Агонията на САЩ се задълбочава. Американската икономика е като казино. Борсата в Ню Йорк е дирижирана политически и не отразява нищо. В ситуацията, която анализираме от няколко години, предишните рецепти се превръщат от "лекарства" в катализатори.

Това е криза на ултралибералната пазарна глобалистка постиндустриална система, която доведе САЩ и Запада до безпрецедентна безпътица и стана ясна още през 2000 г., когато се случи първият балон на борсовата спекулативна икономика. След това кризата се развиваше все по-стремително. В резултат САЩ се сринаха, доларовата система е в предсмъртни издихания.

По-нататъшният ход е невъзможен за предвиждане. Кризата е твърде грандиозна и многостранна. Сега вече само мързеливите не изразяват своя песимизъм за икономиката на Америка и че текущата криза ще завърши за нея крайно болезнено. Ако има все пак някаква логика в ставащото и в онова, което е възможно да се прогнозира, до 5 години САЩ ще трябва да обявят фалит. Най-крупна икономика на света ще стане онази страна, която по-бързо и по-ефективно от другите ще се справи със съществуващите дисбаланси в икономиката.

Предричат доларов апокалипсис и неприятелите и приятелите на САЩ. Техните оценки са основателни. Държавният дълг на САЩ расте със средна скорост по 1 милион долара на минута. Всеки ден това са 1,4 милиарда. Съвкупният национален дълг на САЩ, ако въобще може да бъде изчислен, вероятно надминава 60 трилиона долара. Брутният им национален продукт през 2007 г., според техни данни, беше 11,32 трилиона, а според европейската методология - около 10 трилиона. От тази яма САЩ не могат да излязат.

Сега доста експерти предполагат, че слабият долар и девалвацията му помага за частичното решаване на проблема, тъй като дългът на САЩ се обезценява и поевтинява. Девалвацията на долара обаче само смекчава удара, но не го блокира, даже заради простата причина, че Федералната резервна система на САЩ печата все повече зелени хартийки с портретите на президентите, от които поне 60 на сто заминават в чужбина.

Печатането е най-простият начин за запушване на бюджетните дупки. Но с всяка отминала година тези пари са необходими все повече и повече, поне, за да могат да се обслужват и рефинансират предишните дългове и да се издадат финансови ресурси за нови. И федералните власти печатат все повече хартийки и цялата американска икономика се вгражда в този модел.

Към сегашната криза се добави и ипотечният пазар. Какво е ипотечният пазар по американски? Това е гигантско количество бумаги, залагани по няколко пъти. Ще обясним с един прост пример. Идва американецът А в банката Б и взима под залог срещу купувания от него дом ипотечен кредит. Банката с радост му го отпуска. След това идва американецът В, на който също е нужен кредит, но банката няма пари за него. Какво прави в тази ситуация? Продава залога, оставен от А, и с получените пари отпуска кредит на В. И парите на първия А пътуват все по-нататък, чак до господин Х. И под тях се издават все повече нови кредити, обезпечени много отдавна със скромната къщичка на първия А и с оптимистичната увереност на всички участници в тази верига, че всяко звено в нея е нерушимо и ще изпълни поетите задължения. Балонът се надува и неизбежно ще гръмне, както и стана.

С всеки изминат ден американските пари се превръщат във "валута на доверие".

На пръв поглед нещата биха могли да се решат доста просто - да се спре печатницата и да се прекрати наливането в икономиката на тези хартийки. Или да се откаже на долара кредита на доверие - тези пари не са наши, тази икономика е американска. Но за съжаление от това ще пострадат всички, защото другите държави допуснаха да станат съучастници в голямото нахалство на американците - да потребяват повече, отколкото произвеждат за сметка на останалите, кризата на свръхпроизводството да доведе до криза в целия свят.

Паниката вече минава в истерия. Всички бягат от долара и никой не знае мащабите на това бягство. Най-вероятно Китай след Олимпиадата ще закове последния гвоздей в доларовия ковчег и от септември кризата ще бъде всеобхватна, защото е неизбежна.

Доларът ще продължи да пада, но тъй като кризата продължава, американците са принудени да свалят и лихвите, което естествено води до ново негово отслабване спрямо другите валути. Доларът ще пада, въпреки че европейците започват да губят от неговия нисък курс заради поскъпването на техния износ от който живее цяла Европа. Последните месеци показват, че доларът е на ръба и не може да изпълнява функциите си на световната валута. Значи, на негово място ще дойде друга валута. Например еврото. Дали това е възможно.

Основният аргумент, че именно еврото ще замени долара се дължи на това, че икономиката на Европа е равна на тази на САЩ, но е много по-добре балансирана. Това е истина. Но не цялата. Въпросът е, че в рамките на действащата сега система на световното разделение на труда Европа изпълнява функцията на производител на продукция с висока степен на добавена стойност. Но значителна част от този продукция отива за износ, на първо място в САЩ. Което означава, че и Европа зависи в голяма степен от емисията на долара, т.е. от неговото печатане.

Има още един мощен поток - Югоизточна Азия, в която това търсене съществува за сметка на излишните пари, получавани от продажбата на тяхната продукция на САЩ, т.е. и търсенето на азиатските стоки зависи в голяма степен от емисията на доларите. (Положението на Европа напомня на актуалното положение на Китай, само че той продава на САЩ много по-евтини стоки, а Европа - скъпи. Но по същество нещата не се различават.)

Вторият проблем с еврото е структурата на Евросъюза, по-точно на еврозоната. За онези страни от ЕС, които произвеждат за износ стоки с висока степен на добавена стойност, купувайки за тях суровини, в това число нефт и газ, ръстът на еврото не е особено опасен. Те винаги могат да компенсират загубите от износа с икономии от вноса, като намалят несъществено своите печалби. Но страните, които живеят от туризма и износа на продоволствие ще пострадат жестоко от ръста на еврото. В предишните времена те компенсираха такива ситуации с девалвация на своите валути, но сега този начин не им е позволен. И какво ще правят? Ако еврото започне реално да замества долара, неговата стойност ще нарасне още повече и тук югът на Европа го очаква икономически колапс, който няма да увеличи устойчивостта на ЕС и на самото евро.

Има и други причини, заради които не трябва да се очаква прекалено разширение на влиянието на еврото. ЕС днес няма единно политическо ръководство, няма суверенна система и финансови институти, които, така или иначе, са тясно свързани с американските. Разбира се, тези проблеми са преодолими, но за това ще е необходимо много време, което доларът просто няма. А това означава, че да се очаква еврото да заеме веднага мястото на долара е наивно.

Но доларът все пак трябва да си отиде. И какво ще стане? Както неведнъж сме писали, най-вероятно ни очаква разпадане на доларовото пространство на няколко валутни зони, от които всяка ще има своя главна валута. Такава система вече се появява. Но се появява и друг въпрос - по какъв начин ще бъде организирана търговията между отделните зони и различните валути. Отговорът също съществува. Вътре в описаните валутни зони златото няма да е нужно, тъй като еквивалентът ще бъде зоналната валута. Търговията между зоните рязко ще се съкрати, тъй като те ще бъдат самодостатъчни в икономическо отношение. А останалата част между зоните ще бъде обвързана със златото.

В новия икономически модел ролята на златото ще расте. Това е основната причина за сегашния ръст на цената му. Само по себе си това ускорява падането на долара. Валутите на другите зони (например рубловата), ще бъдат подсигурени с наличието на високоликвидни природни ресурси. Тогава рублата, арабското "евро", австралийският и канадски долар ще имат допълнително обезпечение и ще станат едни от световните валути.

Трагедията на САЩ е още по-голяма, тъй като само допреди няколко години те все още имаха шанс да спасят себе си и Запада, да насочат стотици милиарди долари вместо към войни в Ирак и Афганистан, към мощни програми за научно-техническо развитие. Трябваше да създадат алтернативна нефтогазова енергетика, да разгънат и ядрената енергетика с миниустановки и реактори на бързи неутрони, работещи на природен уран. Можеха да създадат роботизирани промишлени самовъзпроизвеждащи се системи, принципно нови видове транспорт или да се върнат към космическата програма, която стимулира развитието на всички основни отрасли и производства. Но не го направиха и продължиха да затъват в оръжейната яма.

Всъщност САЩ плащат за 60-те години огромни военни разходи, които унищожиха останалата им икономика. Най-яркото доказателство е текущият военен бюджет за 2008 г., който надминава бюджетите на всички останали държави по света, взети заедно - 623 срещу 500 милиарда.

Идеологията е същата, както по времето на Студената война и още по-рано, когато Великата депресия от 30-те години беше преодоляна с подготовката за Втората световна война. През 1949 г. започналата вътрешна рецесия в САЩ отново беше преодоляна с издигнатата от Запада стратегия на "студената война" и глобалното въоръжаване. Така е и сега, когато САЩ реално сами се деиндустриализираха и пропуснаха много важен за тях момент.

Краткият период на пребиваването на САЩ на световния връх завърши. Сега те са най-големият световен длъжник, което абсолютно не може да им осигури позицията на водеща нация, само на базата на военната сила. САЩ са пред реалната опасност от национален фалит и много дълга депресия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ