Трудно е да се каже, кой подсказа на сегашните афганистански власти да организират на 27 април в Кабул парад в годишнината на падането на правителството на Наджибула като "парад на победата на афганистанския народ в свещената война срещу неверните", т.е. срещу СССР. Още повече, че на споменатите празненства, срещу президента на Афганистан Карзай и стоящите до него посланици на САЩ и Англия, започнаха да стрелят талибаните или муджахедините, които преди години бяха продукт на сътрудничеството между ЦРУ и разузнаването на Пакистан. За да напомнят, че войната съвсем не е завършила и страната е въвлечена в нов джихад - срещу американските и британските окупатори и техните натовски съюзници.

Целта на атаката беше Карзай. Преди това срещу него имаше две покушения. Първият път - през септември 2002 г., след което той практически престана да излиза извън Кабул. През 2003 г. при едно от малкото му пътувания в страната неговият хеликоптер беше обстрелван. Засега му провървя и трите пъти. Но последната акция в Кабул като че ли имаше по-скоро сплашващ характер. Докато обхождаше почетния караул Карзай беше лесна мишена. Но започнаха да го обстрелват чак като се пренесе на трибуната, където освен него бяха и почетните гости на празника.

Отговорността на атаката поеха талибаните. Но след известно време това направи Ислямската партия на Афганистан, начело с Гулбедин Хекматиар, лидерът на моджахедините от 80-те години, който и сега настоява за незабавно извеждане от страната на всички чуждестранни войски. Заради това може да се предполага, че опитът за атентат срещу Карзай е бил организиран от самите американци, за което те имат достатъчно поводи.

За това, че Хамид Карзай е "износен", "уморен" и се "нуждае от замяна с по-надеждна фигура" се говори отдавна в атлантическите кръгове във Вашингтон и Брюксел. За неговото място вече бил подготвен бившият външен министър Али Ахлан Джалали. За натиск върху Карзай Белият дом използва и амбициозният узбекски генерал Рашид Дустум.

Но причината за евентуалната смяна на Карзай не е негова умора или слабост, а все по-очевидната му независимост във външната политика. Карзай се опитва да установи мирни отношения с всички страни, в това число с Китай, и се съгласи с асоциирано членство на Афганистан в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Когато лидерът на съседен Пакистан Первез Мушараф от когото във Вашингтон и Лондон също не са доволни, стана обект на политическо давление на Буш, Карзай публично се изказа за неговата подкрепа едновременно с Пекин. В средата на януари на икономически форум в Давос Карзай заяви: "Ние отворихме вратата за Иран. Иран ни помага в Афганистан. Във Вашингтон не могат да не знаят, че Иран е наш съсед. Това беше казано само два дни след като Вашингтон предложи нови санкции срещу Иран.

В Давос Карзай подложи англо-американската коалиция на остра критика, безпрецедентна за политик, който досега имаше реномето на марионетка на Вашингтон. "Както американците, така и англичаните ми гарантираха, че идвайки в Афганистан те знаят какво правят. И аз им повярвах и направих грешка. Защото след като дойдоха се върнаха талибаните."

Карзай знае и че неговите западни покровители задкулисно правят дипломация с талибаните и на 25 декември поиска в ултимативна форма напускането от страната на главата на мисията на ЕС Майкъл Земпъл, уличен във флирт с тях.

След масираната военна операция, която разруши по-голямата част от града Муса Кале в провинцията Хилменд, англо-американските сили устроиха там център за обучение на "превербовани" талибани, по същество кадрова школа. Следователно Карзай има достатъчно основание да предполага, че Вашингтон и Лондон имат проект не само за неговото отстраняване, но и за разчленяването на страната. Реално Афганистан става по-голям проблем за НАТО от Ирак.

Важно беше и изявлението на президента на Иран Ахмадинеджад, че "САЩ нахлуха в Афганистан и Ирак под предлога на терористичната атака на 11 септември." Това беше първото изявление на иранския президент, в което спомена Афганистан в този контекст.

Един ден по-рано и министърът на външните работи на Турция Али Бабакан изрази в Лондон своя скептицизъм за афганистанската война и предупреди, че "НАТО си търси белята."

Върхът пък бяха думите на президента на Пакистан - Мушараф, който призова Китай и Русия да окажат помощ за стабилизирането на ситуацията в Афганистан.

Мушараф е известен със своите импровизации, но изявлението което направи в Пекин, заслужава внимание. Пакистан иска да е пълноправен член на ШОС. От друга страна САЩ искат да постигнат контрол над ядрения потенциал на Пакистан. Мушараф практически подкрепи призива на президента на Узбекистан Ислам Каримов на срещата на НАТО в Букурещ в този смисъл, че форматът "6 плюс 2", т.е. шест страни, граничещи с Афганистан, плюс Русия и САЩ, който трябваше да постигне вътрешно афганистанско решение между талибаните и техните противници, трябва да бъде преобразуван в "6 плюс 3", т.е. НАТО, Китай, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Иран, Пакистан, Русия и САЩ.

По този начин Афганистан отново става важен център за Централна Азия и Близкия Изток. Неслучайно Кондолиза Райс заяви: "Не забравяйте, че Афганистан за САЩ е мисия по необходимост, а не мисия по избор." Но за Афганистан тази мисия е ненужна. И това скоро ще се разбере.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ