"Това е краят на ерата на евтината храна" - алармира английският Economist. "Ръстът на цените на храните застрашава световната система" - добавя Observer. "Има реална заплаха от гладни бунтове и масови въстания" - пише испанският El Pais. Сферата на глада много бързо се разширява" - добавя френският Liberacion.

Инфлацията атакува. Със 130 процента нараснаха през 2007 г. цените на пшеницата, с 87 на сто - на соята, със 74 на сто - на ориза, с 31 на сто - на царевицата. Само през последните няколко месеца цените на храната по света нараснаха до равнище, неотбелязвано от 1845 г.

Какво става? Отговорът е - глобална инфлация. Но никой не казва какво трябва да очакваме в България.

Бензинът вече е 2,60 лв. и хората мечтаят за времената когато Живков целуваше Брежнев и получаваше нефт по цените на доматите. Масово бягство на инвеститорите, срив при чуждестранните туристи, крах на цените на недвижимостите, поскъпване на храните, тока и парното, оправдавани с ... международното положение.

Въпреки шикалкавенията на управляващите, България е на челно място в Европа по инфлация. През 2007 г. тя беше 14 на сто. Досега считаха, че към края на годината цените ще спрат и ще си отдъхнем... Не е сигурно. Според последната прогноза на ОИРС инфлацията в България през 2008 г. може да достигне 20 на сто, а през 2009 г. - даже 22 на сто. Средният българин ще трябва да си обнови познанията отпреди години как се живее в инфлация. Едва ли ще го утеши фактът, че същото правят и средният американец, англичанин или немец.

Над света е надвиснал призракът на глада. В САЩ инфлацията достигна 5 на сто и е най-високата след 1991 г. В ЕС тя е средно 4 на сто и е най-голяма след 1992 г. През последните 12 месеца цените на храните в ЕС нараснаха с безпрецедентните 7,2 на сто, което поставя под въпрос въобще договора за еврозоната. Французите и немците се страхуват, че децата им ще гладуват, тъй като ръстът на цените на храните изпреварва ръста на заплатите.

За съжаление България е на второ място в ЕС със 113,4 на сто, след Литва - със 117, 4 на сто. Поскъпва всичко - месото, сиренето, млякото, олиото, хлябът. Бедните ще пострадат най-много, тъй като цените на продуктите и услугите доминират в техния скромен бюджет. Според наши оценки, през 2007 г. за храни и напитки средното българско семейство е дало 35 на сто, за наеми и плащане на заеми - 24 на сто, транспорт - 10 на сто. За сравнение средното семейство в ЕС харчи за храна и напитки месечно 15 на сто от своите приходи.

Предупреждаваме за опасността от инфлацията от 4 години. Заради това отново ще се спрем на темата с надеждата, че разрухата ще бъде по-малка. Подходът ни е лишен от глупостта на онези, които през последните години ви обясняват, че цените на млякото в Европа растат, защото всичкото са го изпили проклетите китайци, че имотите в Лондон са скъпи, защото ги изкупува руската мафия, оризът - защото се отглежда на 12 000 км от България във Виетнам, че Уго Чавес е все по-нагъл и национализира всичко, че за газа се карат руснаците с украинците, че фризьорите са станали по-алчни. И така нататък.

Въпросът не е доколко тази шизофрения има отношение към реалностите, а за каква цел ви я пробутват. Човек, който поне два дни не гледа телевизия и си връща скромните възможности да разсъждава, не може да не забележи, че обясненията може да са различни, но цените продължават да растат.

Ако вземем за база 2002 г., когато започваха тези процеси, сигнализирани от събитията от септември 2001 г. в Ню Йорк и когато американският долар беше резервна валута, и ги сравним с днешното състояние, може би ще се доберем до някаква истина. Става дума за цените на недвижимостите, енергията, златото и някои услуги.

Цените на средния клас недвижимости през тези години скочиха в Лондон 4-5 пъти, в Ню Йорк - 2-3 пъти като цяло ръстът на цените на недвижимостите, които се въртят на глобалните пазари, беше 4 пъти. Следователно доларът се обезцени в тази важна съставна част от глобалния пазар четири пъти.

През този период цените на златото нараснаха също 4 пъти.

И цените на енергоносителите след 2002 г. нараснаха 4-5 пъти.

И цените на предлаганите на глобалните пазари услуги нараснаха 4 пъти.

И така, по всички основни елементи обезпечението на долара се обезцени равномерно 4 пъти. Запомнете тази цифра.

През същия този период, т.е. след 2002 г., доларът поевтиня спрямо еврото от 80 цента до 1,6 за евро, т.е. само два пъти. Това не е изненада, тъй като ръстът на цените в еврозоната беше доста по-малък - около 60 на сто. Това означава, че реалният потенциал за падането на долара е до 2,2 долара за 1 евро. Но Централната европейска банка прави всичко възможно да предпази долара да не падне до това дъно. И постига това само благодарение на участниците на пазара, които все още не разбират за какво става дума.

А за какво става дума? Нещата не са чак толкова сложни.

Причината за ръста на цените винаги е емисията, т.е. печатането на излишна парична маса. Ако на пазара се хвърлят повече пари, отколкото могат да бъдат ефективно усвоени, нещата свършват с инфлация. През 2002-2008 г. светът стана свидетел на нарастващ поток, по-скоро река, от емисия на излишни долари. Само за войните в Ирак и Афганистан от бюджетни и извънбюджетни източници бяха похарчени 3 трилиона долара. Англо-американските банки допуснаха колосални количества необезпечени и невъзвръщаеми кредити от около 5 трилиона долара. Разбира се Федералният резерв, който е само една частна печатница, вече бълва зелените хартийки в трилиони, за да запуши дупките, които сам създава. Като цяло, през последните 6 години намиращата се в ефективно обращение доларова маса нарасна най-малко 2 пъти, а обемът на обслужваните от нея пазари се съкрати с 35 на сто. Това създава нов потенциал за обезценяване на долара.

Но ако емисията на долара е създала потенциал на падане с 2,8 пъти, защо в някои сектори има негово обезценяване от 4 и повече пъти. И тук нещата не са толкова прости. Осъществявайки своите емисионни интервенции Федералната резервна система на САЩ се съсредоточи само върху няколко сектора.

На първо място паричната маса беше стоварена върху най-дълго играещия сектор - пазарът на недвижимостите, като добре знаеха, че проблемите на него се появяват със закъснение от няколко години. В резултат, на този пазар се стигна до рязък скок. Имотите се превърнаха във важен инфлационен фактор.

Последва скок на цените на златото и енергията. На тези пазари играят най-силните търговци, които първи реагираха на реалното обезценяване на долара.

И така, през 2003-2007 г. беше първият етап на инфлацията, който беше съсредоточен в базовите сектори на глобалния пазар. След спукването на балона на недвижимостите в САЩ и Европа започна вторият етап на инфлацията. От 2007 г. процесът на преливане на излишните пари към потребителските и индустриални пазари започна да се засилва заради недостига на пари. Федералният резерв започна да печати нови трилиони, за да възстанови равновесието.

Така стигаме до важните за нас неща. Първи реагира продоволственият пазар. От лятото на 2007 г. цените нараснаха 2 пъти. Продоволствието не е по-малко, но бедняците започнаха да гладуват заради простата причина, че техните обезценяващи се грошове не им стигат за покупка на елементарна храна. Продоволствието е в изобилие, но хората не могат да го купуват и умират от глад.

Така, през следващите години трябва да се очаква ръст на продоволствието минимум 4 пъти и то при условие, че Федералният резерв на САЩ укроти своите емисионни аспекти.

Какво да се прави? Без помощи бедняците в Третия свят ще издъхнат от глад. И по какви канали да им се отпуснат помощите? Няма такива. И скоро ще стане ясно, че сега българинът живее 10 пъти по-лошо, отколкото при социализма. Това се отнася и за средните европейски страни, които в близко бъдеще ще трябва да признаят, че заради инфлацията държавите събират два пъти по-малко данъци, производството не расте, реалните заплати са 2 пъти по-малки, отколкото през 90-те години. В Европа ще започнат тектонични промени в политическото устройство. В Третия свят ще дойдат революциите.

Появява се и последният въпрос - с каква цел беше пуснат този маховик на инфлацията, който заплашва с крах световната финансова система.

Най-очевидният отговор е преразпределение на богатството. Американските банки печатат трилиони долари и с тях плащат на китайските, арабските, руски и български глупаци, които им дават реални ресурси. Дали западният елит иска да унищожи световната финансова система. Едва ли. По-скоро до върха в САЩ и Европа стигнаха такива политически престъпници, които са потвърждение на безсмъртната фраза "крайно време е с човешката глупост да се съобразяваме като с реална сила."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ