Изострянето на руско-грузинските отношения изпревари и най-песимистичните прогнози.

Москва заяви, че в случай на започване от Грузия на военен конфликт в Абхазия и Южна Осетия, тя ще използва военни методи за защита на живеещите там съотечественици. Русия въведе и допълнителен миротворчески контингент в Абхазия, което беше определено от Грузия като "военна анексия". Свалени бяха и грузински безпилотни разузнавателни самолети, чиито полети бяха определени от Москва като "нарушение на договора за прекратяване на огъня и раздалечаване на силите от 14 май 1994 г."

От своя страна, Тбилиси започна да съсредоточава допълнителни военни части срещу Абхазия - спецназ, криминална и патрулна полиция, контраразузнавачи и т.н. Спикерът на грузинския парламент Бурджанадзе заяви, че отношенията с Русия са нажежени до краен предел и че "Русия се показа като агресор." Тбилиси започна кампания за привличане към конфликта на НАТО, а президентът Саакашвили обвини Москва в агресивни действия и призова "цивилизационният свят да не позволи разчленяването на Грузия."

Последва решението на Тбилиси за излизане от руско-грузинския договор за противовъздушна отбрана от 19 април 1995 г., в който влизат Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна. По-рано Грузия излезе и от Съвета на министрите на отбраната на ОНД.

Абхазия от своя страна приведе своите въоръжени сили в бойна готовност, тъй като има информация, че Грузия, с помощта на чуждестранни специалисти подготвя план за въоръжена операция.

Замириса на война. От някои вътрешни източници в грузинското министерство на отбраната стана известно, че в средата на април Саакашвили е провел секретно заседание, на което е бил съобщен план за завземане на Абхазия и Южна Осетия с кодовото наименование "Дуплет". Предишните негови планове касаеха или Южна Осетия или Абхазия, но не и едновременно нападение срещу двете. Саакашвили вероятно е получил подкрепа от САЩ и НАТО.

"Дуплет" предвижда и едновременно завземане на всички крупни населени пунктове на Южна Осетия и частично на Абхазия при блокиране на границата с Русия, въвеждане на тези територии на военно положение, назначаване на временно правителство и въвеждане на комендантски час.

Както се очакваше, едностранно обявената независимост на Косово предизвика разхерметизиране на конфликтите и в други непризнати републики, начело с Абхазия и Южна Осетия, и серия от инциденти. Но сега обстановката е променена.

Ясно е, че "руският фактор" в Южен Кавказ става все по-важно средство за постигането на самостоятелност на Абхазия и Южна Осетия, въпреки че знак за равенство между тях трудно може да бъде поставен.

Путин поръча на руското външно министерство да окаже всестранна помощ на тяхното население в светлината на резолюцията на Съвета за сигурност от 15 април 2008 г., която фактически подкрепи Сухуми и Цхинвали. По този начин решението на Москва се опира на подкрепата на световната общност. Поръчението на Путин беше формулирано така, че Москва не може да бъде упрекната в нарушаване на договорености. Представителите на Дума-та даже определиха сроковете на предоставяне на независимост на двете автономии - пролетта на 2009 г., след поредната среща на високо равнище на НАТО, на която трябва да се разглежда присъединяването на Грузия и Украйна към Плана за действие за членство в НАТО. Реакцията на Тбилиси беше истерична - "Москва без официалното признание на Абхазия и Южна Осетия фактически анексира грузинска територия." Москва отговори, че прави тези крачки не заради Грузия, а в съответствие с международните норми и своята конституция.

Засега Русия се придържа към позицията на непредрешаване и има варианти за развитие на събитията. На първо място е признаването на тези републики. Но на второ място е признаването на основата на консултации със заинтересованите страни. На трето място е изменение на формата на отношенията, които не трябва да са преки. И на четвърто място е вариантът с отложения статут. Очевидно това е асиметричният отговор на Москва на признаването на Косово от западните държави.

Грузия не иска да се съгласи с подобен сценарии. Още 1-2 години предметна помощ и тя няма да има и теоретични шансове за регулиране на конфликта.

Има два начина - или да търси масирано давление върху Русия, или да се опита да реши въпроса със сила. Давлението обаче не е възможно, което се видя на срещата на НАТО в Букурещ. Тбилиси може да разчита само на подкрепата на САЩ. Ясно е, че в евроатлантическата общност интересите на "стара Европа" все по-често ще се сблъскват с действията на САЩ и тяхната антируска насоченост. Заради това Грузия е заинтересована в ескалирането на конфликта, тъй като в противен случай привличането на подкрепа ще бъде много по-сложно. Но военните гаранции ца Тбилиси, дадени в една или друга форма, Москва ще отчете като опит на силово решение на конфликта и като превантивна мярка не е изключено да признае Абхазия и Южна Осетия. Тогава е възможна и война между Русия и Грузия. Явно това е целта на Вашингтон, който чрез изострянето на ситуацията в Грузия иска да прикрива по-голямата си операция по вкарването на Украйна в НАТО.

Русия противопоставя доста балансирана позиция за признаване на Абхазия и Южна Осетия и извеждането на двете автономии от състава на Грузия под свой протекторат чрез последователна икономическа и политическа линия и защита правата на населението.

Заявлението на президента Саакашвили за предоставяне на Абхазия на федерален модел на взаимоотношенията е повторение на плана на Дитер Боден от 2002 г., според който границите на Грузия, утвърдени на 21 декември 1991 г., веднага след разпадането на СССР не подлежат на изменение. Абхазия вътре в грузинската държава ще създаде свое суверенно образование, но няма да стане обект на международното право като всички външнополитически връзки ще останат в компетенцията на Тбилиси.

Но действат и други исторически и актуални фактори. Ясно е, ако Русия не признае Абхазия и Южна Осетия и не ги включи в състава си цялата руска конструкция на Кавказ ще бъде нарушена. Осетинците винаги са били форпост на руското присъствие на Кавказ. Действат и икономически и политически фактори. Сега на границата между Северна и Южна Осетия се строи стратегически обект - Зарамагската ВЕЦ. Тя е важен проект за Кавказ, в това число за предстоящата олимпиада в Сочи. Но Грузия пое курс за влизане в НАТО и новата ВЕЦ ще бъде в обсега на диверсионни групи - натовски, мюсюлмански или грузински. Заради това за Русия е важно от другата страна на границата да не е Грузия, а руската Южна Осетия или още по-добре - Руската федерация. Въпросът за влизането на Абхазия в състава на Русия е по-сложен отколкото с Южна Осетия. Абхазия е необходима на Русия заради редица стратегически причини. Така например в случай на присъствие на войски на НАТО в Абхазия (ако Грузия влезе в пакта) олимпиадата в Сочи едва ли ще бъде проведена. Разбира се, тероризмът няма да се изпълнява от войници на НАТО, а от мюсюлмани, ал-кайди и т.н.

В случай на отпадане на Абхазия, няма да могат да функционират редица стратегически обекти в Краснодарския край, на първо място "Бочаров ручей" - резиденцията на президента на Русия, която ще бъде напълно уязвима.

Освен това руското Причерноморие, в района на Сочи, е тясна брегова полоса и планини, които не позволяват да бъдат разположени необходимия брой строители и персонала за Олимпиадата в Сочи. Важен е и въпросът с пристанищата. Основното руско износно пристанище на Черно море е Новоросийск. То вече функционира над своите възможности и е претоварено. Това е много тежък транспортен и логистичен проблем за Черно море. На Русия е необходимо още едно износно пристанище на морето. А в Абхазия има места, където то може да бъде построено. Ще трябва да се решава и въпросът с руския черноморски флот в Крим, който в случай на влизане на Украйна в НАТО, няма къде да се разположи.

Не трябва да се забравя, че и ръководството на Приднестровието се обърна към руската Дума, потвърждавайки своя курс към интегриране с Русия.

Динамиката около "непризнатите държави" отразява началото на много важен процес. Цикличното обкръжение на Русия завършва. За Абхазия и Южна Осетия включването им в орбитата на Русия предстои. Някои наричат това начало на руския реванш. Не е точно, тъй като Русия няма да се реваншира спрямо самата себе си. Може би по-точно е определението, че започва отново събирането на руската държава и държавност.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ