На 21-31 юли завършиха съвместните американско-английско-френски военни учения в Атлантическия океан, подготвящи морската блокада на Иран и новата война в Персийския залив. Веднага след тях, според някои източници, американският самолетоносач Thеodore Roosevelt и неговата ударна група се насочи към Залива заедно със самолетоносача Ronald Reagan и неговата ударна група, идваща от Япония.

Те би трябвало да се присъединят към двете намиращи се вече в Персийския залив американски самолетоносачни групи Abraham Lincoln и Peleliu. Към Персийския залив се насочиха и Iwo Jima и английският Ark Royal, които също участваха в ученията в Атлантика.

По този начин в Персийския залив би трябвало да се събере най-голямата военноморска армада от времето на Първата и Втората война в Залива. Намерението на САЩ е да наложат военноморска блокада на Иран, която, според международния закон, е обявяване на война.

Няколко дни по-късно обаче съсредоточаването беше опровергано от САЩ. Явно става дума за някаква координирана операция на Пентагона за дезинформация на Русия, Иран и Китай, в чийто център бяха събитията около Грузия.

Едновременно, според някои съобщения, САЩ са отказали на Израел да го снабдят с "необходимото оръжие за удар срещу Иран". Но добре информирани американски източници твърдят, че атаката срещу Иран предстои и ще бъде "осъществена до април 2009 г.". Въпросът е кой ще започне тази война - САЩ или Израел.

Ясно е, че Израел е навлязъл във финалната фаза на подготовката на атаката срещу Иран. Оттеглянето на премиера Олмерт също говори за предстояща война. Съобщението, че в Израел ще бъде разположен американски противоракетен щит може да е добавка към този списък. САЩ ще монтират радар за проследяване на ракетни пускове. Радарът, според израелския министър на отбраната Ехуд Барак, ще бъде разположен преди новият американски президент да влезе в Белия дом през януари 2009 г. Радарът е важен, тъй като евентуално ще защитава Израел от ирански ракети. Засега не се говори за ракети-прехващачи. Но разстоянието до Иран е почти колкото до Русия, която е срещу разполагането на американската ракетна система в Европа, т.е. радарът ще бъде използван от САЩ и срещу Русия, без да дават обяснения или да се подлагат на контрол.

Израел вероятно е готов за атака срещу иранските ядрени съоръжения. Стана ясно, че израелският кабинет в Тел Авив е имал тайна среща с организатора на "Операция Опера", генералът от запаса Авиам Села, който проведе атаката срещу атомния реактор на Ирак преди 27 години. Същият извърши и операции срещу сирийските противоракетни батареи през 1982 г.

Дали Израел ще поеме отговорността и риска от нова война срещу Иран? Вероятно Буш и Чейни искат да направят всичко с ръцете на Тел Авив. Променят се и анализите, и прогнозите. Ако до пролетта се говореше, че САЩ могат да нанесат удар по Иран, така че той да не може да осъществява своите ядрени разработки, от март-април анализите са насочени към възможността от нанасяне на удар по Иран от страна на Израел. Това беше нов контекст.

Преди това само един път вицепрезидентът Чейни допусна, че Израел може да нанесе удар по Иран и че САЩ не могат да го спрат. Преди година и половина тези думи на Чейни, който е шефът на военния кабинет на САЩ, бяха възприети като част от политическата игра около иранската ядрена програма и сигнал, че не само САЩ, но и Израел може сам да атакува Иран.

Започна подработката, че Израел има "морално право" да нанесе превантивен удар по иранските ядрени обекти, поддържана преди всичко от американските и английски медии.

Първата версия беше, че това "морално право" и израелска военна заплаха срещу Иран се използва в дипломатическата игра на Запада около иранската ядрена програма, т.е. Иран да бъде сплашен. Ясно е, че Иран не е заплаха за САЩ и никога не ги е заплашвал. Но срещу Израел иранският президент Ахмадинеджад няколко пъти използваше остри предупреждения. Във връзка с това на Запад започнаха да твърдят, че Израел има "морално право да нанесе превантивен удар по иранските ядрени обекти, за да не бъде създадено от него ядрено оръжие, което в бъдеще да бъде насочено срещу самия Израел." Тази версия беше средство за давление върху Иран и имаше право да съществува.

Втората версия се свежда до това, че САЩ са се отказали от идеята за втора война в Близкия Изток. На тях са им достатъчни Афганистан и Ирак. Америка не е готова да разшири агресията си още с Иран. Заради това САЩ могат да подкрепят Израел, ако той нанесе ракетен и бомбен удар по иранските ядрени обекти, т.е. Буш чрез Израел да направи това, което искаше веднага след 11 септември 2001 г., но не може да си позволи заради сериозни вътрешни и международни причини.

Израел има толкова лоша репутация в мюсюлманския свят, че по-лоша не може да стане. Заради това тази версия е сериозна, т.е. Израел, с одобрението на САЩ, се готви за удар по Иран, като САЩ няма да се намесят в началото.

Вероятно израелците вече използват американските бази в Ирак за подготовка за наближаващата война. Това означава, че САЩ могат да се включат след като Израел започне атаката.

С това е свързана и третата версия - че войната непременно ще започне до излизането на Буш от властта, т.е. до 20 януари 2009 г. и даже преди изборите през ноември. Според разчетите на Буш и Чейни, ако започне война срещу Иран, американските гласоподаватели ще гласуват по-скоро за военния "ветеран" Маккейн, а не за Обама. Маккейн заяви, че "знае как да спечели войната", въпреки че във Виетнам беше в петгодишен плен и не е ясно какви "войни е печелил", тъй като САЩ понесоха там позорно поражение. Може би Маккейн иска да каже, че поне е летял на военен самолет. Така или иначе се предполага, че в условията на война, американците ще предпочетат Маккейн. И тогава войната срещу Иран ще придобие допълнителен смисъл като продължение на политиката на Буш и Чейни.

Разбира се, има и четвърта версия, че Буш сам ще нанесе удар по Иран, въпреки затъването в Ирак и Афганистан, още повече, че той фанатически си вярва, че има мисия да не допусне появата на ядрено оръжие в Иран. Заради тази своя мания, той може да атакува Иран без да се съобразява с някакво обществено мнение. И без това си отива и без това равнището на подкрепата за него е най-ниската в историята на САЩ - само 20 на сто.

Но Буш е все по-ограничен във взимането на решения заради много важни обстоятелства.

Първият удар беше нанесен през пролетта на 2007 г., когато 16 разузнавателни организации на САЩ представиха доклад, в който оцениха степента на готовност на Иран за създаване на ядрено оръжие. Според тях Иран е прекратил практическите работи по ядрената бомба още през 2003 г. Докладът унищожи версията на Буш и Чейни, които твърдяха, че Иран продължава работата над ядреното оръжие и до 1-2 години ще въоръжава своите ракети с ядрени бойни глави. Но когато 16-те агенции опровергаха това, Буш беше лишен от политическата основа за подготовката за война срещу Иран. Тогава се появи въпросът, защо не една, не две, а цели 16 разузнавателни организации подписаха този доклад. На първо място това потвърждава, че Иран няма намерения да създава ядрено оръжие. Втората причина можеше да бъде, че разузнавателните ведомства повече не искат да носят отговорността, която понесоха заради войната срещу Ирак, когато бяха обвинени, че са дезинформирали Буш и Чейни, че Ирак има оръжие за масово унищожение. По този начин Буш искаше да свали от себе си обвиненията, че е излъгал американците и света. Тогава каза, че е получавал погрешна информация от ЦРУ, което трябва да отговаря.

Ето защо ръководителите на споменатите 16 ведомства не искаха да носят отговорността за нови авантюристични решения на Буш и този път го изпревариха.

Но това имаше краткотрайно действие и подготовката за война продължи под споменатите предлози, преди всичко "заплахата от Техеран към Израел."

Откъде се появиха информациите за подготовката на еврейската държава за операция, която ще ликвидира постиженията на ядрената програма на Иран? Появиха се във връзка с продължилите две седмици източно и южно от гръцкия остров Крит маневри на военновъздушните сили на Израел - най-големите в цялата история на неговото съществуване. Според анонимни източници в Пентагона, Израел е отработвал атака срещу ядрените обекти на Иран. Има още една подробност. Гърция разполага с руските противоракетни комплекси С-300, за които Израел твърди, че се намират и в Иран.

В тези учения от Израел са били задействани над 100 изтребители F-16 и F-15. Те са извършвали полети над Средиземно море до 1500 км, което отговаря на далечината на полетите от летищата на базиране на израелските бойни самолети до завода за обогатяване на урана в иранския град Натанз.

По същото време в израелското министерство на отбраната изтече информация, че подготовката на война срещу Иран върви с пълна скорост. Бившият началник на Генералния щаб на Израел Дан Халуц заяви, че "светът разполага с достатъчно военна мощ, за да не допусне създаването от Иран на ядрено оръжие и че ако Иран получи ядрена бомба, това ще постави на карта съществуването на Израел". На въпрос, дали Израел ще вземе участие в операция срещу Иран, Халуц отговори "ние сме част от света". А бившият шеф на израелското разузнаване Шабтай Шавит заяви, че "до една година Иран може да въоръжи своите ракети с ядрени бойни глави."

Споменатият шеф на началник-щабовете на САЩ адм. Майкъл Мулен в началото на юли заяви, че военна операция срещу Иран ще стане непосилна тежест за Пентагона, който е затънал в Ирак и Афганистан без да постигне никакви резултати. Последва обаче негова визита в Израел, където е обсъждал широк кръг въпроси, в това число и иранската ядрена програма. От Пентагона съобщиха, че "въпреки че САЩ остават верни на принципите на дипломатическото регулиране на иранския проблем Вашингтон си запазва правото да използва военна сила", т.е. че САЩ и Израел продължават координирането на военен удар срещу Иран. Но Мулен предупреди все пак политиците, че разпалването на тази война може да има катастрофални последици и ситуацията в Близкия Изток ще излезе извън всякакъв контрол. Във военно отношение Иран не представлява опасност за САЩ, но реакцията му срещу военните действия може да придобие и глобален характер. В миналото отговорът на Иран срещу нападения беше белязан с "реална саможертва" и постигане на глобални резултати. Това означава, че отговорът на Иран ще доведе до реакция и извън неговите предели, в това число революционен взрив в Близкия Изток и целия свят.

Това е кошмарният сценарий от непредсказуеми ситуации, т.е. преминаване от противостоене към зоната на крайната неопределеност.

Иран може да е по-слаб от САЩ, но той разполага с достатъчно мощен военен потенциал за да отрази атаката на израелците и да отговори по същия начин.

Но ако Израел влезе във войната в тандем със САЩ, тогава самоубеждението, че тази война може да завърши успешно нараства.

Информационната война е в пълен разгар. Иран съобщи, че вече има "чудо-оръжие, което може да изпепели всички негови врагове" и че е "достатъчно само проклетите ционисти да се появят в израелското въздушно пространство и на техните грешни глави ще се стовари възмездието." Възможно е Иран наистина да има напреднала ракетна технология като ирански торпеда и ракети имат по-високи характеристики от чуждестранните аналози. На последните учения те демонстрираха напълно нови ракети със самонасочващи се бойни глави със скорост, която надминава скоростта на чуждестранните и ги прави невидими за радарите на противника.

Разбира се, не трябва да се надценява и иранската мощ. Тел Авив постоянно усъвършенства своята противоракетна отбрана с ракетите Хец.

Както се очакваше, с наближаването на края на режима Буш-Чейни, подготовката на военна акция на САЩ и Израел срещу Иран започна да се мултиплицира. От своя страна Иран удвои усилията да се противопостави на агресията в три посоки.

На първо място Техеран отхвърля шантажа на САЩ и Израел относно неговата ядрена програма. На второ място, започна голяма международна кампания за постигане на сътрудничество за намаляване или решаване на основни стратегически кризисни ситуации. И на трето място - укрепва своята военна мощ. Иран се опитва да постигне глобална стратегия чрез укрепване на връзките със страните от Евразия - Русия, Китай и Индия, с Шанхайската организация за сътрудничество и т.н.

Едно нещо е сигурно - отговорът на Иран на атака срещу него ще бъде почувстван по целия свят с изключение на няколко племена около Амазонка. Цените на нефта ще скочат до 300-400 долара и повече. Никой не може да предотврати минирането на Ормузкия пролив и неговото блокиране. Може да се стигне и до унищожение на нефтените залежи на Саудитска Арабия и Кувейт. Не е трудно да представим какво ще се случи тогава. Великата депресия от 30-те години ще е приятен спомен.

Истерията, която Израел поддържа срещу ядрената програма на Иран, е като плача на ограбения пират. Самият Израел има ядрени оръжия и отхвърля международен контрол, отказвайки да подпише договора за неразпространение.

САЩ и целият Близък Изток са седнали върху барел, пълен не с нефт, а с ядрен експлозив.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ