РАЗВИГОР BUSINESS CLUB

Катастрофата на българската енергетика не се дължи само на Паси, Кобургготски, Костов и Михайлова. Става дума за много важни неща.

От затварянето на Козлодуй, България загуби най-малко 11 милиарда евро. Спирали сме се на тази аритметика и в миналото. След нас тя беше цитирана в Европа. Първи и втори блок бяха затворени през 2002 г., т.е. 15 години преди срока. Трети и четвърти блок бяха затворени през 2006 г., двадесет години преди срока. Един реактор произвежда годишно по 2,5 милиарда киловатчаса енергия. Двата реактора са десет милиарда, умножени по 15 години. И другите са 10 милиарда, умножени по 20 години. Последната сума умножете по 5 цента и половина, колкото е световната износна цена. Получават се 11 милиарда евро преки загуби. Непреките са още толкова. От затварянето на Козлодуй България има около 20 милиарда евро загуби. "Белене" ще бъде пусната най-рано през 2015 г. Дотогава румънците ще изземат българска "територия" чрез двата си реактора, плюс още два - през 2011 г., т.е. по около 500 милиона евро годишно, три години преди да бъде пусната "Белене".

По този начин, ако се анализира онова, което получаваме от ЕС и онова което губим, се потвърждава истината, че най-бедната държава в ЕС е пропорционален нейн най-голям кредитор, т.е. пропорционално даваме повече от всички останали.

Но трагедията не свършва дотук. Съмняваме се, че и "Белене" ще реши нещо. Затото фундаментът е сгрешен.

През последните десет години стана ясно, че цялата така наречена либерално-постиндустриална концепция за "пазарната електроенергетика" претърпя крах не само у нас, но и в световен мащаб. Проблемите с приватизаторите на българската енергетика ЧЕЗ, EON и другите европейски електролешояди са само част от картината. В целия свят се руши една от най-опасните илюзии на ултралибералите от 70-те и 80-те години, за пазарното реформиране на електроенергетиката. Тези планове претърпяха фиаско в САЩ, Европа, Латинска Америка. Оказа се, че приватизирането на електроенергетиката е несъвместимо с изискванията за надеждност на електроснабдяването и неговите технически основи. Това е истината, която никой не казва, защото не смеят да ви кажат какво са направили. Неслучайно надеждността на електроенергетиката на Запад, наред с ипотечните проблеми, стана един от спусъците на системната криза.

През 70-те и 80-те години на Запад на власт дойдоха пазарни "фундаменталисти", т.е. ултралиберални консерватори, които решиха, че електроенергетиката може да стане напълно пазарна. Трябва само да бъдат създадени условия всеки потребител да може да се включи към онзи доставчик, който предлага енергията по-евтино. Заради това трябва се приватизира енергетиката между конкуриращи се компании и невидимата ръка на пазара ще реши всичко. Това се оказа страшна илюзия, което се отнася за България, САЩ, Тайван или Чили.

Опитите да се търгува с електричество като с борсова стока бяха мракобесие. То, за разлика от нефта или зърното, не може да бъде складирано и трябва да се потребява веднага. Освен това генераторите на силовите централи трябва да се въртят синхронно. Тук няма как да се изключите от една електроцентрала и да се включите към друга.

Освен това електроцентралите от различни видове - атомни, топлинни, водни, имат различна себестойност на енергията не заради лошия или добър мениджмънт, а защото имат различно гориво. Заради това преди 1989 г. тарифата се осредняваше.

Още в началото на 80-те години експертите предупреждаваха, че няма да се получи нищо добро от "перестройката" на електроенергетиката. Тъй като тя е много скъп отрасъл, на практика конкуриращите се компании ще се договорят и заедно ще вдигат тарифите. Така на преден план излиза печалбата на собственика на централата и на мрежата.

Същото се случи и в САЩ. Опитът да се приложи либералният модел в Калифорния през 1999-2000 г. доведе до катастрофа. През 1999 г. там се отказаха от регулирането на тарифите и за първи път от 100 години намалиха ограниченията за печалбите на енергокомпаниите. В резултат, вместо намаляване на тарифите, те се увеличиха ... 5 пъти, т.е. продавачите на електроенергия вместо да се конкурират предпочетоха да съгласуват политиката си при вдигането на тарифите. Калифорнийците започнаха масов бойкот и отказаха да си плащат сметките.

През август 2003 г. по източното крайбрежие на САЩ и юга на Канада стана най-голямата в света авария, засегнала 50 милиона души. Причината беше пълната неуправляемост на пазарно-конкурентната енергетика. САЩ бяха принудени да признаят провала на либералната реформа в електроенергетиката и започнаха програма "Мрежа 2030 г." Те решиха да използват ... съветската идеология за оптимизиране, т.е. да строят подземни супермагистрали за транспорта на енергията, да заложат на ядрени енергоблокове, на технологии, използващи енергията на вятъра и нови начини за запасяване. Акцентът е върху надеждността на енергоснабдяването и поевтиняване на тарифите.

По този начин либералната илюзия за пазарната електроенергетика претърпя пълен крах. Така например френската Electricite de France упорито запазва мрежата и електроцентралите в едни ръце. В Япония токийската електрическа компания, която по мощност е 65 милиона киловата, също не се дели. В Германия изискванията на ЕС за либерализиране на пазара бяха игнорирани и шест енергокомпании се сляха в три.

Ужасяващият извод за България е не само разгромът на Козлодуй, но и "реформирането" на енергетиката по банкрутирал модел. Ще плащаме все по-скъпо за този либерално пазарен бандитизъм.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ