Конспирация ли е теорията на конспирацията

Реалната база на така наречената "световна конспирация" са златото и диамантите, зад които винаги са били клановете на Ротшилд, Рокфелер и Опенхаймер. А когато става дума за злато и диаманти се разбира преди всичко ЮАР.

Именно около ЮАР през 80-те години на XX век се разрази може би най-острата битка между капитализма и социализма, респективно между световните конспиратори и СССР. Всичко друго беше отдавна разделено в Европа, Латинска Америка и Азия. Но въпросителните оставаха само в Юга и бяха за златото и диамантите на ЮАР. Сблъсъкът беше много дълбоко зад кулисите и едва ли някога ще бъде осветен напълно. Конспиративните кланове правеха всички възможно да предотвратят национално-освободителната борба на коренното население на ЮАР. След като не успяха, направиха всичко възможно да постигнат контрол над него чрез Африканския национален конгрес (АНК), чийто съюзник по онова време бяха СССР и социалистическите страни.

Малко хора обаче знаеха, че зад кулисите вървяха и секретни опити за съгласуване на цените на диамантите и златото на световните пазари между ЮАР и СССР. СССР обаче загуби и тази битка при Горбачов и Елцин.

Сега на фона на дълбоката криза на западния свят този важен фрагмент от дейността на световната конспирация отново излиза на преден план. Цената на златото вече е 1000 долара за унция, диамантите, както винаги "са завинаги", а доларът пада.

Но всичко започна през далечната 1867 г., когато местен фермер откри в буша на Южна Африка блестящ камък, който се оказа 21-каратов диамант. След това диамантени жили бяха открити между реките Ваал и Оранж, а през март 1869 г. се появи и невероятният 83-каратов диамант. До края на 1879 г. в юга на Африка вече имаше диамантената треска, а към края на 1871 г. два района бяха определени като "диамантени тръби". Последваха още четири диамантини района в града Кимбърли. През 1872 г. тръбите вече бяха гигантски открити рудници, разработвани от 2500 миньора и 10 000 общи работници.

През 1880 г. на сцената се появи Сесил Родс (създателят на така наречената Кръгла маса), един от основните световни конспиратори и отявлен пропагандист на британския империализъм. Родс, заедно със седем партньори - всичките масони, притежаваше 90 на сто в кампанията De Beers Mining Company, наречена така заради земните участъци в старото ранчо De Beers. Родс наложи така наречения диамантен търговски акт - Diamand Trade Act, с които бяха въведени остри мерки срещу контрабандата и кражбата на диаманти. На първо място всеки местен жител, който беше заловен с необработен диамант, би трябвало да обяснява откъде го има и беше считан за виновен докато не докаже невинността си. На второ място диамантеният търговски акт позволяваше на компаниите да установят "къщи за претърсване". Те бяха началото на "законния апартейд" в ЮАР, т.е. изграждането на сегрегирани, контролирани и заобиколени с огради гета, в които африканците живееха през целия контракт с компанията. Това беше първият апартейд.

След изграждането на гетата добивът на диаманти нарасна рязко. В края на 90-те години на XIX век 100 000 карата, т.е. около 8 на сто от всичките, бяха намерени укрити по един или друг начин в местните работници.

По-късно основните диамантени мини бяха обединени под единен мениджмънт De Beers Consolidated Mines, основана в Кимбърли през 1888 г. В него, както би трябвало да се очаква, основни акционери бяха банкерският лондонски клан на Ротшилд и Сесил Родс. През 1889 г. De Beers вече имаше монопол не само в търговията с диаманти от Кимбърли, но и по света.

Последва изграждането на световен диамантен монопол, чийто конци дърпаше отново Ротшилд. Няколкото години диамантен маркетинг чрез малък синдикат от брокери, които бяха и акционери в De Beers, дадоха възможност за изграждане на система за складиране на излишъка от диаманти в резерв до настъпване на по-добри времена, т.е. на по-високо търсене.

През следващите 50 години De Beers продаваше диамантите си минимум два пъти по-скъпо чрез монополната си позиция и контролираше този пазар или чрез изкупуване на конкурентните мини или на свръхпредлагането от диаманти. Това не можеше по-късно да не доведе до сблъсък със СССР, другият основен световен производител на диаманти и злато.

Но преди това, още в началото на XX век, се случиха други важни събития. Германците откриха диаманти в пясъците на атлантическото крайбрежие на Намибия, тогава Немска Югозападна Африка. Оттам на пазара в Антверпен започнаха да пристигат големи количества "нови диаманти". През 1913 г. De Beers изпрати "инспекция" начело с Ърнест Опенхаймер в Намибия. През юли 1914 г. немците, южноафриканското правителство и южноафриканските диамантени компании подписаха споразумение за подялба на диамантеното производство. Това беше и една от причините за избухването на Първата световна война, т.е. за подялбата на този важен пазар. Една от първите последици от войната беше включването на Южна Африка на страната на Англия, като южноафриканските лидери искаха да превземат немските диамантени мини в Намибия. Така и стана. След войната Намибия мина под протектората на Южна Африка. През 1919 г. правителството на Южна Африка организира ново споразумение между производителите и консорциум, включващ Ърнест Опенхаймер, който получи контрола над всички диамантени райони в Намибия. През 1926 г. Опенхаймер и неговата компания Anglo-American беше толкова силен, че се сблъска с De Beers и след преговори всеки от тях купи дялове в другата компания като реалният техен собственик стана Опенхаймер. И отново беше постигнат монопол над диамантите.

След Великата депресия от 1929 г. Опенхаймер разбра, че търсенето на диаманти ще падне. През 1930 г. създаде нова компания Diamond Corporation Limited, чиято задача беше да покрива разходите за поддържането на големи запаси от непродадени диаманти извън пазара. По това време Опенхаймер беше председател както на De Beers, така и на Diamond Corporation като De Beers и Ротшилд плащаха на Diamond Corporation да не допуска диамантите на пазара цели четири години.

Пазарът започна да се движи нагоре през 1934 г. Чрез поредица от холдинги De Beers отново стана доминиращият производител на диаманти. Тя имаше 38 на сто в Anglo-American, която имаше 34 на сто в De Beers. Междувременно Diamond Corporation започна да прави печалби в средата на 30-те години и доминираше при изкупуването на диамантите.

В навечерието на Втората световна война 97 на сто от световната търговия с диаманти минаваше през Diamond Corporation. Почти 100 на сто от производството пък идваше от De Beers и Anglo-American, които бяха собственост на Ротшилд и Опенхаймер.

Днес диамантената империя на De Beers е една от 600-те компании асоциирани със South Africa Inc. (официално наричана Anglo-American Corporation of South Africa), която контролира златните и диамантени мини и почти половината от капитализирането на борсата в Йоханесбург.

През последните години Anglo-American пренесе своите операции в Лондон. De Beers направи това много по-рано и осъществява продажбите на диаманти предимно оттам чрез структура наречена Central Selling Organization или CSO. Това е контролираща компания на глобалния диамантен маркетинг (картел), чиято задача е да поддържа монополните цени на диамантите за всички производители. През 50-те години De Beers създаде една от най-успешните рекламни компании в историята с мотото "A Diamond is Forever" (Диамантът е завинаги), която направи диамантите предпочитаният скъпоценен камък за всички пръстени, навсякъде по света.

Наред със СССР, проблем за De Beers беше Ангола. След разпадането на СССР тя потъна в хаос заради действията на подкрепяната от САЩ групировка УНИТА на Жонас Савимби. По същото време в севера на страната бяха открити богати диамантени райони. Натам се насочиха десетки хиляди нелегални миньори, които започнаха контрабанда на диамантите към световните пазари, с участието и на известния у нас израелски спекулант Лев Леваев.

През 2000 г. подобни процеси започнаха и в Конго, откъдето към света потекоха така наречените "кървави диаманти". С добив на диаманти започнаха да се занимават и в Уганда и Руанда.

Но оставаше основният съперник - бившият СССР, откъдето към световните пазари при Горбачов потече истинска река от нелегални диаманти. Тя се засили при Елцин. Цените на диамантите в Антверпен паднаха под цените на CSO. De Beers през 1992 г. обяви намаляване на дивидентите за първи път от десетилетия. Старият вече Хари Апенхаймер замина за Москва за среща с Елцин. След дълги преговори и невероятна корупция De Beers и Москва подписаха някакво споразумение през 1998 г., което върна доминиращата позиция на De Beers на пазара.

В крайния север на Западна Австралия британската компания Rio Tinto притежава 60 на сто от голям диамантен район, наречен Argyle, който е десет пъти по-голям от началната тръба на De Beers и сега е считан за най-голямата диамантена мина в света с 34 милиона карата годишно. Австралия стана водещ производител на диаманти от втората половина на 80-те години. Засега не са ясни отношенията им с De Beers, но вероятно и там вече има подялба на пазара.

Диамантите и златото вървят ръка за ръка. Особено в Южна Африка. Първата златна треска в ЮАР беше през 1887 г. в района на Йоханесбург. Първите резултати бяха наистина поразителни и веднага стана ясно, че мините в Ранд са с огромни печалби. Почти 500 000 южноафриканци работеха в тях, като още в края на XIX век даваха над 40 на сто от добива на злато на цялата планета.

През 1970 г. добивът в ЮАР беше 1000 тона - 70 на сто от добива на целия некомунистически свят. ЮАР продължава да е най-големият златен производител. Тя има и най-дълбоката златна мина в света - 3573 метра, в Източен Ранд. Но потенциалът постепенно се изчерпва и съдържанието на злато намалява.

От 1970 г. до 1990 г. добивът на злато в ЮАР падна с 40 на сто, докато в СССР нарастваше устремно. Това тревожеше световната конспирация. Засилваше се и националноосвободителната борба на чернокожото население. Уини Мандела заяви: "Държите златния ключ към своето освобождение. В момента, в който престанете да копаете злато и диаманти, ще бъдете свободни." Не стана. Чрез сложна комбинация световното задкулисие успя да запази контрола над южноафриканските диаманти и злато.

Нещата отново се променят драматично. От 290 долара за унция през 2000 г. днес цената на златото надмина 1000 долара. Светът го очакват нови събития, които още не се разбират.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ