В миналия брой на "Строго секретно" се спряхме на появата на така наречения "голям нефт" и манипулациите, които САЩ и Западът предприеха през 70-те години чрез нефтеното ембарго на ... арабските страни за рязко покачване на цените на петрола и рециклирането на приходите обратно в икономиката на САЩ.

Това имаше и пряко въздействие върху икономиката на СССР и социалистическите страни, които не можаха да оценят правилно огромната криза на САЩ и Запада.

По-долу се спираме на същността на съвременния капитализъм и актуалната му структурна криза, чиято съставна част е и България.

Унищожението на СССР и социализма в Източна Европа беше най-неочакваното събитие на XX век. "Оцеляване" е най-точната дума. Постулатът, че победата на социализма е неизбежна, както и за кризата на "умиращия и загниващ капитализъм" още в средата на 80-те години, беше непоклатим и не се подлагаше на съмнение. Нещо повече. Наличието на универсална база за сравнение позволяваше да се говори за марксизма като за наука.

Перестройката, с нейната гласност и демократизиране, трябваше да бъде преди всичко средство за ускоряване на развитието на СССР и Източна Европа. Даже беше измислено количествено определение - ако ръстът на брутния национален продукт е 3 или по-малко на сто, това е застой. И заговорихме за първи път за пазарните отношения, които трябва да увеличат мотивацията и ефективността на управлението за осигуряване на споменатото ускорение.

От краха на СССР и социализма най-много спечелиха САЩ и Западът и преди всичко техните икономики, пред които се откриха нови пазари чрез доларизирането на Русия и социалистическите страни. Западът получи безплатно висококвалифицирани специалисти, намали ресурсния си дефицит, изчезна идеологическия дамоклев меч.

Но изминаха само 20 години и кризата на световния капитализъм отново е на дневен ред, в много по-остра форма, отколкото през 80-те години на XX век.

За сметка на изчезването на идеологизирането, на сцената се върнаха по-важните геополитически фактори. Това набързо беше наречено глобализиране, постиндустриално-информационно общество или епоха-постмодерна. Но кризата не беше избягната, имайки предвид продължителността на този процес. Крахът на социализма не беше край, а само начало на сегашната колосална криза на капитализма, преди всичко в САЩ.

Без да се разбере това, не могат по никакъв начин да се разберат и причините за станалото в България преди и след 10 ноември 1989 г. Става дума за ролята на парите и кредита при капитализма и социализма. Но преди всичко при капитализма, защото при социализма тяхната роля беше редуцирана до минимум. Около това се водеше основната дискусия в социализма - за ролята на кредитните инструменти, на финансовите механизми и на парите. За съжаление, бяхме толкова уверени, че я разбираме, че я подценихме фатално.

Заради това ще направим кратко историческо отстъпление към миналото, за да се разбере по-добре какво става днес и какво ни очаква утре.

Според библията, преди 2000 години Христос е изпъдил търговците, т.е. сарафите, от храма. Когато евреите са идвали в Йерусалим, сарафите в храма са приемали от тях само една монета, която тогава е била търсена - половин шекел. Тя е била половин унция сребро и за разлика от другите монети, не е носила лика на римския император. Но тези монети не са били много и сарафите са завладели пазара, след което вдигнали цената им като на всяка друга пазарна стока. С други думи, сарафите (или съвременните чейнчаджии) са правили фантастични печалби, тъй като са постигнали монопол при парите.

Но още 200 години преди Христос, Римската империя е имала проблеми със сарафите. Двама от ранните римски императори се опитали да ограничат сарафите с помощта на закони за лихварството и ограничаване на залога на земя до 500 акра. Но и двамата били убити. През 48 г. пр.н.е. императорът Юлий Цезар си върнал властта да сече монети и започнал да пуска пари в интерес на цялото общество. Значителното увеличение на паричната маса позволило на Цезар да реализира грандиозни обществени проекти. Народът го обикнал, но сарафите го намразили. Най-вероятно именно те са организирали неговото убийство. Но едно е ясно. Със смъртта на Цезар дошъл и краят на изобилието на парите в Рим. Паричната маса намаляла с 90 на сто. Населението загубило доверие в правителството и му отказало своята подкрепа.

В средновековна Англия сарафите отново открили, че свръхпечалби могат да се постигат за сметка на регулирането на количеството пари на пазара. Когато паричната маса нараствала, кредитирането ставало по-лесно и хората взимали пари за разширение на своя бизнес. Когато предлагането на парите намалявало цената на кредита нараствала и кредитирането се усложнявало.

Според някои легенди, първите хартиени пари в Европа били измислени от производителя на злато Талер (оттук идва и названието долар), който пускал дългови разписки с фиксиран номинал, подлежащи на обмен за злато при първо поискване във всички филиали на компанията на Талер. Скоро обаче тези удобни и относително безопасни "златни хартии" се оказали няколко пъти повече, отколкото могли да бъдат подсигурени със златото на Талер. Но това не вълнувало много държателите на тези разписки, тъй като вместо незабавното тяхно предявяване, те ги пазили и ги използвали като средство за заплащане. Тази идея се оказала доходна за Талер, тъй като му позволявала вместо трудоемкия и скъп добив на злато да продава своите обещания или дългове.

Разликата между стойността на производството на единица "хартиени пари" и тяхната обменна или стокова стойност по принцип се нарича емисионна печалба.

Ще илюстрираме това понятие със следния пример. Емисионната печалба при печатането на една 100-доларова банкнота възлиза на 100 000 процента (себестойността на банкнотата при масово производство е около 10 цента). Според някои оценки, на всяка 100-доларова банкнота се пада физическо обезпечаване, т.е. реално имущество от икономиката на САЩ, равно на 2,75 долара. Това е целият съвременен капитализъм - една лъжлива и фалирала система.

Напечатаните долари не задължават с нищо Федералната резервна система на САЩ, т.е. емисионния център на долари, а обменната стойност на долара е обусловена само от обстоятелството, че другите страни все още са готови да доставят срещу него свои ресурси.

Положението, при което монополът на емисия на пари се обединява с монопола върху кредита, бързо води до абсолютно икономическо господство на монополиста. Ползата и необходимостта от парите за икономиката са безспорни. Но правото на печат и получаване на емисионна печалба трябва да бъде разпределено между всички хора или поравно или пропорционално, спрямо икономическия им потенциал.

В СССР и социалистическите страни парите се печатаха от държавата и нейната централна банка, а функцията принадлежеше по най-демократичен начин на народа.

Частното право да се печатат пари беше запазено само в САЩ с монопола на частната централна Федерална резервна система.

И тук е най-големият въпрос. Социализмът, даже само заради своята демократична и народна функция на печатане и разпределение на парите, би трябвало да смаже капитализма. Но това не стана. Обратното. Историята направи една от своите най-големи грешки като елиминира (поне временно) социализма и остави капитализма в неговата англо-американска версия. Но кризата на този капитализъм беше само отложена във времето и прикрита с краха на социализма. Но тя не може да бъде елиминирана завинаги. Това е невъзможно.

И именно на този етап сега се намира цялата западна икономическа и валутно-финансова система - на неизбежната системна криза.

На този фон ще направим още едно отклонение, обясняващо процесите от 80-те години и продължаващи до днес на Запад и Изток, в това число и в България.

Историята показва, че държавата може да се завоюва по следните три начина:

• Най-известният е завоюването с военен конфликт. Но в дългосрочен план този начин е най-рискован и обикновено завършва неуспешно, тъй като победените ненавиждат победителите и при първия удобен случай въстават и ги изхвърлят. За ефективен контрол се изискват много сили, което въвлича страната-завоевателка в големи разходи.
• Вторият метод е покоряване с помощта на религията. При това народа го убеждават, че трябва да плаща на завоевателите част от своите приходи под формата на данъци. Религията е по-ефективна от въоръжените сили за запазване на контрола. Но и тя обикновено стига до момент, в който покореният народ се пробужда и отхвърля новите религиозни илюзии.
• Третият метод може да се нарече икономическо завоюване. Това става когато страните започват да плащат данъци без използване на видима сила или принуда. По този начин жертвите даже не разбират, че са били завоювани. Данъкът се събира под формата на законни налози и хората вярват, че плащат за своето благоденствие, за доброто на другите и за защита от някаква заплаха. По този начин завоевателите стават защитници и даже "благодетели".

Именно по този начин социалистическите страни, в това число и България, бяха разгромени от САЩ и Запада, въпреки че той не е най-бързият и продължава по-дълго, заради което поробваните не виждат срещу тях армии, религията остава незасегната и т.н. Жертвите имат свобода на словото и движението, участват в "изборите" на своите управляващи. Не съзнават, че са завоювани и даже поробени като инструментите на тяхното общество се използват за предаване на тяхното имущество на победителите, след което завоюването става пълно. Те вече нямат нищо и от тях няма никаква полза.

В основата на икономическото завоюване от страна от САЩ, т.е. на глобализирането, беше техният долар. Много малко американци, да не говорим за чужденците, днес се досещат с каква цел бащите-основатели на САЩ записаха в Член 1 на Конституцията следните думи: "Конгресът има всички пълномощия да пуска пари и следствие на това да регулира цените."

Икономистите използват термина "създаване на пари", говорейки за процеса, чрез който парите започват да съществуват. "Създаване" означава изготвяне на нещо, което по-рано не е съществувало. Заводите произвеждат машини, дърводелците правят мебели, работниците строят къщи. Но това по принцип не е създаване, а видоизменяне на вече съществуващите материали, превръщайки ги в по-полезна и ценна форма.

С парите нещата стоят иначе. Тук и само тук човек наистина "създава" нещо от нищо. Парите се създават от нищото. Печатаният къс хартия практически нищо не струва.Но ако на него има някакви цифри с тях може да се купи кола или даже дом. Цената на тази хартия се "създава" в истинския смисъл на думата.

Заради това "създаването на пари" е крайно изгодно дело, тъй като в изготвянето си те са много евтини, а онзи, който ги "създава", може да получи огромни печалби. Строителите се радват на печалба от 5 на сто. Производителите на автомобили продават колите си с печалба 1-2 на сто и считат това за добър бизнес. Но производителите на пари нямат предели за своите печалби, тъй като срещу няколко цента печатат банкноти както от 1, така и от 100 долара.

Но с парите в САЩ се правеха и други трикове. Така например през 30-те години на миналия век Америка нямаше недостатък от промишлени мощности, плодородни земи, квалифицирани и мотивирани работници и трудолюбиви семейства. Имаха широка транспортна система, жп линии, речен и морски транспорт. Но през 30-те години САЩ имаха само един недостатък - недостатъчното парично предлагане за нормалната работа на търговията и промишлеността.

В началото на 30-те години банкерите - единственият източник на пари и кредити, преднамерено отказаха да дават заеми на промишлените предприятия, магазини и ферми. Но продължаваха да приемат платежите по отпуснатите кредити и парите изчезваха от оборота. Липсата на пари доведе страната до пълно спиране. САЩ се оказаха в депресия, а банкерите от Ню Йорк получиха почти даром собствеността на стотици хиляди ферми, здания, пътища, фирми и т.н. Американците говореха, че "парите не са достатъчно" без да разбират същността на системата. Тези хора бяха жестоко ограбени, лишени от цялата си собственост, спестявания и осигуровки.

За мирния живот пари липсваха, но се намериха за война. Втората световна война сложи край на депресията. Същите банкери, които в началото на 30-те години не можеха да намерят пари за мирно строителство, производство, храна и жилища изведнъж по вълшебен начин намериха огромни милиарди за казарми, за оръдия, самолети, униформи и т.н. САЩ, които през 1934 г. не можеха да произведат и един тон жито за износ, внезапно намериха пари за производството на бомби. Фермите започнаха да реализират своите продукти, заводите преминаха на две смени. Великата депресия завърши.

Същността беше, че дефицитът от пари изкуствено създаван от банкерите завърши. Американците така и не схванаха тази проста истина.

Впрочем, повечето американци и до днес се знаят, че Федералният резерв е частна корпорация, която се контролира от банкери и работи за финансовата изгода на тези банкери, а не в полза на всички американци. Думата "федерална" е за заблуда на американския народ.

Федералният резерв е частна кантора, която обаче не дава исканите от нея пари просто така. Банкерите дават 1 милиард долара като кредит на правителството срещу неговото съгласие да ги върне обратно с проценти. Тогава Федералният резерв плаща разходите, свързани със създаването на 1 милиард (които са около 1000 долара за тяхното печатане и хартията), и прави обмена. Сарафът действа. Правителството получава своя милиард и използва парите за заплащане на свои задължения. Но в крайна сметка то прехвърля плащането на този милиард на народа, който ще плаща и лихвите.

Това е ужасно, ще кажете. Не бързайте. Това е само част от тази отвратителна история. В рамките на системата, в която обемът на новите дългове винаги надвишава количеството на отпуснатите средства, няма значение дали вземате много или малко заеми. Ръстът на общия дълг винаги изпреварва количеството достъпни средства за тяхното връщане. Американците и жителите на западната валутно-финансова икономическа система никога няма да могат да си платят дълговете.

Ще ви дадем следния пример. Когато американецът идва в банката и взима заем от 100 000 долара за покупка на жилище или ферма, банката му отпуска кредита срещу неговото обещание да изплати сумата заедно с лихвите. Съгласява се на кредит с лихва от 8,25 на сто годишно (за период от 30 години). Получателят на кредита ще изплаща ежемесечно по 751,27 долара като общата сума, която ще изплати накрая достига 270 456 долара. При това банката получава право на собственост върху недвижимостта в случай, че получилият кредита не успее да изплати нужната сума. Около 95 на сто от паричните операции в САЩ се осъществяват с помощта на чекове или различни записи. Банките са задължени да имат като налични средства (така наречената ликвидност) само 10 на сто от своите депозити. Това означава, че 90 на сто от всички депозити не присъстват в банката под формата на налични пари, което позволява на банкерите сравнително безопасно да създават така наречените заеми или да изписват чекове или депозитни разписки не под залог на налични пари, а срещу обещанието да бъдат върнати. Това им струва стойността на мастилото, хартията и няколко долара разходи за всяка такава транзакция. Това е печалба в немислими мащаби, която расте от година на година. През 1960 г. държавният дълг на САЩ беше 294 милиарда, т.е. по 1575 долара на всеки американец. През 1998 г. сумата на дълговете надмина 5,5 трилиона и вече възлизаше на 20 430 долара на човек. В момента сумарният дълг на САЩ достига 60 трилиона, т.е. по 30 000 долара на всеки американец.

Ситуацията, в която се намираме, е много по-лоша от играта на покер. В покера никой не ви кара да влизате насила и всеки момент можете да станете от масата като запазите имуществото си, което все още е останало. В живота обаче правителствата заемат от банките милиарди, харчат ги безумно, като обикновените хора ги връщат заедно с лихвите. Те играят тази игра не по своя воля и никой не може от нея да излезе, даже със смъртта. Играем тази игра цял живот. Нашите деца я продължават след като умрем. Банкерите не рискуват нищо, те само събират лихвите и печалбите.

През последните години банкерите добавиха към играта няколко нови карти - търговските бързи кредити, които се получават направо в магазините. Това хитроумно средство им осигурява още 18 на сто печалби от лихвите.

Народите са управлявани не от правителствата, а от банковите системи, които се превърнаха в централизиран мощен политически апарат, чиято главна цел е да поддържат войните, да конфискуват народните пари и да водят пропаганда чрез купените от тях медии.

Давам си сметка, че това кратко есе за парите може да изглежда и като опростяване на нещата. Нищо подобно. Защото отговорът е толкова стар, колкото са сарафите в храма, които Христос е изпъдил. Но те са се върнали в него като банкери, премиери или министри.

От историческа гледна точка, социализмът в СССР и Източна Европа беше първият успешен опит да бъдат изпъдени сарафите от храма. Заради това социализмът беше най-голямата заплаха не само за САЩ, но и за цялата западна система. Крахът на социализма обаче не реши основния проблем на Запада. Обратното. Сега той е с още по-голяма сила и се вижда все по-релефно.

Заради това сега над Запада отново броди призракът на Великата депресия от 30-те години на миналия век. Създадена беше дива смесица от противоречащи си икономически подходи, адски коктейл от централизиране и архилиберализиране. Това са симптомите на агония, признание на собствената безпомощност в новите условия. Световният елит се оказа в свят, какъвто не е имало никога преди. Неговите реалности нямат аналози нито в ситуацията от 30-те, нито от 70-те, нито от 80-те, нито от 2000 г. Западът не знае какво да прави, неговите спасителни мерки не работят.

Ако трябва да се обобщи, американският капитализъм вече е изживял своя живот и агонизира. Крахът на СССР и Източна Европа забавиха издиханието му, но не го отмениха.

Смъртта на стария строй и раждането на новия винаги са войни. Иронията е, че западните национални и глобални елити сами набутаха САЩ в този капан. Те реализираха идиотска политика довела Америка до прага на най-опасната системна криза. Първата грешка беше избраният в началото на 79-те години курс към постиндустриализъм, т.е. към извеждане на промишлеността от САЩ към Азия и Латинска Америка, като американците си оставиха само печатницата на долари, т.е. финансите, и създаването на нови технологии, т.е. глобализирането по американски.

И така либералният пазарен глобален постиндустриализъм доведе Запада до сегашната криза и до геополитиката на ултраимпериализма, олицетворявана отново от САЩ и Англия. Подготовката за нови войни върви с пълна пара.

Капитализмът никога не е бил равновесна система, тъй като анализът му с помощта на пазарното равновесие не е адекватен. Капитализмът е парадоксален. За да се чувства добре той постоянно трябва да краде от другите.

Заради това, когато казвам, че капитализмът експлоатира аборигените от новата периферия в Източна Европа, това не е преувеличение.

Превръщаме се от съзидателна нация в нация от аборигени. За тяхното експлоатиране Западът ще поддържа всеки криминален режим, който ще му предложи по-изгодни условия от сарафския марж, от труда на местните аборигени или от техните природни богатства. За капитализма е жизнено необходима обкръжаващата изостаналост. Колкото по-голяма, толкова по-добре.

Идеалната търговия за капитализма е между холандците и глупавите зулуси. Зулусът получавал от холандеца нож, а холандецът - напълно ненужни на зулуса диаманти. Но след продажбата на един нож на един залус е необходима продажба на втори нож на втори зулус. И така нататък. Трагедията на САЩ и Запада е, че възможностите за разширение на пазара, т.е. за доларизиране или глобализиране по американски, бяха изчерпани. Добрият вариант за тях е да продават сега танкове и ракети. Но обикновените американци не купуват ракети. Тогава е нужна война. Най-добре е с тази война да бъде убит кредиторът, т.е. целият свят, на който САЩ дължат огромни пари.

Да се убие кредиторът е доста популярен в световната история начин да се върне дълга.

През 2003 г. на Запад, при закрити врати, беше взето окончателното решение. Никой не говореше за него, но можехме да се досетим, след като американците нахлуха в Ирак. И развитите страни като по команда започнаха да взимат кредити, да правят дългове. И то такива, които никога няма да могат да върнат. Швейцария за няколко години натрупа по 177 000 евро дългове за всеки швейцарец.

На всеки англичанин дълговете от външния дълг са 172 000. През 2007 г. списъкът на страните с най-голям външен дълг се водеше от Ирландия, следваха Швейцария, Англия, Холандия, Белгия, Австралия, Дания, Франция, Швеция, Германия, Финландия, Испания. Тук американците са чак на 15-то място. Даже богатата Норвегия през 2007 г. успя да натрупа външен дълг от 469 милиарда, половин трилион. Нелошо за едно население от 4,6 милиона души.

Това безумие може да се обясни само по един начин. Никой няма намерение да връща тези дългове. През 2003 г. беше взето принципното решение за Голямата война и за пълен срив на Световната валутна система. Това, което наблюдаваме сега, не е икономика на абсурда, а подготовка за голямата война.

От тази гледна точка сегашните действия на западните политици изглеждат напълно логични и целенасочени. Че се готви голяма война няма съмнение. Кризата на дълга ще бъде по-голяма от Великата депресия от 30-те години. Всичко останало - ръстът на цените на нефта, разработката на нови ядрени заряди, създаването на самолети-роботи, приемането в НАТО на нови членове, трупането от богатите западни страни на неимоверни дългове - е само подготовка за Голямата война. Нефтът е удобен спусък. Но основната причина е вътре в самата западна политикоикономическа система.

Войната е твърде желана за САЩ и Запада, за да не започне. Но как ще завърши, никой не знае.

На този фон, онова което ставаше в София преди и след 10 ноември 1989 г. беше част от тази голяма картина и процес, който за съжаление тогава не се разбираше. Отговорът на въпроса, защо не се разбираше е важен, но вече не може да отмени станалото.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ