"Езикът е даден на човека, за да скрива своите мисли."

Тази стара максима, обаче не се отнася за новото руско ръководство. Може би за първи път от доста години двамата лидери - президентът Медведев и премиерът Путин, не криеха какво мислят и откровено очертаха онова, което имат намерение да правят.

Инагурацията на Дмитрий Медведев на 7 май беше впечатляващо представление (както и последвалият на 9 май военен парад) с малко отличие. Тя трябваше да покаже, че предишният президент Владимир Путин не минава на втори план след като става премиер и остава главната фигура на руската сцена. По-важно обаче е, че тандемът Медведев-Путин поставя пред страната проекти, чиято цел е Русия до 15 години да стане световен лидер.

Програмата за социално-икономическото развитие е до 2020 г., (с което се връща средносрочната перспектива с която се управляваше икономиката на СССР), очертана в речта на Путин като премиер пред Дума-та. Програмата е към икономическа и иновационна активност и несъмнено е правилна. Но важен е въпросът, откъде ще бъдат взети ресурсите за нейното реализиране. Доходите от нефта и потребителското търсене бяха факторите, с които Русия се движеше през последните години. Но всичко, което можеше да бъде изстискано от високите цени на нефта беше изстискано. А ако продължи стимулирането на вътрешното потребление за сметка на натрупаните финансови ресурси инфлацията ще бъде още по-висока. И още по-силно ще поскъпват продуктите. А инфлацията в Русия, както навсякъде по света, е допълнителен данък преди всичко върху бедните. Вероятно в икономическото и политическото ръководство са стигнали до извода, че главният ресурс, който още не е задействан и който е крайно необходим, за да се даде възможност за участие в развитието на страната, са "динамичните средни слоеве", т.е. средната класа. Това беше посочено от Медведев, който ще се опита да "вдигне средната класа", тъй като "парите на държавата се изкарват именно от тези хора, във вида на данъци, отчислявани за социалните нужди на всички." Това беше подкрепено и от Путин, който няколко пъти напомняше, че нефтените пари не са били изработени, а че това богатство е паднало върху Русия, благодарение на природата и господа. Заради това да се пилеят тези пари е просто глупаво.

Тук обаче се появява първият въпрос. По какъв начин Русия ще развива своята средна класа, щом като в целия свят тя е в криза и даже на изчезване, особено на Запад, а Русия засега се движи в същите либерално-капиталистически координати. А и в самата Русия все по-малко хора се причисляват към средната класа, тъй като пропастта между богатите и бедните расте и едни си броят парите за хляба, а други - за яхтите и футболните клубове. Ясно е, че Медведев, а преди това и Путин, са принудени да предприемат крачки да бъде намалена тази пропаст, тъй като тенденцията ще доведе до дестабилизиране на обществото. Не е изключено в близко време Медведев да съобщи за въвеждането на прогресивен данък и данък върху собствеността, т.е. по-голямо облагане на богатите. А това може да усложни отношенията с олигарсите, които до края на мандата на Путин останаха неизяснени. 10 процента изяждат 90 на сто от всички приходи и поне засега нямат намерение да се делят с бедните.

Всъщност руските олигарси не са изключение, такива са навсякъде по света. Така се стига до по-важния въпрос - за бъдещия модел на Русия, без чието определяне реализацията на целите ще бъде много трудна, даже невъзможна.

Ако Медведев и Путин запазят актуалния държавно-капиталистически модел, тогава социалните контрасти неминуемо ще продължат да се засилват и замазването им ще бъде все по-трудно, което ще се съпровожда от растящо социално напрежение.

Ако Медведев и Путин решат да натиснат богатите или поне частично да демонтират държавния капитализъм, ще трябва да се опрат на гражданското общество и стимулирането на неговата инициативност и ангажираност чрез идеологически и социални методи. Искат или не, на фона на дълбоката криза на Запада, новото руско ръководство ще трябва да избере втория вариант, т.е. елиминиране на олигархията и социално преразпределение на богатството.

В руските условия това означава и борба с корупцията. Ако Медведев и Путин не обуздаят корупцията ще са напълно неизпълними проектите за развитието на Русия до 2020 г.

Още през лятото Медведев ще внесе в Дума-та нова законопроект за борба в корупцията. Работата над него вече е завършена. Липсата на идеологическа и социална база Медведев и Путин ще се опитат да решат с активиране на борбата за създаване на правова държава в живота още на сегашното поколение. И двамата говорят за "диктатура на закона". Медведев вече посвети две години на разработката и внедряването на социалните проекти. Ще се опита да реши и острата демографска криза чрез укрепването на институцията на семейството. Друг изход няма. Как да бъде повишена раждаемостта, щом като в Русия в момента на два брака се пада по един развод? От своя страна Путин като премиер обеща да увеличи разходите за образование и медицина, като Русия до 10-15 години трябва да се нареди сред страните лидери по качество на живот. Става дума за такива показатели, като равнище на доходите и социалното осигуряване, качеството на образованието и здравеопазването, продължителността на живота, екологичната защита и осигуреността с жилища.

Путин има и доста радикален подход за стимулиране на добива на нефт на фона на забелязващото се изчерпване на залежите. Според него, от доходите на нефтодобива в държавния бюджет, чрез данъците и митата, се изземат около 80 на сто от печалбите на сектора, което ограничава новите инвестиции и реанимирането на отработените залежи.

Пред Путин като премиер има четири потенциални опасности.

На първо място е инфлацията. През последните години Русия се развива успешно, въпреки инфлацията. Но през 2007 г. ръстът на цените достигна 12 на сто, при прогноза от 8,5 на сто. Проблемът е по-широк, тъй като планирането на инвестициите е крайно сложно при постоянно повишаващи се цени.

Вторият проблем е суровинната зависимост на руската икономика. Сега, когато нефтът се устреми към 200 долара за барел, едва ли е възможно намаляване на цените или техен срив. Но според по-мрачните прогнози рецесията в американската икономика може да продължи 5-10 години и спад в цените на нефта е неизбежен. В момента Русия има резерв за меко приземяване за 2-3 години. Но след това ще започнат да падат реалните приходи на населението и курсът на рублата и цялата икономика ще замре, тъй като приходите са изцяло зависими от износа на енергоресурси, а не на преработващите отрасли.

Третият проблем е заплахата от банкова криза, която става все по-реална, тъй като през последните години Русия не успя да изгради собствена финансова система и е тясно свързана с международните капиталови потоци. През предишните благоприятни години руските банки натрупаха огромен обем относително евтини кредити на Запад. Но сега, в условията на развиващата се там банкова криза и ръст на лихвите, руските банки имат големи проблеми с рефинансирането на дълговете.

Четвъртият проблем е намаляването на трудоспособното население. Това може би е най-главният проблем за руската икономика - дефицитът на работна ръка. Промишлеността няма достатъчни квалифицирани работници. Още по-остър е проблемът в селското стопанство, където трудоспособното население, в резултат на миграцията към градовете, се съкращава постоянно.

Отговорът, как да се решат хроничните болести на съвременната руска икономика е да се инвестират нефтодоларите в нови технологии, иновации и инфраструктура. Тогава Русия може да преодолее суровинната зависимост, а не се страхува от намаляването на цените на нефта. Икономическата програма на Медведев получи названието "четирите И" - институции, инфраструктура, иновации и инвестиции. Каква ще бъде реализацията им ще разберем в близко бъдеще.

Експертите са убедени, че с идването на Путин в правителството, неговата работа ще се подобри. Путин израсна като прекрасен кризисен мениджър, който цели осем години работеше в режим на "обсадената крепост", но въпреки трагичното наследство, успя да се справи със ситуацията. Това несъмнено е неговата основна заслуга към съвременна Русия - спря погребението й. Сега обаче пред нея стоят различни проблеми.

Що се отнася до външната политика, тук едва ли при Медведев трябва да се очакват някакви големи промени. Той ще продължи курса на Путин към вписването на Русия в глобалната политическа и икономическа система, с отчитане на националните интереси. Резките завои са изключени.

Кремъл ще активира сътрудничеството си с Изтока, за сметка на Запада. Неслучайно първата визита на Медведев е в Казахстан и Китай.

Отношенията Русия-САЩ и Русия-ЕС ще навлязат в много сложна фаза, която официално няма да се нарича нова Студена война, но ще има редица нейни черти. А това може да е много неприятно за всички. На челно място отново ще бъде въпросът за войната и мира.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ