През нощта на 8 август Грузия предприе агресия срещу Южна Осетия. В нарушение на древната традиция, Саакашвили избра деня на откриването на Олимпийските игри в Пекин за "въвеждане в района на Цхинвал на конституционен порядък." По този начин сам си призна, че е агресор.

Но изключително бързо разчетите на грузинските лидери се провалиха. Чрез атаката на Грузия американците правеха разузнаване с бой на възможностите на Русия и искат да отвлекат вниманието на света от блицкрига, който готвят срещу Иран или Венецуела. Заради това Буш и Чейни искат на всяка цена да въвлекат Русия в пълномащабна война в Кавказ, жертвайки своя васал Саакашвили, а заедно с него - и 4,5 милиона грузинци.

От геополитическа гледна точка, нещата също са ясни и на нея се дължи и покровителството от САЩ на двете черноморски държави Грузия и Украйна. Целта е превръщането на Черно море в езеро на НАТО и изтласкване на Русия от нейните исторически територии в Европа.

Това е подчинено на три цели - САЩ искат да постигнат контрол над енергоресурсите на Близкия Изток и Централна Азия, да "демократизират Големия Близък Изток" - от Казабланка до Кабул, и да нанесат решаващо геостратегическо поражение на Русия. В Южна Осетия американците приложиха същия план, който използваха спрямо Югославия в Сръбска Краина през 1995 г., като всичко съвпадаше до най-малките детайли. С други думи, спрямо Южна Осетия се използваше сценарият, който беше разработен от американците за унищожението на Сърбия. В Кавказ, с ръцете на Саакашвили, американците продължават стратегическия си план към установяване на глобален контрол над Северозападната част на източното полукълбо. Тук се готви второ Косово, което беше нужно на американците за изграждане на неговата територия на глобалната стратегическа военна база на Балканите, контролираща цяла Европа, Северна Африка, Близкия Изток и частично европейската част на Русия. Южна Осетия е необходима на американците за създаване на глобална стратегическа военна база на Кавказ, която ще контролира огромните околни райони. Парадоксално, именно малката Южна Осетия може да се окаже лакмуса на баланса на силите между САЩ и Русия.

Реално, нападението срещу Осетия беше атака срещу Русия, тъй като 97 на сто от южноосетинците са с руски паспорти. По този начин за първи път от десетилетия в този район въоръжените сили на Русия и САЩ излязоха на пряк военен контакт, което засилва опасността от ескалация до използване на тактическо ядрено оръжие.

САЩ насочиха неслучайно Саакашвили към Осетия. Те я считаха за слабо звено, отчитайки, че географията на района позволява да се проведе блицкриг и да се превземе в началото Южна, а след това Северна Осетия, за броени часове, разчитайки на "ритуални протести" от Москва.

Но това не се случи. Разчетите на тбилиските политици рухнаха, а заедно с тях и на американските и НАТО-вски ментори. Русия беше поставена пред стратегически избор, как да действа не само сега, но и в бъдеще в ситуации на нагло погазване на нейните стратегически интереси. Да се побеждава с дипломация е винаги най-добре. Но Русия има печален опит на дипломация през последните години, която е считана от САЩ за слабост, с което реално се помага на агресията.

Прякото военно ангажиране в събитията в Южна Осетия беше за Москва принудителен вариант, но в този момент той беше неизбежен. Заради това за първи път на международно равнище Русия демонстрира готовност за войни извън своята територия, но за своите интереси или за интересите на своите съюзници. И тази готовност беше демонстрирана от Путин и Медведев без полутонове. Москва прекрачи този Рубикон.

Саакашвили никога нямаше да се реши на агресия без одобрението на Вашингтон. Ясно е, че на Буш и Чейни е нужна нова "империя на злото". Заради това тласнаха Саакашвили към налудничава война, разчитайки все пак, че могат да постигнат бърза победа. А ако войната се разпростре в целия Кавказ - още по-добре. По принцип целият Кавказ е част от голямата битка за Евразия между Русия и САЩ.

Буш се нуждае поне от някакъв международен успех, в противен случай неговото наследство на международната арена ще бъде поредица от колосални провали. Одобрението на плана за действие за членство в НАТО на Грузия и Украйна на срещата през декември е последен шанс да постигне нещо, отново за сметка на Русия. По този начин Грузия се превърна в покерен маргинален играч в световния геополитически сблъсък.

Военната операция на Москва беше неизбежна. Тактическата заповед получи щаба на 58-ма армия. Корабите и морската авиация на Черноморския флот бяха готови. Съседна Абхазия откри втори фронт срещу Тбилиси.

Във Вашингтон руската операция предизвика шок. Там не планират в близко време пряк въоръжен конфликт с Москва, даже на чужда територия. Разбира се, в САЩ отдавна готвят конфликт с Русия, но го отнасят към времето, когато тя ще бъде изтощена и раздробена и наследеният съветски ядрен потенциал ще стигне до "естествен упадък", но не и в момент, когато Русия е в подем, а САЩ са в безпрецедентна криза.

От военна гледна точка ситуацията за Москва е добра. Америка не може да издържи дълго противостоене. Но Саакашвили се опитва да въвлече в конфликта не само САЩ, но и Европа и НАТО. В резултат възниква нов фронт между Изтока и Запада.

На онези, които до 8 август считаха Русия за беззъба мечка, беше даден урок, а Саакашвили падна в собствения си капан.

Грузия е само една от малките пешки на шахматната дъска на Запада срещу Русия. Чрез агресията срещу Южна Осетия, САЩ искаха да проверят и реакцията на Москва срещу бъдещата агресия срещу Иран. От тази гледна точка руското политическо и военно ръководство направи верен избор.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ