В такива случаи не трябва да се обръща внимание на официалната информация, тъй като тя обикновено е дезинформация. Така е било винаги при подготовката, воденето и приключването на войни.

Заради това не трябва да се вярва на информацията от официалните източници за Афганистан, Ирак и напоследък за Иран.

Много по-важни са други съобщения, които на пръв поглед не са логични, но след това се оказват такива.

От тази гледна точка, някои източници предполагат, че в петък, 20 юни, САЩ и Русия бяха на ръба на ядрена война, като никой не знаеше за това, освен висшите равнища на взимането на решения в правителствените, военните и разузнавателни агенции.

Ако това е истина, може да се предполага, че именно в периода около 20 юни Израел и САЩ са готвели атака срещу Иран. Москва ги е предупредила, че ако посмеят, това ще означава ядрена война. Всъщност още преди няколко месеца САЩ бяха предупредени от руска страна, че атака срещу АЕЦ Бушер, на която работят и руски специалисти, ще бъде считана за атака срещу Русия.

Но на 20 юни ситуацията може наистина да е била много тревожна. Ядрено тревожна. Москва може да е имала информация от свои разузнавателни източници, тъй като сутринта на 20 юни руският външен министър Сергей Лавров предупреди САЩ и Израел да не атакуват иранските ядрени съоръжения. Правеше веднага впечатление, че декларацията беше доста специфична, а езикът й много твърд.

Дали Медведев, Путин и Лавров вече са имали информация за предстояща атака на Израел или Израел/САЩ срещу Иран не е ясно. И едва ли ще стане. Но ако последвалите събития след време бъдат потвърдени, може да се окаже, че на 20 юни 2008 г. светът е имал адски късмет, в смисъл, че все още съществува.

На 20 юни в 16.15 ч. източно американско време радиоспециалисти извън военните структури на САЩ са прехванали късовълново комуникиране на американските военни структури с извънредна кодирана 180-двигателна команда, предавана към стратегическите и тактически ядрени сили на САЩ. Командванията на отделните ВВС и ракетни структури са препредавали заповедта, което е довело до такова интензифициране на радиотрафика, че е станало ясно, че нещо много важно става в района на Атлантическия океан. Това ставаше на фона на предупреждението на Лавров от сутринта и на съобщенията от няколко месеца, че руските стратегически бомбардировачи отново активно патрулират района на северния Атлантик, Аляска и Арктика.

Информациите в САЩ, че става нещо извънредно, са били препращани към няколко радиопредавания, вървящи на живо и на глобалната интернетна мрежа.

По същото време е била потвърдена необичайна активност на руски стратегически бомбардировачи и атомни бойни подводници в района на Атлантическия океан.

С развитието на ситуацията, комуникационните центрове на САЩ в Ендрюс, Офут, Макклелан и Порто Рико са били вече в пълна тревога като поне четири въздушни и космически командвания са обслужвали огромния трафик.

Споменатата 180-дигитална команда се е отнасяла за степента на готовност на ядрените сили на САЩ. Успоредно са се включвали и допълнителни военни радиочестоти.

Тогава изведнъж големите руски радиочестотни заглушители, познати на света от времето на Студената война, са заработили по целия спектър.

Това би могло да е сигнал за предстояща руска ядрена атака от техните подводници в Атлантическия и Тихия океан или в Персийския залив, и от руските патрулиращи стратегически бомбардировачи.

Въпреки че не е потвърдено от официални източници, по същото време районът на Вашингтон бързо е бил напуснат от правителствени, военни и разузнавателни служители, което също би могло да означава, че е била очаквана предстояща ядрена атака срещу САЩ. Дестинациите на напускащите не са известни, но вероятно става дума за насочване към евакуационните командни центрове на американската върхушка в Маунт Уедър, Маунт Пони, Сайт Р.

След няколко минути руската страна е повишила още повече мощта на радиозаглушителите. Тогава е било установено и военно нискочестотно комуникиране между руските подводници под 13 килоцикла.

Руските заглушители са започнали да създават огромни проблеми на американските комуникации, от които само мощните предаватели от базата в Офут са запазили само предаванията, които действат като първична комуникационна система в случай, че бъдат заглушени и сателитните комуникации.

Към 23,12 ч. почти цялото военно радиокомуникиране на американците е било прекратено с изключение на кодираните заповеди. Била е прекратена и работата на руските заглушители и нискочестотно комуникиране между техните подводници под 13 килоцикла.

Тогава са се появили предположения, че междувременно е била задействана "червената линия" между Кремъл и Белия дом и се е стигнало до някакъв обмен и успокояване на обстановката.

В 23,26 ч. обаче някои наблюдатели са засекли изстрелване на ракета, най-вероятно някъде от Северна Дакота, където американците имат силози и установки още от времето на Студената война. Посоката на ракетата е била към Арктика. Но след няколко мига местни жители са забелязали как изведнъж "от нищото" се е появил летателен апарат, който е започнал да преследва ракетата по паралелен курс с доближаваща скорост. Ракетата е била унищожена като че ли се е "изпарила".

Дали тя е била изстреляна погрешка или по нечия заповед? Ако е така, кой е заповядал и накъде е летяла? Кой е извършил прехващането и унищожението й? Дали отново е имало вътрешна битка на военната и политическа върхушка на САЩ и дали целта не е било ескалация до тотална термоядрена война на 20 юни 2008 г.?

Сутринта на 21 юни към 6,24 ч. източно време в САЩ обстановката вече е била нормализирана, като радиокомуникациите са се върнали към нормалното, а работата на руските заглушители и нискочестотно комуникиране на подводниците е било прекратено.

По-късно беше съобщено, че на 20 юни в 16,32 ч., което почти съвпада с появата на 180-дигиталната команда и когато руските бомбардировачи и подводници са заемали агресивни позиции спрямо САЩ, някакъв самолет е бил свален до брега на Норвегия.

Дали на 20 юни руснаците отговаряха на някаква провокация или предотвратяваха атака на САЩ и Израел срещу Иран след предупреждението на външния министър Лавров от същата сутрин? Ако ситуацията на 20-21 юни е била такава, тя едва ли е изненада. Защото преди и след нея имаше други събития, които не я изключват. Напротив.

От 28 май до 12 юни израелските ВВС проведоха въздушни учения над източното Средиземноморие и Гърция като репетиция за атака срещу Иран. Участвали са над 100 израелски изтребители F-16 и F-15, хеликоптери и самолети-цистерни. Те са изминали 1400 км, приблизително разстоянието между Израел и иранския обогатителен комбинат в Натанз. След това Атина опроверга, че е ставало дума за общи маневри и подготовка за въздушна атака срещу Иран. Но на 6 юни израелският министър Шаул Мофаз заяви, че Тел Авив ще атакува Иран, ако той не се откаже от своята ядрена програма.

По същото време дойде и изявлението на бившия посланик на САЩ в ООН Джон Болтън, че "атаката срещу Иран е във въздуха". Болтън е известен ястреб и постоянно прави подобни изявления.

Но бившият офицер от ЦРУ Рей Макгавърн в средата на юни заяви, че САЩ и Израел "ще атакуват Иран през лятото или рано през есента" и че е било постигнато съгласие на висше равнище.

От Тел Авив беше съобщено, че Израел създава отделно ВВС-командване само за атаката срещу Иран, като новата структура ще осигури взаимодействието между балистичните ракети и антиракетната отбрана.

Към края на юни сенаторът Джо Либерман, лидер на ционистките кръгове в Конгреса на САЩ, заяви че САЩ "ще бъдат атакувани през 2009 г. с подобна акция като 11 септември 2001 г.".

От своя страна, Иран не бездействаше. Говорител на Техеран заяви, че страната е готова за всички военни възможности, в това число и атака на нейните ядрени обекти. "Отговорът на Иран няма да има никакви ограничения във времето и пространството и ще бъде унищожителен."

Последва и изявлението на командващия Корпуса на стражите на ислямската революция Мохамад Джафари, който заяви, че "цялата територия на Израел се намира в зоната на поражението на иранските ракети. Мощта на нашите ракети е такава, че Израел не може да им се противопостави, въпреки съществуващите в него възможности."

Почти веднага след това командващият Пети американски флот адмирал Кевин Косгриф заяви, че САЩ няма да позволят на Иран да блокира Ормузкия пролив, което имаше точно обратния ефект и цените на нефта надминаха 145 долара за барел. Ясно е, че САЩ по никакъв начин не могат да предотвратят това, ако Иран поиска да го направи.

В началото на юли Кувейт съобщи, че готви извънреден план за подсигуряване износа на нефт в случай на затваряне на Ормузкия пролив.

Напрежението продължаваше да расте.

Тогава дойде визитата на Командващия обединените щабове на САЩ адмирал Майк Мулен в Израел, който каза, че "израелска атака срещу иранските ядрени обекти ще бъде много рискована, и ще дестабилизира целия близък Изток. Това е много нестабилна част на света и ние не се нуждаем тя да е по-нестабилна."

Ясно беше, че от Вашингтон идват различни сигнали и като че се оттеглят от идеята за атака срещу Иран, имайки предвид стратегическите поражения на американската военна машина в Ирак и Афганистан. Същият ден израелски официални лица сигнализираха към няколко западни столици, "че въздушни операции за унищожението на иранските ядрени обекти не са предстоящи и че изключват атака срещу Иран през 2008 г."

На следващия ден, т.е. на 3 юли, подобна оценка, но с различна аргументация, дойде и от Техеран. "Иран изключва въоръжена атака от страна на САЩ и Израел, и въобще каквито и да било военни действия в своя район до януари 2009 г." - заяви външният министър Манучехр Моттаки.

В края на този "цикъл" дойдоха и думите на Джордж Буш, предупреждаващ Израел да не бомбардира Иран.

Какво означава всичко това - дали трайна промяна към отказ от атака срещу Иран, поредно заиграване, или резултат на събитията които са станали на 20 юни 2008 г. Ще разберем в бъдеще, или няма да разберем? Но все пак ще има доста възможности за проверка на информацията.

Европейският съюз, под давлението на Никола Саркози, налага все по-остра антииранска програма. Лидерите на ЕС взеха решение да замразят сметките на най-голямата държавна банка на Иран в Европа. Ограниченията предвиждат забрана за функционирането в Лондон, Хамбург и Париж на филиалите на най-голямата иранска банка Melli. Официалните лица на Европа са уверени, че именно през тази банка минават парите, с които се финансира иранската ядрена програма. Последва съобщение, което впоследствие беше опровергано, че Техеран се е разпоредил да бъдат изтеглени обратно националните финансови активи, намиращи се на сметките на европейските кредитни организации, и да бъдат внесени в централната банка Melli. Става дума за 80 милиарда долара.

На 14 юни върховният представител на ЕС по външната политика Хавиер Солана от името на шесторката, т.е. петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН, плюс Германия, предложи на иранското ръководство "обновен пакет от стимули" за решаване на ядрения проблем. Според този документ Иран трябва да изпълни единственото ключово условие - да прекрати самостоятелното обогатяване на урана по време на преговорите за пакета. В обмен шесторката обещава да свали своите пратеници и редовно да доставя на Иран собствено обогатено гориво.

Техеран веднага отговори, че прекратяването на обогатяването няма да стане в никакъв случай. След това направи свое предложение, т.е. собствен пакет за "решаването на актуалните международни проблеми." Той включва предоговаряне на заплахата от ядрено разпространение, сътрудничество в сферата на енергоосигуреността, борбата с тероризма, наркозаплахата и защитата правата на човека. Техеран е готов да включи в дневния ред на евентуалните преговори и следните въпроси - постигане на по-голямо доверие в ядрената дейност на държавите, създаване на консорциум за обогатяване на урана и производство на ядрено гориво в различни райони на света, в това число в Иран.

Техеран предлага да се създаде международен комитет за контрол над ядреното разоръжаване, да се засили надзора на МАГАТЕ над националните разработки в ядрената област и т.н.

И всички тези събития ставаха непосредствено преди 20 юни или малко след тази дата.

Какво всъщност се случи на 20 юни 2008 г.? И дали ще разберем някога?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ