Отношенията на Русия със Запада, заедно с цялата международна система, преминават към качествено ново състояние. Може да се нарече и нова Студена война, но противостоенето, разгръщащо се пред нас става в нови условия. От една страна то ще бъде по-малко дълбоко от предишното, тъй като в него липсва идеологическият момент. Но вместо него се засили геополитическият, който сега не може да се предвиди докъде ще доведе.

Светът навлиза в нова Велика депресия. Флагманът на световната капиталистическа система - САЩ, е в криза и американците повече едва ли ще се възстановят. Слаби САЩ са дълъг и необратим процес, от който трябва да се възползват Китай и Русия. Но някои щрихи развалят тази картина.

Засега Русия продължава да е в отстъпление по основни вектори. НАТО се движи на Изток и иска да влезе в Украйна и Грузия, като затвори голямото обкръжение на Русия от Запад. С война срещу Иран и в Кавказ това ще направи и от Юг. Въпреки огромната си криза, САЩ, съдейки по техните военни бюджети, се готвят за нови войни. Ясно е, че основният противник не е Северна Корея или Иран, а Русия. Колосалните руски ресурси са наградата за главните световни играчи. Установяването на контрол над руските ресурси може да стане една от глобалните "антикризисни програми". Но за това трябва да се съкруши сегашната държавност на Русия и да бъде разчленена на марионетни анклави като се неутрализира евентуалното използване на руското ядрено оръжие в отговор на агресията.

Възможен ли е такъв сценарий в момент, когато САЩ са най-слаби в своята история? Всичко е възможно.

Заради това беше и голямото внимание, с което беше посрещната речта на президента Дмитрий Медведев в Германия пред немските политици и бизнесмени със следните основни моменти:

• Русия призовава НАТО и САЩ да проявят сдържаност, да не форсират разширението на пакта и разполагането на американската ПРО-система в Европа;
• блоковите подходи в света са остарели, а атлантизмът вече е изживяна геополитическа система, която не издържа проверката на процеса на глобализирането. Сега става дума за единство на цялото геополитическо пространство от Ванкувър до Владивосток;
• на Европа е нужен нов Хелзинкски акт, както по времето на Студената война. Става дума за регионален договор, който да се опира на устава на ООН и да внесе окончателна яснота в значението на фактора сила във взаимоотношенията на евроатлантическата общност;
• по отношение на ЕС Медведев е убеден, че ще бъдат утвърдени рамките за новия договор;
• що се касае до руската демокрация, в света има преднамерено нейно изопачаване или неразбиране. Русия ще върви по пътя на така наречената суверенна демокрация, която се различава от западния модел.

Какво ще отговорят на това САЩ и НАТО не е ясно. Засега признаците не са много обнадеждаващи и предстоящият период може да се окаже много по-опасен от Студената война и да се превърне в "нова епоха".

Русия вече има готовност да отстоява своите интереси. Москва отрече налагания от САЩ и ЕС модел на интегриране без правото на глас. Русия започва да променя правилата на играта.

Докато беше слаба, тя беше канена в клуба не като равен, а като по-слаб член. Сега обаче Русия не иска да влиза в този залязващ клуб.

Готовността и възможността на Русия да защитава своите интереси се оказаха особено неприятни за Запада. САЩ, които още през 90-те години си мислеха, че едноличното им лидерство е гарантирано за целия XXI век, катастрофално подкопаха собствените си позиции. Иракската и афганистанска авантюра са много по-тежки от виетнамския разгром.

Рухна мнимата привлекателност на американския демократичен модел. Поражението в Ирак е по-страшно, отколкото във Виетнам преди 40 години. Тогава поне част от населението и управляващия елит на света подкрепиха целта на войната - борбата с комунизма. В Ирак обаче САЩ не са подкрепяни от никой освен от малка група марионетки, Англия и Израел. Демокрацията, която САЩ искаха да натрапят със сила, не мина. Русия само за няколко години успя да увеличи своята тежест на световната арена. Разбира се, тя не може и едва ли ще стигне параметрите на СССР, но в някои отношения се доближава до тях.

Действаше и факторът късмет, доколкото той може да бъде дефиниран. Рязко нараснаха цените на енергоносителите, повиши се статута на енергийния фактор в световната политика. Започна дълготрайно дестабилизиране на Близкия Изток и кризата на западната валутно-финансова система. Това, както и войните срещу Ирак и Югославия, повиши ролята на военния фактор и съответно на Русия, която, въпреки своята относителна икономическа слабост, продължава да е втората военна държава в света. Не е трудно да се забележи, че тези фактори имат средносрочен характер, като в дългосрочна перспектива могат да се обърнат в проблем за самата Русия. Но през близките години попътният вятър по-скоро ще се запази.

Западните елити са особено разтревожени от енергийното укрепване на Русия. Енергоресурсите са може би най-важната причина за антируското давление. Сега САЩ по същество се борят не само срещу Русия, но и срещу засилването на Европа. И ако историческият компромис между Русия и ЕС все пак е възможен, интересите на САЩ и Русия по енергийните въпроси са диаметрално противоположни и там компромис не е възможен. Още повече, че целта на САЩ е да откраднат богатствата на Русия. Но през последните 4-5 години Москва с различни методи възстанови своя ресурсен контрол. Заради това пресингът, на който е подложена от Запада, се дължи на силната неувереност на самите западни държави. Като символ на глобалните изменения Русия се оказа на предната линия на огъня. Москва тръгна в контранастъпление, опитвайки се да си върне загубените през 90-те години позиции. Но нейното контранастъпление се натъкна на контраатаката на Запада, който иска да циментира нова желязна завеса около Русия, този път завземайки нейните сфери на влияние на територията на бившия СССР, преди всичко в Украйна, Балтика, Кавказ. Тези две атаки са една от съставните черти на "новата епоха".

Но сблъсъкът не се измерва само с енергоресурсите. От 2007 г. започна нова битка, този път между два модела на развитие - традиционният либералнодемократичен капитализъм на Запада и оформящият се "държавно-авторитарен капитализъм" на руската система.

Сривът на предишната блокова система на планетата не доведе до хармония, а до нарастващ хаос. Измина само едно десетилетие и стана ясно, че съществува и друга потенциално по-привлекателен, особено за така наречения Трети свят (т.е. за 4/5 от човечеството) модел за политически приемлив държавно-авторитарен капитализъм, който в Москва беше наречен "суверенна демокрация". За разлика от социализма този капитализъм осигурява макар и неравномерен, но все пак ръст на жизненото равнище на болшинството. А авторитаризмът или управляемата демокрация осигурява на това мнозинство приемливо равнище на лична свобода.

По същото време западният либерален пазарен капитализъм затъва в безпрецедентната криза като държавно-капиталистическите страни като Китай и Русия, могат да предложат алтернатива. Сега процесът тръгва обратно.

Русия е ключова държава от гледна точка на конкуренцията на производителите и потребителите на енергоресурсите, на съревнованието на социално-икономическите модели, за световния военнополитически баланс. Много скоро руският модел ще започне да става и все по-социален.

САЩ и НАТО противодействат. Вече се появи идеята за превръщането на североатлантическия пакт във военнополитическа основа на световен "демократичен съюз" с включването на Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и изключването на Русия и Китай, което е напълно невъзможно.

Друга особеност на "новата епоха" ще бъде жестоката и многопланова конкуренция - икономическа, геополитическа и идеологическа. Ще се засили идеологическата битка, в чийто център ще се намират въпросите на демокрацията и правата на човека, които ще бъдат все повече "геополитизирани". Това пък ще води до спадане на международното сътрудничество в противодействието на глобалните предизвикателства - разпространението на оръжията за масово унищожение, деградирането на околната среда, ислямският екстремизъм и т.н. Нова Студена война може и да няма, но светът ще става по-опасен, отколкото през нейните години.

През 5-7 години Европа ще започне да излиза от сегашната си системна политическа криза, вероятно ще се ускори и нейното икономическо развитие. САЩ, след като излязат от Ирак, ще трябва да се върнат към по-рационална вътрешна и външна политика, съобразена с техните реални възможности. Русия ще възстанови влиянието си в "близката чужбина" и ще се оформи като икономически лидер по повечето реални показатели на планетата, като сътрудничеството й с Китай ще бъде образец за международни отношения в "новата епоха".

През следващите години ще започне да отминава и енергийният шок. Цените ще се стабилизират и потребителите ще се приспособят към новата ситуация. Държавите ще започнат процес на реприватизиране, т.е. на връщане на природните ресурси в свои ръце.

Дали ще бъде преодоляна поне частично новата идеологическа основа на противостоенето Изток-Запад, която в момента е съревнование между два модела капитализъм. Едва ли. Тези два модела са толкова несъвместими, колкото и реалният социализъм и капитализмът. И защото в тяхната основа лежат преди всичко геополитически причини.

Какво ще прави в тази "нова епоха" Русия? Ясно е, че тя вече не е губеща страна и че постепенно възстановява своите позиции, като изправя грешките от миналото и запушва пробойните в дъното на своя кораб.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ