Основите на геополитиката

От завършването на най-представителната в историята на НАТО среща в Букурещ изминаха няколко седмици, но украинският елит все още не можа да излезе от шока от отсрочката на присъединяване към плана за влизане в НАТО. В Киев и Тбилиси се надяваха, че техният приятел Буш ще ги покани. Но се оказа, че светът е по-различен от надеждите.

Цялата зима администрацията на Буш натискаше Юшченко да подаде заявка за включване в Плана за действие за членство в НАТО. В началото на март Юшченко стигна до немислими преди това отстъпки спрямо премиера Юлия Тимошенко, за да получи и нейния подпис под този документ, въпреки че украинците в над 80 на сто са категорично срещу НАТО. Изглежда Юшченко си въобрази, че присъединяването на Украйна към НАТО е за Буш въпрос на живот и смърт и всички проблеми с европейските васали, начело с Германия и Франция, ще се решат автоматически. Оказа се обаче, че украинската заявка за включване в плана за действие беше необходима на Буш, за да разиграва своите карти срещу Москва и да пробута по-лесно своята ПРО в Чехия и Полша. И засега остави Юшченко и Саакашвили да чакат пред чакалнята на НАТО.

За украинския "оранжев" елит това беше неприятна изненада. Досега те бяха убедени, че пред Запада стои само един въпрос - как да елиминира Русия. Но се оказа, че на Запад не обичат Москва, но не чак до такава степен, че да забравят собствените си интереси. Това поставя и въпросът, защо Украйна е въобще нужна на американците. Ако отношенията между Москва и Вашингтон имаха конфронтационен характер, Украйна би била безценен съюзник на САЩ. Но дългосрочната американска стратегия към ерозиране на Русия и контрол над нейните природни ресурси не предполага обезателно интегриране на Украйна в НАТО. И защо Белият дом трябва да прави тази крачка, с която отношенията с Москва ще се върнат към най-студените времена на Студената война, щом като и в бъдеще може да използва Киев като разменна монета.

Във Вашингтон разбират, че проблемът на Русия с Украйна има не само икономическо и военно, но и историческо и социално-психологическо измерение. Заради това САЩ и в бъдеще ще продължат спрямо Киев политиката, която водят от 1991 г., да подпомагат неговото максимално отдалечаване от Русия, но още дълго да не го интегрират напълно. Това е главоболие не за три или пет години, а за десетилетия.

Това означава, че и въпросът за влизането на Украйна в НАТО става най-сериозното предизвикателство, наред с грузинското, за руската външна политика и ще бъде моментът на истината за Москва, тъй като ще я принуди най-накрая да се определи с фундаменталните принципи на своята политика към украинската държавност и към НАТО.

Защо Украйна иска да влезе в НАТО? И това не е изненада. Онази част от украинския политически елит, който инициира влизането в НАТО, възприема Русия като исторически враг, от който трябва максимално да се дистанцират. Войнстващата русофобия на Киев се проявява буквално във всички аспекти на вътрешната и външна политика.

От конфиденциални документи на украинското външно министерство се вижда, че "влизането в НАТО ще означава окончателно излизане на Украйна от влиянието на Русия. И именно антируската насоченост на НАТО е за украинския елит главното и най-важно качество на този пакт. Ако НАТО не беше антируски, въпросът за влизането на Украйна въобще нямаше да е на дневен ред. Това показва, че сегашният "оранжев" Киев възприема Москва като враг номер едно и като главна заплаха. Това тласка неговото ръководство да търси подкрепата на всякакви антируски сили, което поставя следващият въпрос - щом като Киев води такава откровена антируска политика не е ли време и Москва да погледне в лице реалностите и да предприеме адекватни мерки, след като изгуби толкова време за самозалъгване, че нещата не са толкова зле.

Това вече става. На първо място, влизането на Украйна в НАТО ще представлява непосредствена заплаха за сигурността на Русия като държава, и за руснаците - като нация. Заплахата със своя мащаб превъзхожда всички останали заплахи от момента на разпадането на СССР, в това число и чеченският тероризъм. На геополитическо равнище влизането на Украйна в НАТО ще означава превръщането на руско-украинската граница в линия на противостоене на Запада и Изтока и окончателно разделяне на руската нация (чиято съставна част са украинците и великорусите.) Това ще доведе до пресичане на социални и исторически връзки, до ускорено формиране на "украинска нация", консолидираща се на антируска основа, и ликвидиране на руското влияние в Новорусия и Крим.

В политическо отношение, членството на Украйна в НАТО да бъде окончателно подпечатване на разпадането на СССР и приключване на процеса на пълното обкръжаване и изолиране на Русия. Украйна ще стане крайъгълен камък на новия антируски санитарен кордон и плацдарм за нови атаки на Запада срещу Русия до нейното окончателно разчленяване.

Във военностратегическо отношение разширението на НАТО с територията на Украйна ще бъде катастрофа за военната сигурност на Руската федерация. Военният потенциал на НАТО ще се приближи плътно към най-развитите и най-гъсто населени райони на европейската част на Русия. Тя ще бъде върната с 500 години назад без шанс за геополитически реванш. Москва фактически ще се окаже при граничен и прифронтови град в обсега на разгънатата в Украйна натовска тактическа авиация и оперативно-тактически ракети.

Досега това беше една от най-слабите точки в управлението на Путин, изразяващо се в някакво двусмислено или мълчаливо съгласие, въпреки че геополитически Русия вече няма къде да отстъпва.

Заплахата от влизането на Украйна в НАТО е най-важната за руската сигурност и за руския народ. Трябва да се очаква, че в близко време от Москва ще дойде предупреждение към лидерите в Киев, че всяка декларация за присъединяване на Украйна към НАТО ще се счита за вражески акт с всички произтичащи последици. Ще последва и денонсиране на договора за дружба и сътрудничество от 1997 г., с който Русия признаваше независимостта и границите на Украйна от 1991 г. Москва вероятно ще преустанови този договор и ще предприеме действия за организиране на руското движение в Източна Украйна, Севастопол и връщане на Крим. Трудно е наистина да се разбере защо Москва ще остави на Киев този подарък от Хрушчов, който създава непоносими условия за базирането на руския Черноморски флот.

Русия ще окаже и широка подкрепа на цялото рускоезично движение на територията на останалата Украйна - на първо място в източните райони и в Новорусия.

Неотдавнашното остро изявление на Путин едва ли беше изненада - че ще използва всички средства за предотвратяване на влизането на Украйна в НАТО, като постави и въпроса "въобще каква държава е тя". Русия ще укрепи своята сухопътна групировка по границата с Украйна до минимум 5 тежки дивизии в постоянна готовност, които, заедно с въздушните десантни войски, ще имат готовност да осъществят активна операция при усложняване на ситуацията в рускоезичните райони на Украйна.

Часовникът вече върви. След срещата в Букурещ, където Германия и Франция отложиха до декември въпроса за присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО, започна отчитането на времето, което остава за решаване на конфликтите в Украйна и Грузия. Русия има съвсем малко време да направи почти невъзможното. НАТО, с учения на територията на Украйна, прави предварителни крачки по интегрирането й в своите структури. Това означава, че на територията на Украйна между Русия и НАТО вече става горещо стълкновение.

Икономическите и социални последици за Украйна от влизането в НАТО подлежат на обективна оценка. Основна част са разходите за превъоръжаване. Преките загуби за военнопромишления комплекс на Украйна от влизането й в НАТО ще бъдат около 7 милиарда долара заради загубата на поръчките от руското министерство на отбраната и съкращаване на сътрудничеството с Иран, Китай и арабските страни. Тези загуби не могат да бъдат компенсирани със скромната техническа помощ за Киев от НАТО. Украинската отбранителна промишленост ще престане да съществува.

Други преки загуби ще включват доходите на украинците, работещи в Русия, приходите на курортния комплекс на Крим и Азовското крайбрежие, които ще бъдат минимум 5 милиарда долара годишно и ще засегнат местното население.

Влизането на Украйна в НАТО ще унищожи изграждането на единното икономическо пространство с Русия и другите държави от ОНД. Това ще доведе до преминаване към световни цени в търговията с руски енергоносители и рязко намаляване на конкурентноспособността на украинските металургични, химически, машиностроителни и продоволствени предприятия. Повечето от тях ще фалират. Работа ще загубят и 2-3 милиона души.

Украйна ще се окаже в дълбока депресия. Ще се влоши платежният й баланс, чийто дефицит към Русия ще надминава 10 милиарда долара годишно. Ще се стигне до спиране на най-перспективните украински машиностроителни предприятия, при които почти половината от готовата продукция са руски комплектоващи детайли. Това ще означава попадане в технологична зависимост от Запада и загуба на целия промишлен потенциал на Украйна. Инфлацията ще доведе до рязко снижаване на жизненото равнище, което ще падне поне два пъти.

Балансът от минуси и плюсове от влизането на Украйна в НАТО, (който беше трагично доказан и от влизането на България в НАТО с катастрофални последици за цялата ни държавност, икономика и военни структури), е толкова очевиден, че едва ли има място за дискусии.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ