Настъпва продоволствена криза. ООН предупреждава, че ако светът не бъде разумен и не реши проблема с изхранването, "гладни войни" ще обхванат цялата планета. Преди няколко месеца имаше друго предупреждение - че човечеството се сблъсква с дефицита от питейна вода, който може да доведе до "водни войни" за оцеляване.

Проблемът с глада засяга цялата планета. Световното производство на зърно спадна до равнище, неотбелязвано от 40 години, а търсенето продължава да расте. Само за последните два месеца световните цени на ориза нараснаха с 52 на сто и за първи път преминаха 1000 долара за един тон. Зърното поскъпна за четири месеца с 84 на сто. Но още преди това в света на всеки пет секунди едно дете на възраст до 10 години умираше от глад, като общо от недохранване страдат 1 милиард души. Преди няколко седмици пшеницата постигна рекорд за всички времена - 18,53 долара за бушел (0,036 кубически метра). По същото време царевицата поскъпна до 5,34 долара за бушел (над 100-процентен ръст спрямо 2007 г.).

На Запад средното семейство харчи за храна 10-20 на сто от своя бюджет, докато в най-бедните райони на света - 90 на сто. Въпреки опрощаването на част от дълговете общият дълг на 122 държави през 2007 г. надмина 2,1 трилиона долара. Това е взривоопасна ситуация. Продоволствените войни могат да залеят света.

Запасите от продукти на планетата са на най-ниското равнище за последните 30 години и ще стигнат само за 53 дни (през 2007 г. бяха за 169 дни.)

Световният урожай от зърно през 2007 г. беше около 3,1 милиарда тона, което е с 5 на сто по-малко отколкото през 2006 г. Но от тези 2,1 милиарда тона само 1,1 милиарда ще бъдат използвани за храна на хората. 100 милиона тона ще бъдат използвани, за да бъдат "нахранени" автомобилите, т.е. за биогориво, 760 милиона тона ще бъдат използвани за храна на животните. Това количество е достатъчно, за да бъде покрит дефицита от продоволствие в света 14 пъти.

Появите на гладните конфликти вече се виждат. На Хаити има въстание. Във вечно недохранената Африка - също. Дефицит от храни има в Йемен, Боливия, Бангладеш, Афганистан, Узбекистан, Индонезия, Нигер, Мали, Буркина, Фасо.

Цените на храните през последните три години по света нараснаха с 83 на сто, а на пшеницата - със 181 на сто.

Даже онези, на които са поверени грижите над световните хранителни ресурси, бяха изненадани. Организацията на ООН за изхранването и селското стопанство (FAO) ни успокояваше, че глобалното равновесие между търсенето и предлагането не е застрашено. Но през януари промени мнението си и съобщи, че "непредвиденият спад на хранителните запаси създава сериозен риск за целия свят."

Появява се въпросът, дали ерата на относително евтината храна завършва, дали човечеството може да преодолее дефицита от основни храни и дали световната система от хранителни резерви наистина се движи към неизбежна катастрофа.

Хранителната политика става едно от бойните полета на XXI век. От него бедните страни се връщат в епохата на хроничното недохранване, а богатите се бият за малкото останали парчета от тортата.

Зад хранителната криза наднича друга, още по-опасна - водната, за която има три причини: изтощаващите се източници от прясна вода, несправедливият достъп до водните източници и корпоративния контрол над водните запаси. Заедно с промените на глобалния климат водната криза поставя пред човечеството въпроси на живот и смърт.

Водата вече е източник за конфликти между страните. На света има 215 крупни реки и около 300 басейна от подземни води и водоносни слоеве. Напрежението около тях се засилва. Най-известните конфликти са между Израел, Йордания и Палестина за река Йордан, която се контролира от Израел. Турция и Сирия отдавна са в конфликт на строителството на язовир на Ефрат и стигнаха до ръба на войната през 1998 г. Индия и Китай спорят за водите на Брахмапутра. Ангола, Ботсвана и Намибия спорят за водния басейн на Окаванго. Етиопия и Египет пък са в конфликт за водите на Нил, а Бангладеш и Индия - за водите на Ганг.

Водата се превърна в проблем на глобалната сигурност на САЩ и външнополитически приоритет.

Според експертите, човечеството все още има шанс да предотврати сценария за водни конфликти. Може да започне от "син договор" за съхраняване на водата и защита на водните ресурси на планетата и признаване на достъпа до вода за фундаментално право на всеки човек.

Основните водни ресурси от планетата са в Русия и Бразилия. Заради това трябва да се очаква тези две държави да станат инициатори за създаването на воден ОПЕК и в рамките на тази структура да се водят преговори за глобалния воден проблем.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ