Предстоящото разполагане на третия позиционен район на американска противоракетна отбрана (ПРО) в Чехия и Полша ще е началото на много сложен и опасен период в развитието на Европа и на света.

Всъщност той започна на 13 юли 2002 г., когато САЩ излязоха от Договора на ограничаване на стратегическата противоракетна отбрана, подписан със СССР на 26 май 1972 г. От този момент системата за ПРО в Европа стана един от най-сериозните проблеми на противостоенето САЩ-Русия, въпреки че Буш се опитва да убеди целия свят, че неговата ПРО в Европа е насочена срещу ракетна заплаха от ... Иран. Но Москва от началото разглежда появата на ПРО в Европа като подкопаване на основите на ядрения паритет.

Според Агенцията за ПРО на САЩ, 10-те ракети-прехващачи на територията на Полша ще бъдат разположени в района на селището Вицко-Морске, между градовете Устка и Дарлово, в специални шахти, в две редици по пет. На дължина ще заемат територия едно футболно игрище - 137 метра, а на широчина - 37 метра. Избраният район е сравнително безлюден. Базата ще бъде оградена. Ракетите, които ще бъдат разположени в Полша, ще са аналогични на онези, които сега базират в Аляска (14 ракети GBI (в 25 шахти), в Калифорния (2 ракети GBI в 4 шахти). Те ще се отличават само с количеството на степените. В Полша ще има двустепенни вместо тристепенни ракети.

Ракетите GBI са предназначени за извеждането на зададената траектория на блоковете за прехващане EKV, които са оборудвани със собствени двигатели с течно реактивно гориво за корекция на траекторията на полета и с инфрачервена глава за самонасочване за откриване и съпровождане на целите на последния участък от тяхната траектория.

Блокът за прехващане трябва да унищожава ракетите на противника благодарение на голямата кинетична енергия без да използва боен заряд. Радиоуправлението на полета и двустранната радиовръзка с GBI и EKV ще се осъществява в два диапазона: сантиметров - с дължина на вълната 3 см, и милиметров - с дължина на вълната 8 мм.

За откриването и съпровождането на целите (следене, засичане на пусковете на ракетите и оценка на резултатите от стрелбата) в Чехия при Мишов, 90 км югозападно от Прага, към 2012 г. ще бъде разположена радиолокационна станция GBR (или XBR). Тя е работеща в 3-сантиметровия диапазон на вълните (Х-банда) импулсна радиолокационна станция с възвратна приемо-предаваща активна фазирана антенна решетка, която е с формата на сложен многоъгълник. Външно тя прилича на топка с диаметър 25 метра и тежи над 2000 тона. Работейки в основния режим станцията има сектор на обзора 50 градуса по азимута и по ъгъла на мястото. Но антената при необходимост може да бъде обърната почти на 180 градуса, което ще й осигури фактическа кръгова зона на обзора. Максималната далечина на откриване на бойна глава на балистичната ракета възлиза на 4000 км, т.е. покрива ракетните райони в европейската част на Русия.

Радарът в Чехия ще е аналогичен на станцията, която е установена на атола Кваджалейн и на мобилния радар SBX с морско базиране, който сега се намира в Тихия океан.

Как ще работи ПРО?

Командването на ракетите-прехващачи GBI ще използва станциите за предаване на командите IFICS, които ще осъществяват корекция на полета на противоракетите на основата на данните на целеуказанието, изработвани от изчислителните средства на системата на ПРО на командния пункт. Освен радара GBR, информация за пуска на ракета може да постъпва и от спътниковата групировка DSP/SBIRS и от радиолокационната станция с активна фазирана антенна решетка EWR.

В момента САЩ разполагат с пет такива станции, три от които са разположени на тяхна територия (Калифорния, Масачузетс и Аляска) и представляват системата PAVE PAWS. Още две радиолокационни станции се намират в Англия и Гренландия. Към тях може да се отнесе и неотдавна влязлата в строя американска радиолокационна станция Глобус-2 във Варде (Норвегия), която отговаря напълно на изискванията на ПРО.

Радиолокационните станции EWR работят на дължина 70 см и могат да откриват цели на разстояние до 5500 км. Но съществуващата точност на определяне на параметрите на летящи бойни глави (координати, скорост и направление) не позволяват да се осъществява достатъчно целеуказание на перспективните прехващачи.

Съществуващите радиолокационни станции не могат да решават и задачата по различаване на бойните от лъжливите цели. Функцията на това разграничаване ще бъде възложена на радара в Чехия. Предполага се, че управлението ще става от централния команден пункт на NORAD (защитата на въздушното пространство на Северна Америка) по глобалната мрежа на свръхшироките цифрови канали за оптична връзка. В момента за първия и втория позиционен район на ПРО, командният пункт се намира в град Шайен Маунтън (щата Колорадо).

Към 2013 г. структурата на американската ПРО ще бъде разширена. Освен 10-те противоракети в Полша, групировката ще достигне 44 единици. Ще бъдат създадени допълнителни три мобилни радара SBX. Пентагонът не изключва възможността от разполагане на единия от тях в Каспийско море. В плановете на САЩ влиза и базирането на кораби на 100 противоракети SM-2 за прехващане на балистични ракети на средния участък на траекторията и въвеждането на въоръжение на четири мобилни комплекса THAAD - аналог на руската противоракетна система С-400, за унищожение на бойните глави на последния участък на полета.

Групировката от спътниците с инфрачервени сензори към 2014 г. ще бъде 5, а до 2017 г. - 9 единици.

Но това не е всичко. Към 2025 г. САЩ трябва да имат противоракетна отбрана, която ще може да прехване до 6000 ядрени бойни глави на балистични и междуконтинентални ракети. Основата на тази глобална въздушна система трябва да станат информационните и ударни средства с наземно, морско, въздушно и космическо базиране, с които те ще откриват, разпознават и унищожават стратегическите ракети и техните бойни блокове на всички етапи на полета до целта - от старта до подхода към точката на взривяване на ядрените боеприпаси.

Защо са удобни страните от Централна Европа? Там руските междуконтинентални балистични ракети и техните бойни глави ще летят на възходящия участък на траекторията на полета със забавена скорост до достигането на височина от около 1000 км и отдалечаване от мястото на пуска до 5000 км. И тук по-добър начин за прехващане по догонващ курс не може да се измисли. Ето защо САЩ искат да разположат своя трети позиционен район в Централна Европа и нямат намерение да я напуснат. Но не само заради това.

Важни са и споменатите бъдещи седем стационарни пунктове IFICS. Характерно е, че през последните пет години печатът на САЩ, Русия и други страни въобще не споменаваше съществуването на тази система, въпреки че без нея всичко, което беше изредено досега, няма никакъв смисъл, тъй като нито едно от всички останали средства на ПРО няма техническата възможност за точно насочване на GBI или EKV към балистичната цел. Но тези радари са изключително важни за решаването на две задачи. Първата задача е осъществяването на високоточни измервания на полета на балистичните цели на разстояние до 2000-4000 км. Втората задача се свежда до разпознаването на реалните бойни глави на фона на звездното небе, излъчването на слънцето и луната сред голямото количество лъжливи цели в условията на активни радиосмущения. А да управляват полета на средствата за прехващане могат само пунктовете IFICS по сигнали, предавани от командните пунктове на централното и регионално подчинение.

Липсата на информация за IFICS може да се обясни с две причини. Първата е най-проста - американците не искат да покажат конкретното разположение на двата пункта за радиоуправление и връзка, които са най-важните и най-уязвими елементи на ПРО. Втората причина е, че ако не се предвижда разполагане в Централна Европа на пунктове на IFICS, тогава шахтените пускови установки с ракетите GBI няма да могат да решават въобще своите задачи. Следователно, те са предназначени да поразяват други цели. Какви?

На първо място те могат да държат под прицел космодрума в Плисецк (в Архангелска област). За прехващане и унищожение на пусканите оттук руски ракети по-добро място от североизтока на Полша няма. На второ място са обектите със стратегическо назначение на територията на Русия чак до Новосибирск, защото GBI с три степени могат да изпълняват ролята на балистична ракета със средна далечина до 5000 км. Използването на тристепенна GBI като балистична ракета със среден радиус може да бъде много опасно за Русия, тъй като осигурява минимално време от пуска на GBI до ядреното поразяване на целта. Боеприпасът в този случай може да има еквивалент от 50-100 килотона в тротилово изчисление.

Полетът на ракетите от територията на Полша до Москва ще бъде само 11 минути, толкова до ракетните бази в Тейково и Виползово, 13 минути - до Татищево, 15 минути - до Нижен Тагил, 21 минути - до Новосибирск. Нито САЩ, нито другите им съюзници разполагат с други средства за доставка на ядрено оръжие, които могат да решават задачите на изпреварващ ядрено-ракетен удар за толкова късо време.

Заради това САЩ така искат този трети позиционен район, а Русия категорично е срещу него. Противоречията ще се засилват.

Тук се появява друг много важен въпрос - доколко вероятно е нападението на САЩ срещу Русия под прикритието на ПРО или с нейно участие. Веднага трябва да се каже, че пред американците стоят редица трудности.

Първата се състои в сложността на задачата по прехващането на балистичните ракети и голямото количество маневриращи бойни глави на Топол-М. Тук може да помогне само предварително редуциране на целите, т.е. нанасяне на пръв ядрен удар по пусковите установки на Русия. Времето на долитане до тях обаче ще позволи на руската страна да извърши ответен пуск на своите ракети, т.е. задачата за предварителното унищожение на ракетите по-скоро не може да бъде решена. Това означава, че на системата за ПРО ще е необходима тройна надеждност при прехващането на целите. Не трябва да забравяме и за съществуването на руските атомни подводници, които до няколко години ще бъдат въоръжени с новите ракети "Булава" и ще носят бойно дежурство под ледовете на Арктика. Да бъдат открити и да бъде насочен по тях превантивен удар е невъзможно.

Създаването на надеждна ПРО ще продължи много години и ще се нуждае от огромни пари. Но САЩ са затънали до уши в дългове. Нещата не са само в парите, но в самата политика на САЩ, които живеят над своите възможности. Но засега поне липсва воля за преразглеждане на този политически курс, въпреки че едностранната сигурност не е по техния джоб. Има реална вероятност САЩ да фалират преди да построят надеждна ПРО.

Но даже ако курсът на САЩ не се промени, руските военни и учени няма да седят със скръстени ръце и със сигурност ще намерят начин за елиминиране на ПРО.

Вторият аспект на този проблем се свежда до това, че без анализа на вероятността от прехващането на ракетите е невъзможно да се оценят качествата на ПРО. А как може да стане това без пробни прехващания на руските ракети? Вероятността, че руското ръководство ще даде на американците да потренират прехващане на техни ракети е по-ниска от нула. Това означава, че винаги ще има съмнения за надеждността на ПРО. При това американците доста тревожно, а в някои случаи и панически, реагират за своята сигурност. Това показа случаят със създаването на атомната бомба на Северна Корея. САЩ веднага пристъпиха към преговори и извадиха Пхенян от "оста на злото". При това Северна Корея има само няколко бомби като потенциалното средство за тяхното доставяне на самолетите.

Следователно може да се каже, че вероятността от създаване на ПРО, която американците могат да счетат за достатъчна, за да не се страхуват от ответен удар на Русия, е много малка. Трудно е да си представим заради какво САЩ ще рискуват своето съществуване и ще нанесат първи удар. Това ще бъде самоубийство.

За да се разбере не трябва да сте велики учени. Разчетът е прост. За надеждна работа на ПРО е необходимо намаляване на броя на целите на прехващането. Това означава пръв ядрен удар по пусковите установки на Русия. Количеството им се изчислява на стотици. Това пък означава неколкостотин ядрени взрива. В резултат ще бъде разрушен озоновият слой - според някои оценки в 70 на сто над Северното полукълбо, и 40 - над Южното, и смог от пожарите, който ще предизвика рязко спадане на температурата на земната повърхност до минус 31 градуса. Даже нито една руска ракета да не попадне в САЩ, последиците ще бъдат като от мащабна ядрена атака срещу тях. А това означава, че американците могат да разчитат на допълнителни процеси:

• пълно деградиране на руския ядрен щит предизвикано от глобалната криза или вътрешно разпадане на Русия;
• дестабилизиране на Русия в резултат на "оранжеви" технологии и капитулиране пред САЩ и НАТО;
• нанасяне на масиран удар по руските пускови установки не с ядрено, а с високоточно оръжие;
• използване на ПРО за намаляване на последствията от ответния удар.

Както се вижда това са неизпълними условия, заедно или поотделно.

Възможен е и друг вариант, че в момента САЩ вече приключват модернизирането на съществуващите радиолокационни постове като ги включват в контурите на разгъваната глобална многоешелонна система на ПРО. С разполагането в Чехия и Южна Корея на нови радиолокационни станции за откриване и съпровождане САЩ искат да получат възможност да създадат над територията на Русия единно радиолокационно поле с дву-трикратно препокриване, което значително ще повиши точността на определяне на траекторията на балистичните ракети. Не трябва да се изключва и възможността в Гренландия и Аляска да се води работа по разгъване на перспективни информационно-огневи комплекси на ПРО с нови физически принципи, които чрез генериране на мощни ултракъси електромагнитни импулси ще могат да предизвикват поразяване на радиоелектронното оборудване на стратегическите балистични ракети и техните елементи. Зоната на действието на тези комплекси може да се простира от Атлантическия до Тихия океан. Заради това руснаците вероятно правят внимателна оценка на възможностите за използване на намиращите се в Аляска и Гренландия йоносферни излъчватели от типа HAARP. Ясно е, че САЩ превръщат военно-геополитическата шахматна дъска във военнополитически покер.

Могат ли да си повярват на собствените фантазии, че ще успеят да избият всички други, а само те да оцелеят. Това е параноя, както и всички техни ПРО - сегашни и бъдещи.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ