Инфлацията в България, около 15 на сто, е най-висока в цяла Източна Европа - съобщават статистиците от Брюксел. Това го знаем и без тях. "Правителствата на Източна Европа трябва да ограничат вътрешното си потребление, за да компенсират силното поскъпване на хранителните продукти", предупреждават от Международния валутен фонд. Не ни обясняват обаче по какъв начин може да бъде ограничено и без това минималното потребление на голяма част от българите. Още повече, че в Източна Европа хранителните стоки са над 25 на сто от потребителската кошница, докато в Западна Европа те са само 11 на сто.

Това означава, че България я очаква болезнена корекция на цените, ако не бъде дефинирана опасността и не бъдат взети превантивни мерки. Но това като че ли не съвпада с мнението на експертите на правителството, които вероятно имат някакви данни, които са известни само на тях.

Но от достъпните данни в рамките на ЕС може да се направи изводът, че България е на ръба на рецесията.

От над половин година световните борси регистрират големи загуби. Централните банки няколко пъти намаляваха лихвите си и напомпаха за борба с кризата над 600 милиарда долара. И нищо не се променя. Ставащото у нас е съставна част от процесите по целия свят. Какво ще става по-нататък? Как световната ситуация ще се отрази на България?

Конюнктурният цикъл сега е обхванал цялата световна икономика. Разбира се, страните, които имат най-голям дял в световната икономика, имат най-голямо влияние върху световната конюнктура. Такава страна са САЩ. Заради това тяхната криза е на път да разболее и останалата планета. Това се отнася за долара и за еврото.

Синхронизирането на конюнктурните цикли започна още през 70-те години заради поредните нефтени кризи и войните в Персийския залив. Предполагаме, че сегашната 2008 г. ще бъде още по-слаба от 2007 г., като дъното на този цикъл ще настъпи в най-добрия случай през 2011 г. Световната рецесия ще удари и България. Това е неизбежно.

Всъщност икономическата перспектива не е добра от няколко години. Няма да е добра и следващите няколко години. По света ще се стигне до дилемата - да се запази ниска инфлация или да се запази икономическия ръст и трудовото ангажиране. Това означава, че инфлацията остава най-големият враг и на България, тъй като на Запад считат, че обществените разходи за рецесията са по-важни от ръста на цените.

Преди години японците се опитаха да скрият тези проблеми, като ги заметоха под дивана. В резултат дойде загубеното десетилетие на 90-те години, ниският ръст, двукратното нарастване на безработицата и неефективното изразходване на обществените средства.

Същата тактика със затваряне на очите пред катастрофата избраха в САЩ през 2000 г., намалявайки за три години лихвите до най-ниското равнище от 50 години и безразборното отпускане на кредити за недвижимости. Резултатът е сегашната епична криза.

Има и икономисти, които си мислят, че ситуацията в САЩ не ни застрашава, тъй като търговията ни с тях е минимална. Но това е стар начин на мислене, който не отразява глобализирането на конюнктурния цикъл. Ако през 2008 г. конюнктурата ще е по-слаба, а това вече е ясно, ръстът в България може да бъде по-нисък и от 4 на сто при огромни проблеми с платежния баланс (натрупаният бюджетен излишък не означава нищо). При ниската обществена подкрепа въобще за политиката това вещае сериозни социални проблеми. Така или иначе, ситуацията не е весела. Най-добрият период за структурните реформи отдавна отмина и не беше използван. Започва 4-годишен период на ново затягане на коланите.

Една от първите мерки в борбата срещу инфлацията е ограничаване на нейния спекулативен елемент, който в България преобладава. Така например цените на хранителните стоки са завишени спекулативно средно 2,5 пъти. В чий джоб отиват тези свръхпечалби - на алчни посредници и търговци, и на чуждестранните вериги. Но тъй като световната тенденция към ръст на цените на продоволствието се задълбочава, необходимо е определяне на кошница от така наречените социални стоки, т.е. най-важните продукти и тяхното поставяне под правителствен надзор.

Средногодишният ръст на инфлацията през 2008 г. може да надмине отново 15 на сто.

След "реформите" в България от 1990 г. част от българите възприеха пожара не като проблем, а като повод да изнесат в суматохата от къщата всичко, което е по-ценно. Въобще не се вълнуваха, че са мародери. Кризата не беше беда, а възможност за забогатяване. Един от основните принципи в България стана приватизацията на печалбите и национализацията на загубите.

Западът приветстваше тази система, защото му беше приятно да наблюдава как техен геополитически противник се самоунищожава и се превръща в полуколония. Но не си даваха сметка, че вълната ще ги залее рано или късно. Така стана.

Историята може да ходи по околни пътища с години, но в един момент все пак излиза на прав път.

Световната криза готви на България нови изпитания. Но дава шанс и да излезе от властта на мародерите, изплували след 1990 г. и да тръгне по пътя на устойчивото развитие.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ