреки албанската и западната пропаганда, в Космет никога не са живели повече от 1,2 млн шиптари и никога не са били 2 или 2,5 милиона, както се опитват да докажат днес. В Космет има само няколко неголеми градове - Прищина (с около 180 000 жители), Митровица (86 000), Печ (75 000), Призрен (65 000), Гнилане (50 000), Джаковица (50 000) и Урошевац (45 000). Тези данни са приблизителни, тъй като шиптарите винаги са бойкотирали преброяванията след 1971 г.

В Космет преди натовските бомбардировки живееха и сърби - 320 000, цигани - 45 000, мюсюлмани - 27 000, турци - 12 000. В Прищина сръбското население беше 38 000. Ако се добави, че общата площ на Космет е 10 686 кв.км. като около една трета от тях са гориста местност непригодна за живот, възниква въпросът, откъде са изкопали тези 2 милиона шиптари.

В последните шиптарски списъци в Космет бяха внесени 1,18 милиона граждани, в това число и новопристигнали от Албания. Получава се, че в Космет има 820 000 деца.

Играта на шиптарите с цифрите съвсем не е безобидна. Така например, в Македония албанците претендиращи за държавнообразуваща нация, твърдят, че съставляват 25 на сто от населението на страната. Реалната численост на шиптарите в Македония е 15-17 на сто. Но още сега, с помощта на западни оценки, те бяха надути до 27 на сто.

Каква е технологията на тези манипулации? Ако има избори в Космет, шиптарите, живеещи в Македония и Южна Сърбия, също участват в тях, тъй като имат старите документи за самоличност от времето на СФРЮ. Ако има избори в Македония половината Космет и Южна Сърбия се насочват да гласуват там. Целта е да представят своето население доминиращо, за да докажат "права" върху едни или други територии. Така че да се говори за някакво милионно население на шиптарите в Космет е наивно и опасно.

За това обаче има вина и "интернационализмът" на Тито. След края на Втората световна война на власт в Белград дойде Тито, който започна изкуствено да изравнява Сърбия с другите републики в състава на СФРЮ и създаде на нейна територия две автономни провинции - Войводина и Косово и Метохия. През 1965 г. беше създадена и нова мюсюлманска нация. За националния произход на Тито и досега се водят спорове - дали беше Кардел, т.е. словенец, или Бакарич - хърват.

Дойде и конфликтът на Тито със Сталин, като в отношенията между СССР и Югославия се премина към конфронтация (същото се отнасяше и за отношенията на Тито и Георги Димитров). Двете страни започнаха да се считат за идейно-политически противници. Опитите на сърбите да се съпротивляват на курса на Тито бяха потушавани. През 1948 г., когато стана разривът между Тито и Сталин, в Югославия бяха арестувани и изпратени в концлагера "Голия остров" в Адриатика десетки хиляди противници на прехода на Белград в лагера на САЩ. Повечето от тях бяха сръбски и черногорски дейци, ориентирани към Русия. Ликвидирани бяха всички национално мислещи сръбски кадри в армията, партията и държавния апарат. Тито остави на служба само лоялните сърби, изпълняващи неговите директиви. Именно в периода 1945-1956 г., според операцията на Тито, в Космет бяха заселени около 180 000 албанци от Албания, които подготвиха шиптарски кадри за ръководни длъжности. През 1967 г. след речта на Тито в Сплит, в Космет стана тотална смяна на сръбските кадри до ниво директори на училища и на магазини. След това шиптарите напълно превзеха властта и сърбите започнаха да напускат провинцията.

Антисталинизмът на Тито беше в полза на САЩ и Запада. Даже след идването на власт на Хрушчов, който практически се извини на Тито, ледът между СССР и СФРЮ не беше стопен. Тито критикуваше СССР за събитията в Унгария и Чехословакия. В отговор Москва го наричаше ревизионист, предател и прислужник на Запада. В разгара на Студената война този сблъсък получи нов тласък. В политическия елит на Запада беше формиран проектът за алтернативен социализъм. Според него, Югославия трябваше да стане витрина на другия социализъм, т.е. на "социализма с човешко лице".

В края на 60-те години отношението на Запада към Югославия започна стремително да се променя. Тито беше приеман тържествено там, където преди това от думата комунист им се повръщаше. Пред Югославия започнаха да се отварят шлюзовете на западните кредити. Тито започна да играе собствена политическа игра. По негова инициатива през септември 1961 г. беше създадено Движението на необвързаните държави, неучастващи във военни блокове, т.е. в НАТО и Варшавския договор, но насочеността му в началото беше повече антисъветска, отколкото антиамериканска. За Югославия това взаимодействие със Запада се изяви с отварянето на границите, през които на Запад нахлу мощен поток от югославски гастарбайтери от всякакви националности. Работата в Европа позволи на югославяните да се почувстват "европейци". Фактически във всички страни на Запада, САЩ, Канада и Австралия се появиха големи югославски общности. Тито получаваше без проблеми кредити и технологии. След смъртта му режимът беше запазен и към края на 80-те години СФРЮ беше една от силните регионални държави в Южна Европа, като отстъпваше само на Италия. Тя беше и един от основните продавачи на оръжие по света. Новата спирала на антисръбска кампания дойде през 1974 г., когато беше приета конституцията на СФРЮ и Космет получи статут на субект на федерацията. Албанските власти в Прищина бяха изравнени с правата на републиканската сръбска администрация в Белград. След това започна "черното десетилетие" 1975-1985 г. Косово и Метохия напуснаха над 350 000 сърби. Срещу онези, които останаха, започна истински терор. Много от тях очакваха, че след смъртта на Тито, който вече беше на 80 години, положението ще се промени. Но и след смъртта му - през 1980 г., всичко остана както преди. Сърбите в Космет започнаха протести, на чиято вълна впоследствие на власт дойде и Слободан Милошевич. Но "маварът" вече беше свършил своята работа и можеше да си отива.

След разпадането на Варшавския договор - на 1 април 1991 г., на никой на Запад повече не беше нужна излишна силна държава със собствени политически амбиции. По същия начин стана и с Движението на необвързаните. Освободилите се от влиянието на СССР страни трябваше да бъдат насочени по правилния път - под ботуша на НАТО. И именно в политическата кухня на НАТО беше взето историческото решение да бъде демонтирана Югославия. Целта на този демонтаж беше не толкова да се отстрани ненужна фигура, колкото да се извади крайъгълният камък на цялото следвоенно устройство и на ненарушимостта на границите в Европа. Лекотата, с която Западът осъществи операцията си спрямо Югославия, се дължеше на няколко причини.

На първо място, местните политически елити на хърватите, словенците и македонците бяха инкорпорирани вече в западните политически структури с връзки - зад гърба на Белград, с Германия, Франция, Италия, Англия и САЩ.

Вторият фактор за ускореното разпадане на Югославия беше политическото вмешателство на Ватикана. Ще припомним, че Тито беше първият комунистически лидер, приет от папа през 1971 г. Ватикана беше втората държава - след Исландия, признала независимостта на католическа Хърватска и една от първите признали Словения.

Третият фактор беше съвършено различното равнище на развитие на републиките. Хърватска и Словения бяха най-развити. Косово, Метохия и Македония - най-изостанали.

Така само за няколко месеца се стигна до разпадането на Югославия и към началото на 1992 г., някогашната единна република се превърна в зона на граждански войни. Западът от началото зае антисръбска позиция, като САЩ, Германия, Франция и Италия се опираха на католическите общности на Хърватска и Словения като движеща сила за разпадането на Югославия.

Вторият етап на сръбската драма започна през 1999 г. след загубената война за Косово. Но причината за второто разпадане на Югославия не бяха шиптарите.

През 30-те години на управлението на Тито, в Белград и другите големи градове израсна цяло поколение сърби, изповядващи прозападна идеология. Много от тях бяха работили в Германия, Италия и Франция. Те, от първия ден, преживяваха изострянето на отношенията между Югославия и НАТО като трагична грешка, допусната от сръбското ръководство. Именно тази част от населението на Сърбия се обяви за съюз с НАТО. При това висшето политическо ръководство влезе в преговори със САЩ, Германия и Франция. Но тези заигравания на Милошевич със Запада лишиха сърбите от шанса да завършат гражданската война с победа. Съпротивата на босненските мюсюлмани фактически стана пунктът, от който започна разгрома на сърбите.

През есента на 1993 г. ситуацията започна да се променя. НАТО се намеси в етническия конфликт на страната на хърватите и мюсюлманите като организира икономическа блокада на Югославия и след това подкрепяше военните операции. Въпреки че бяха най-голямата общност, с най-голям потенциал и най-силна армия, сърбите загубиха войната. Обяснението е само едно. През всичките тези години сръбското ръководство се намираше под влиянието на Запада и действаше под неговата диктовка. Милошевич се опита да се насочи към Русия, с което искаше да сплаши Запада. Но през 1991-1996 г. в Москва беше проамериканското правителство на Черномирдин-Гайдар. Тогавашна Русия, начело с алкохолика Елцин, не можеше с нищо да помогне на Югославия. Така Милошевич сам подписа присъдата си. Западът не можеше да остави на власт в Белград хора, правещи реверанси към Русия. И беше извадена картата с шиптарите в Космет. Колко милиарда долара отидоха за създаването на Арбията за освобождение на Косово няма да се разбере. Но известно е, че половината от афганистанския хероин стига до Косово, откъдето тръгва към цяла Европа и че шиптарите днес са наркобароните на континента.

На 24 март 1999 г. генералният секретар на НАТО Солана нареди на командващия силите на НАТО в Европа американския генерал Уесли Кларк да започне война срещу Югославия с масирани бомбардировки на Сърбия и Косово. Целта беше икономическият потенциал - електростанциите, летищата, гарите и т.н.

Това беше война, в която бомбите и ракетите трябваше да разрушат до основи една култура. Сърбите я загубиха. Последва пълно разпадане на Югославия и отделянето на Черна гора.

Сега Сърбия получи поредният удар с откъсването на Косово и Метохия.

Огромна мина беше заложена под Балканите и под Европа. Това ще бъде третият етап на войната - от Тибет до Аляска.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ