И през последните дни западната валутна система продължи да се вози на влакчето на ужасите в американския финансов "Джурасик парк". Достигнат беше следващият етап на кризата. Този път в заглавията фигурираха две имена - Fannie Mae и Freddie Mac.

Какви са те? Става дума за двата най-големи гаранта на жилищната ипотечна задлъжнялост в САЩ. Съвместното изявление на секретаря на финансите на САЩ Хенри Полсън и на главата на Федералната резервна система Бен Бернанке, че правителството ще изтегли от ямата тези два гиганта въобще да успокои финансовите пазари. Напротив. Само потвърдиха, че финансовото цунами, което започна през август 2007 г. на сравнително неголемия пазар на "нискокачествените високорискови американски ипотеки" чак сега набира сила. Както в океана, и вълните на това цунами са нискоамплитудни явления, под чиято огромна маса трилиони долари се въртят, обезценяват и изхвърлят по дъмпингови цени на пазара.

Но предпоследната цунами (след нея ще има още една) предвещава най-разрушителната финансова и икономическа катастрофа в историята на САЩ. Последствията за САЩ и за целия свят ще бъдат много, много по-тежки от вълната, която на 14 юли удари Fannie и Freddie.

Повечето финансови експерти вече са единодушни, че в близко време ще настъпи още по-отвратителен период. Бъдете готови. Те очакват, че индексът S&P 500, един от крупните финансови индекси на Уол стрийт, използван от банките, пенсионните и хеджови фондове могат да загубят към септември почти 25 на сто, когато "всички пилета ще се разтичат да се крият в курника" от крайностите на оглавяваната от САЩ революция в секюритизацията, която разцъфна след 2000 г., когато изгърмя балона на NASDAQ и Гринспан намали лихвените проценти на равнище, невиждано от времето на Великата депресия от 30-те години.

Въпреки похвалите за "новаторство" и "бърза реакция в кризата" председателят на Федералния резерв Бен Бернанке е в паническа ситуация, с много скромни инструменти за борба. Ако Бернанке продължи да предоставя неограничена ликвидност за предотвратяване на колапса на банковата система, той рискува да унищожи американския пазар на облигациите, а с тях и въобще долара. Ако се опита да действа в обратна посока, т.е. да запази пазара на ценните книжа чрез повишаване на лихвите, което е неговото единствено антиинфлационно оръжие, само ще ускори следващата още по-ударна цунами.

Защо именно Fannie и Freddie? Правителството на САЩ прие закон за създаване на Fannie Mae през 1938 г., по времето на Великата депресия като част от новия курс на президента Франклин Рузвелт. Той даваше възможност на американците да финансират покупката на жилища в рамките на опита за икономически подем. Freddie Mac пък беше създадена от Конгреса през 1970 г., за да помогне за възраждането на пазара на жилищните кредити.

Сега обаче всичко е различно. Икономиката на САЩ се намира в ранния стадий на своя най-лош крах в сферата на недвижимостите след краха през 30-те години. Краят въобще не се вижда. Fannie и Freddie, като частни акционерни компании, будеха доверие и другите купуваха техните облигации, тъй като разчитаха, че те ще са твърде големи, за да паднат, т.е. в случай на криза, правителството на САЩ ще бъде принудено да се намеси и да ги спаси.

Това наистина са гиганти. Fannie и Freddie притежават или гарантират половината от 12-те трилиона долара просрочени американски ипотечни кредити, т.е. около 6 трилиона долара.

За да стане това число по-понятно ще посочим, че годишният брутен национален продукт на 27-те страни-членки на ЕС през 2006 г. беше 12 трилиона, т.е. Fannie и Freddie отговарят за половината от БНП на обединените икономики на ЕС. Но лошата ситуация в двете частни компании беше очевидна още от 2003 г., когато стана ясно, че те нямат капитал, за да издържат острата финансова криза.

Кризата на така наречената "субстандартна", т.е. рискова жилищна ипотека, беше само върхът на айсберга. Докато вниманието беше насочено към сравнително скромната криза на тази ипотека, в полезрението започна да навлиза много по-голям проблем. Това беше само надводната част на колосален айсберг на съмнителни кредити, който започна да се топи.

Започна следващата криза на 62-та трилиона, пазарът на така наречените кредитни дефолтни суапове Credit Default Swaps - CDS. Не сте чували въобще за тях? Не е нужно, но накратко ще ви обясним преди да станат злободневна тема.

И така, следващата фаза на кризата, в чийто център се намират САЩ, ще се прави на пазара на загадъчните инструменти, известни като CDS. Банкерите от Уол стрийт винаги предпочитат кратките и нищо незначещи названия за такива неща.

CDS бяха изобретени преди няколко години от младата абсолвентка по математика от Кембридж Блит Мастърс, наета от J. P. Morgan Chase Bank в Ню Йорк. Тогавашната випускница убеди своите босове от Morgan да пуснат на пазара нов революционен продукт за управление на риска, който скоро беше наречен CDS.

Темата е сложна, но може да се обясни и по-просто. CDS представлява кредитен дериват, т.е. вторичен финансов инструмент, или споразумение между две страни: едната прави редовни вноски на другата, която поема на себе си задължението да погаси отпуснатия кредит в случай на дефлот, т.е. на фалит, на третата страна, т.е. на длъжника. Първата страна получава своего рода застраховка на отпуснатия кредит и се нарича "купувач". Втората страна, обезпечаваща тази защита, се нарича "продавач". Третата страна, която може да фалира или да се откаже от погасяването на дълга, е известна като reference entity, което примерно може да се преведе като "предмет на договора". През последните седем години кредитните дефлотни суапове CDS станаха зашеметяващо популярни, заедно с ръста на риска в САЩ. Банките твърдяха, че с тяхна помощ могат да разпределят риска по целия свят.

Дефлотните, т.е. фалитни суапове, приличат на застраховка, тъй като могат да се ползват от кредиторите и за огромни спекулации. Заради това бяха наречени "финансово оръжие за масово поразяване". Както много други екзотични финансови инструменти и кредитните деривати от август 2007 г. спомагаха за разпространението на риска и значително го засилваха.

Сега дойде ред на 62-трилионния пазар на CDS.

Верижната реакция от фалити на пазара на CDS може да предизвика следващата глобална финансова криза. Този пазар въобще не се регулира, не съществуват никакви публични потвърждения, че продавачите на дефлотни суапове притежават активи, с които да се погасят задълженията в случай на фалит на получилите кредити. Тези 62 трилиона извънборсов пазар оставаха нерегулирани и непрозрачни, така че никой не знаеше при падането на икономиката какъв ще бъде мащабът на риска. Пазарът на CDS беше съсредоточен предимно в нюйоркските банки, които държаха към края на 2007 г. суапове за 14 трилиона долара, начело с JP Morgan, Chase Citigroup и Bank of America, съответно със 7,8 и по 3 трилиона всяка.

Пазарът на CDS стана атомна бомба с цъкащ детонатор. Заедно с разпространението на кредитната криза през следващите месеци корпорациите ще бъдат принудени да обявят фалити по своите облигации и обезпечилите застрахователни CDS компании ще се сблъскат с вълна от искове по заемите и непрозрачност на правилата.

Пазарът на CDS практически не беше подлаган на изпитания досега. Сега обаче вълната на корпоративните фалити ще принуди купувачите на CDS да се опитат да получат стотици милиарди долари от своите застрахователи. Това още повече ще усложни финансовата криза, ще предизвика милиони спорове и съдебни процеси и фактически ще замрази цялата финансова система.

Експертите по CDS са уверени, че кризата ще започне от хеджовите фондове, които не могат да платят на банките по контрактите, свързани с фалити, минимум 150 милиарда долара. Банките ще се опитат да предотвратят тези събития, като ще искат да се подсигурят срещу евентуални загуби. Но това няма да заработи, тъй като продавачите на тези застраховки не са длъжни да създават резерви при операциите с CDS. По-просто казано, те приличат на застрахователна компания, която застрахова срещу урагани без да има резерви да покрие исканията при загуби.

Банките са жизнено заинтересовани да запазят пазара на суаповете непрозрачен. Но сега, когато фалитите се разпространяват в САЩ и извън техните предели, съществува висока вероятност, че много от купилите защита по суаповете ще останат с празни ръце като се опитат чрез съда да получат своите пари. Когато всичко наоколо се руши, хората се опитват по всякакъв начин да се спасяват. Fannie и Freddie обезпечаваха почти половината от всички ипотечни кредити в САЩ и експертите вече разсъждават дали американската държава няма да ги национализира, тъй като иначе това ще бъде крах на цялата ипотечна система.

Все по-лоша изглежда и ситуацията на фронта на борбата с инфлацията. Защо все пак растат цените, т.е. инфлацията. Тя е пряко следствие на разглежданата политика. Използването само на лихвените проценти прилича на бомбардировките на Виетнам - в какво ще попаднеш никога не знаеш предварително.

Да кажем, че някои носи в американската банка 100 долара. Банката му открива депозит и в съответствие с исканията на федералната система за 10-процентна норма за резерв, отделя 10 долара годишен резерв под този депозит. С останалите 90 долара може да се разпорежда както иска - да даде кредит, да сложи на депозит в друга банка, да купи облигации. По този начин тези 90 долара ще продължат да пътуват във времето и пространството. Банките ще си оставят като резерв от тях 10 на сто, т.е. 9 долара, и останалите ще пуснат по-нататък в работа. Лесно се вижда, че началните реални 100 долара банковата система ги умножава фиктивно, с помощта на депозитните пари, до сумата от 1000 долара.

Този механизъм, както обяснявахме в миналото, се нарича мултипликатор. При това, всеки собственик - притежател на депозита, е уверен, че на неговата сметка лежат именно неговите пари, а не някакъв сурогат. Реално обаче, те са сурогат - така нареченият "паричен агрегат М-3 или "широката парична маса". Сега, ако някой дойде в банката и изтегли своя депозит от 100 долара в налични, влиза в сила обратният паричен мултипликатор. Изтеглянето на 100 долара налични от банковия оборот ще повлече намаляване на "депозитната парична маса" с 1000 долара. Когато тези хора станат много (паника на вносителите) "широката парична маса" рязко се съкращава, раждайки банкова криза на ликвидността, крах на пазарите на различни активи и в най-лошия случай дефлационен колапс на икономиката. Разбира се, властите на САЩ не искат да допуснат това и с усърдието на безумци стимулират бесния банков оборот.

Започвайки от 1994 г. агрегатът М-3 полетя нагоре със страшна скорост. Но към 2005 г. нещата вече бяха толкова лоши, че трябваше да се отвори крана още повече. Предвиждайки какво може да се случи, Федералният резерв престана да публикува въобще статистиката за М-3. Но неговите компоненти са известни, тъй като независимите експерти сега могат спокойно да изчислят нужния показател и да видят, че през последните три години съотношението М-3 към "истинските пари" и някои инструменти за мигновена ликвидност - пътнически чекове, депозитите до поискване и т.н., т.е. така нареченият показател М-1, расте почти вертикално и отдавна надмина всички предишни исторически максимуми. И инфлацията беше логична последица, ако тези "банкови пари" не могат да бъдат превърнати в налични. Оттук е и ръстът на цените на покупките. До 2000 г. немалка част от тези пари отиваше към технологичния сектор на фондовия пазар. Последният обаче се наду и изгърмя през 2002 г. и охлади страстите на публиката към прости спекулации. Немалки средства се оказаха на свобода в търсене на приложение от техните собственици. Това навиваше инфлацията, което най-накрая разкри инфлационната същност на цялата политика на властите на САЩ. Потребителските цени нараснаха до неузнаваемост. Настъпи часът на разплатата.

Горещите пари в опит да се спасят от инфлацията полетяха на стоковите пазари, което доведе до рязък ръст на цените на горивата, металите и продоволствието. Финансовата система, в резултат на посочената измама, се оказа напълно дезориентирана. Колкото повече пазарите се дерегулираха, толкова ставаха по-спекулативни.

Накрая предмет на спекулациите стана и пазарът на недвижимостите, който трябваше да изгърми. Което се случи.

По този начин цялата следвоенна система за регулиране на западната икономика лежи в руини и вече няма как да бъде избегнато рязкото свиване на балоните на дисбалансите като при Великата депресия. Но сега тя е общосветовна.

Ако се отчете споменатият мултипликатор това означава 20 трилиона долара, т.е. спадане на световния брутен национален продукт с 20-35 на сто. САЩ никога няма да станат владетел на света. Номерът не мина.

Заради това САЩ никога не могат да станат световна суперсила. За разлика от своите британски предшественици, те са банални грабители, отнемащи силово чуждата собственост.

Години наред чрез своя долар САЩ крадат парите от целия свят по силов начин. Известна е метафората "какво е доларът на САЩ." Това е когато американците печатат вкъщи зелени хартийки, след това ги разпращат по целия свят и ги получават обратно, като във всяка има загънато и бонбонче.

Последните години добавиха нови подробности към тази метафора. Чувалите и контейнерите със зелените хартийки са транспортирани със самолетоносачи, бомбардировачи и ракети. И да бъдат отказани е крайно неудобно. Но и на това недоброволно кредитиране от САЩ от целия свят идва краят.

След Студената война САЩ затъват в кризи, а своите дългове направиха проблем на всеки човек на тази планета. Даже на най-бедните. Къде отидоха всички тези богатства, които се стовариха върху главите на американците след разпадането на съветския блок? В малка степен за увеличаване на потреблението на американците. Голямата част отиде за въоръжаване и за нови войни. Плодовете на незавоюваната победа над СССР и световния социализъм САЩ използваха, за да подготвят и започнат нови войни. Но основната от тях - войната за арабския нефт, се оказа блато, в което затънаха до уши.

САЩ обаче никого не колонизират. Това е главната особеност на американския доларов неоколониализъм. Те не носят на покорените народи своята цивилизация, тъй като Америка няма своя цивилизация. Или по-точно има - това е болната цивилизация на циничния прагматизъм. От гледна точка на цивилизацията, САЩ са в залеза на онова, което беше наречено "безумен експеримент". Не цивилизация, а именно доларово безумно експериментиране носят САЩ навсякъде и на всички. И навсякъде с един и същ резултат - унищожение на всичко, което е било - добро и лошо. И нищо ново вместо тях. Разбира се, не става дума за обикновените американци, а за американския елит.

Заради това САЩ нямат шанс да царуват в света. Техният елит няма необходимият цивилизационен код. Няма програма. Америка е една болна цивилизация, израснала на пусто място, без история и корени, присвоила си правото да експериментира със съдбата на други народи.

Експериментът на САЩ днес изглежда така - а можем ли да се въоръжим толкова много, че да не може да ни стигне никой и с това оръжие да продължим да паразитираме върху останалото човечество. Отговорът е ясен - това не е възможно.

Но САЩ се стремят да се въоръжат така, че да отнемат ресурсите на останалите. Нека да издъхват от глад. А ние ще пируваме. Чумата е при тях, не е при нас. Всичко ще подпалим. И си вярват, че в този пожар няма да изгорят.

Днешните САЩ нямат собствена вътрешна логика на развитие. Това е криза на цялата система по-точно на нейното пълно отсъствие. Днес Америка е едно изкуствено държавно образование, чийто монтажен цех се намира далеч извън нейните предели - в Англия и Израел. Поражението на САЩ ще бъде обаче катастрофа и за тези държави, които управляват чрез своето лоби военнополитическата машина на САЩ и използват американците като световен жандарм за защита на интересите на световната финансова олигархия.

Ясно е, че САЩ вече не издържат напрежението и допускат една след друга фатални грешки. След това ще последват други, още по-лоши.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ