Дуелът между двата газопровода "Южен поток" и "Набукко" продължава. Поне на теория. И двете трасета все още са проекти. Но "Набукко" е по-скоро в сферата на фантазиите.

Ще припомним, че прокарването на "Южен поток" е съвместен проект на руския "Газпром" и италианския нефтогазов концерн ENI и предвижда доставките на руски, и, евентуално, на централноазиатски газ, в Европа. Газопроводът ще стигне от Русия до България по дъното на Черно море, а след това по две трасета - през Сърбия и Унгария, в Австрия и Словения, и през Гърция - до юга на Италия. Мощността на тръбата е 30 милиарда кубометра годишно, строителството трябва да приключи през 2012 г.

Москва като че ли доста спокойно реагира на перспективата да получи конкурент на "Южен поток" в лицето на "Набукко". Официалната позиция е, че двата газопровода имат право на съществуване, а европейците - право на избор на газа.

"Набукко", с бюджет 7,4 милиарда долара, беше замислен като фронтова линия на САЩ и ЕС срещу "газовото господство" на Русия и като крупен доставчик на газ в ЕС. Въпросът не е само в това, че Русия ще бъде заобиколена с този газопровод, дълъг 3300 км, за 30 милиарда кубометра, от Централна Азия през Турция, България, Румъния и Унгария към газоразпределителния център в Австрия (по този начин Австрия става основен европейски газов разпределител). Има друг фундаментален проблем с "Набукко". Засега за него няма осигурени достатъчно ресурси или по-просто казано, няма достатъчно газ за неговото захранване и поддържане.

В момента единственият непосредствен участник с газ за "Набукко" е Азербайджан. Но даже неговият крупен залеж Шах-Дениз не може да запълни тази тръба. Друг доставчик е Туркменистан. Според последните оценки обаче тази страна вече е поела толкова обещания, че едва ли ще има свободен капацитет за захранването на "Набукко".

Разбира се, има и още един вариант - "Набукко" ще получава газ именно от Иран (от залежа Южен Парс, с потенциал 13 трилиона кубометра.) Но изострянето на американско-иранските отношения доведе до появата на азербайджанския газов източник и след това до търсенето на газ за тръбата в Казахстан и Туркменистан.

Има обаче един важен нюанс за евентуалното функциониране на "Набукко". На втората среща на високо равнище на прикаспийските държави - Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан, през 2007 г. беше подписана декларация, според която прокарването на газо- и нефтопроводи по дъното на Каспия трябва да получи консенсусно съгласие на всички участници. Заради това особено внимание предизвика изявлението в началото на 2008 г. на външния министър на Иран Манучер Моттаки, че е възможно Техеран да се присъедини към проекта "Набукко", което беше направено веднага след като Русия и България подписаха договора за строителството на "Южния поток". По този начин Иран постави още една въпросителна пред Запада. Доста експерти оцениха изявлението на Моттаки като предизвикателство към Русия и нейната енергийна стратегия в Южна Европа и по-точно срещу "Южния поток". Може и да е така. Иран играе своята игра. Но това беше опровергано от Моттаки.

Все пак Техеран изразява желание да стане суровинна база за "Набукко". Какво може да се крие зад тази тактика и дали от спасител Иран няма да стане гробар на "Набукко". Или дали зад всичко това не се крие съгласувана стратегия на Русия и Иран за създаването на газов ОПЕК и запълването и на "Набукко" в неговите рамки. Може би заради това изявлението на Моттаки не предизвика особен ентусиазъм на европейците, а още повече - на САЩ. Вашингтон е в шах. От една страна иска да намали енергийното влияние на Русия върху Европа. Но не с цената Европа да попадне под пълната зависимост на основния им враг - Иран. Заради това координаторът на евразиатската енергийна политика на САЩ Стивън Манн, коментирайки изявлението на Моттаки, заяви, че Иран няма място в "Набукко".

Създава се впечатление, че тази история съвсем не е зараждаща се конкуренция между Иран и Русия, а някаква дългосрочна договореност на двете най-големи световни газови държави. Може да са се договорили, че Русия ще стане главен доставчик на Европа, а Иран ще се насочи на Изток. Или в рамките на газов ОПЕК ще пълнят и "Набукко".

Потвърждение може да са февруарските договорености между Русия и Иран за участие на "Газпром" в разработката на най-големите нефтогазови залежи на Иран - Южен Парс и Киш. Именно Южен Парс трябва да захранва "Набукко". При това беше взето решение за създаване на смесено предприятие на руски и ирански газови и нефтени държавни компании. По-просто казано, реализацията на договореността ще позволи на "Газпром" да се включи в "Набукко". В същия контекст е и договореността за създаване от "Газпром" на газохранилище в Иран.

Ако се отчете и симптоматичното изявление на кувейтския посланик в Москва за подкрепата от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив - Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия, за създаването на газов ОПЕК, позицията на руско-иранския тандем се засилва, тъй като тези две страни лобираха за такъв ОПЕК. Някои експерти се съмняват дали Русия ще влезе в тази структура, тъй като тя работи с дългосрочни контракти. Но неслучайно поредният 7-ми форум на най-големите газови износители ще бъде в Москва.

Трябва да се отбележи и друг факт, който придобива нов оттенък. Става дума за подписания в началото на 2008 г. договор между австрийския концерн OMV и "Газпром", според който руснаците придобиха 50 на сто от акциите на Централно европейския газотранспортен възел - CEGH, дъщерна структура на OMV. Този център е най-важната крайна точка и за "Набукко".

Но и това не е всичко. Иран прави и междинни крачки и има намерение да построи 8-километров участък от жп линията между Астара (Азербайджан) и Астара (Иран), което предполага обединяване на транспортно-инфорамционнитет магистрали от Индия до Оман, най-напред по море, т.е. Иран-Каспия-Русия. Наличието в този проект на сухопътно трасе предполага и създаването на нова автомобилна връзка между Иран и Русия.

Техеран сключи и 25-годишен договор с швейцарската компания EGL за 42 милиарда долара за доставки на газ по тръбата TAP - Trans Adriatic Pipeline, която трябва да влезе в строя през 2010 г. В полезрението на Иран остава и тръбопроводът до Пакистан и Индия за 60 милиарда кубометра газ годишно, дълъг 2300 км с възможност за продължаване до Китай. От 2006 г. преговори с Иран водят и португалците и италианската компания Edison. Веднага след Швейцария договор за доставки на ирански газ сключи и австрийската Econ Gas.

По този начин иранският газ ще тръгне по две износни артерии към Европа - "Набукко" и ТАР. Това би предполагало борба за пазарите на Европа. Но и тук истината може да е различна.

Днес доминира мнението за някаква необятност на европейския газов пазар. И наистина прогнозите за ръста на потреблението поразяват въображението. Но не трябва да се забравя за колосалните усилия на европейците за изравняване на енергобаланса си и намаляване в него на дела на въглеводородите и за внедряване на енергопестящи технологии. В перспектива от 10-15 години тези усилия могат да бъдат успешни, което ще доведе до спадане на газопотреблението.

Какво ще спечели Европа от "Набукко" след солидарното заявление на Туркменистан, Казахстан и Узбекистан за преминаване към европейски цени не е ясно. Няма логика и в очакването, че Иран ще продава по-евтино от Русия или Туркменистан своя газ на Европа.

Засега обемите от достъпния за износ ирански газ за ЕС не могат сериозно да застрашат "Газпром", който задоволява над 30 на сто от европейското търсене на газ (около 150-160 милиарда кубометра годишно). При заявените обеми на "Набукко" - 31 милиарда, и ТАР - до 20 милиарда кубометра, тези два проекта едва ли могат кардинално да променят ситуацията на пазара.

Конкуренцията между Иран и Русия не е в техен интерес. Напротив - координацията на пазарната политика на двете най-големи газови държави е по-логична. Не трябва да се изключва и възможността от договорености за газов картел, или организационно оформяне на газов ОПЕК по време на предстоящия в Москва газов форум. Ако това стане, Европа с изненада ще разбере, че даже по "американския "Набукко" ще тече руски и ирански газ и ще се моли на Москва колкото може по-бързо да построи "Южен поток". Тогава руснаците и иранците ще трябва само да си стиснат ръцете, което също е в интерес на Европа.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ