В предишните части на поредицата "Лунната измама" се спряхме на невероятните фалшификации на американците с носещата ракета Сатурн-5, с използването на снимки от автоматични сонди, вместо от пилотирани кораби и на някои елементи от схемата на лъжата.

Поредицата от "успешни кацания" на американците на Луната се нарушава от особения случай с Аполо-13, на чийто борд, според NASA, стана опасна авария, след която екипажът беше принуден да предприеме героични усилия, за да се върне на Земята.

В цялата поредица от полети на корабите Аполо, започвайки от Аполо-7 - 11-22 октомври 1968 г., до Аполо-17 - на 7-19 декември 1972 г., с който стана шестото кацане на Луната, единственият авариен случай беше с Аполо-13 - 11-17 април 1970 г. Наистина, без "прилична авария", която да въодушеви още повече световната общност, лунната одисея на NASA с нейните астронавти би изглеждала твърде гладка и би могла да събуди излишни съмнения.

Така да се каже Аполо-13 беше авария по график и предизвика маса емоции.

Както се досещате, самият пореден номер - Аполо-13, стартирал на 11 април 1970 г. вещаеше големи неприятности. И те станаха, досетихте се, на 13 април още при полета на кораба към Луната. Беше понеделник, който, както е известно, е най-тежкият ден от седмицата.

И така, на 13 април, в служебния модул на Аполо-13 изгърмя кислороден балон. След това командният модул стана негоден за пребиваване на астронавтите на които съвсем не им беше до кацане на Луната. Специалистите от NASA спешно търсеха изход за тяхното спасение. Астронавтите трябваше да минат в кабината на лунния модул. Корабът обиколи Луната и накрая, след 3 дни, се приближи до Земята. Приблизително 4 часа преди да кацне на нея - оставаха около 40 000 км, астронавтите отделиха повредения служебен модул и му направиха снимки за спомен. Един час преди кацане, когато до Земята оставаха около 27 000 км, те преминаха от лунния в командния модул. След това отделиха и лунния модул и също го снимаха за спомен на своето чудесно спасение.

Някъде в това време те успяха да снимат и приближаващата Земя. Както се вижда спокойствието не ги напускаше нито за миг. Скоро след това командният модул кацна в Тихия океан и беше вдигнат на очакващия кораб. От модула излязоха трима, здрави и свежи момъци и доложиха на своя президент, че задачата, поставена от великата родина, е изпълнена. Happy end. Цялото човечество въздъхна с облекчение.

Според NASA, при всички полети до Луната, лунният модул не се връщаше на Земята. Едната негова половина (кацащата) оставаше на Луната, втората половина (излитащата) астронавтите напускаха след връщане на окололунна орбита и след преминаване в командния модул. Уникалността на ситуацията с Аполо-13 се състоеше в това, че лунният модул се върна на Земята в качеството на жилищно помещение за астронавтите. Според NASA те напуснаха лунния модул и го фотографираха на разстояние 27 000 км от Земята. На такова разстояние тя вече заема половината от полезрението на обикновения обектив на фотоапарата и бихме могли да очакваме, че астронавтите ще фотографират лунния модул на фона на приближаващата Земя. Уви, те го снимаха на нищо неговорещ черен фон.

Няма да разсъждаваме защо астронавтите не са заснели лунния модул на фона на земното кълбо. NASA все още не може да намери обяснение. Но това не може да промени факта, че снимката не казваше нищо за реалността на историята на Аполо-13. Тя беше безполезна, въпреки че не вредеше особено на версията на NASA. Което не можем да кажем обаче за снимката 2.

На снимка 3 са показани увеличените фрагменти на всички снимки - 2а, б и в. Границата на тези фрагменти са отделени с рамки. Погледнете колко резки и отчетливи са фрагментите на лунния модул и колко размит е фрагментът с повредения участък на служебния модул. Да се разгледат детайли от повредите не е възможно. Следователно, снимката е направена толкова размита нарочно.

Случайно ли е това неумение? Защо астронавтите са направили толкова отчетливи снимки на лунния модул и на Земята, а фотографиите на повредения модул са толкова размазани. Та нали именно добрата снимка на повредения отсек щеше да бъде интересна за специалистите на Земята при изучаване на причините и мащабите на аварията. Но такава снимка NASA не ни показа.

Добре, да погледнем снимката 2а от друга страна. Гледайки я виждаме около повредени модул само чернотата на Космоса. Но години по-късно с помощта на компютър беше установено, че след регулирането на яркостта и контрастността на изображението, в горния десен ъгъл на снимката се появява преди това скрит в черното продълговат детайл, отбелязан на снимка 4 със син белег. Той прилича на някакъв капак. Може да се предположи, че някакъв детайл от интериора на командния модул, от който според NASA се правят фотографиите.

Но за това пречат три обстоятелства. На първо място капакът е обкръжен по периметъра от сияние. На Земята този ореол е присъщ на ярки светлинни източници. На второ място - по границата на сянката на соплото на служебния модул лесно може да се определи направлението, от което той е осветен. И това направление - синята линия, идва именно от този капак.

На трето място, продълговатата форма на капака напомня задна стена на прожектор, източник на ярка светлина, използван в ситуацията т.е. в горния десен ъгъл е задната част на осветително тяло. Според мерките на 60-те години тя е затъмнена просто прекрасно. На снимка 2а чернотата на Космоса е пълна. Но компютърната обработка на изображението прави своето и тайното става явно - поредният служебен модул, висящ в космоса, реално е някакъв макет, заснет в студиото.

И така, снимка 2а по същество е главното доказателство, че цялата история с Аполо-13 по-скоро е заснета в студио. Тогава е разбираемо защо при снимката на повредения служебен модул "астронавтите" случайно са забравили за контраста, тъй като пред тях е бил макета и снимката нарочно е била размазана.

И какво остава от доказателствата на NASA за злополучния щастлив полет на Аполо-13 - снимката на командния модул обгорен при спускането през атмосферата и трима свежи астронавти, излезли от него. Но те изглеждат така и при връщането си от обикновен околоземен полет.

Тъй като няма никакви обективни доказателства за реалността на историята с Аполо-13 нищо не пречи да считаме, че аварията с него беше чиста инсценировка. От заснетите преди това снимки на модула (в павилиони на Земята от спътник) NASA състави увлекателен албум с илюстрации на тази фантастична история. Задачата на астронавтите беше да останат нужното време на околоземна орбита. Нужна беше и авария с "опасност за живота" и задължително със щастлив край. И тя беше направена. В студио. Американците обичат драмите с happy end.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ