Медведев и Путин много бързо набраха темпо и представиха новата стратегия на Русия за възраждане във вътрешен и международен план.

От техните действия напоследък може да се направи изводът, че предприемат конкретни мерки срещу всяко военно движение на САЩ по света. Такава операция вероятно беше и отговорът на агресията на Грузия срещу Южна Осетия.

Освен това, руските стратегически бомбардировачи възобновиха патрулите си над Арктика и Атлантическия океан, а тяхната цел, както е известно, са САЩ. Появи се и слухът, макар и опроверган, че руски бомбардировачи могат да кацат в Куба, въпреки че това едва ли е необходимо. Бомбардировачите Ту-160 имат достатъчен обхват да долетят до САЩ, да кръжат там и с едно презареждане във въздуха да се върнат обратно. Друго нещо ще е, ако Русия и Куба (а и Венецуела) вземат такова политическо решение като противопоставяне на идеята за изграждането на ПРО на САЩ в Европа и на постоянните провокации на Вашингтон към Куба и Венецуела.

По същото време в което грузинците и американците провеждаха маневри, в учения беше и руският кавказки военен окръг, включващи даже Черноморския и Каспийския флот. "Ние няма да им позволим (на САЩ) да правят това за сметка на Русия" - каза Путин. Същото се отнася и за НАТО, "който не може да осигурява своята сигурност за сметка на Русия."

Това залегна в концепцията за външната политика на Русия, изложена от президента Медведев на срещата на Г-8 на японския остров Хокаидо, където Буш допусна отново гаф и нарече Медведев пренебрежително "момче". Това стана един ден след като Кондолиза Райс беше в Прага, за да подпише сделката за американския радар в Чехия.

Но ако основната мисия на Медведев на Хокаидо беше да подчертае растящата роля на Русия на световната арена, като сила, с която Западът трябва да се съобразява, Буш действаше така, като че въобще може да плюе върху това.

Но по-важно беше онова, което направи Медведев. Той предложи на страните от Г-8 впечатляващ план за преустройството на световната финансова система и реформиране на клуба на развитите страни. В момента планът е наистина толкова радикален, че едва ли ще започне да се реализира преди да удари новата Велика депресия в САЩ, но след това със сигурност ще тръгне напред.

Същността на предложението на Медведев е да се разшири съставът на Г-8 минимум с Китай, Индия и Бразилия, като този клуб стане общо събрание на най-силните икономически страни в света, което ще отслаби ролята на САЩ още повече.

Вече е ясно, че Вашингтон не се справя с ролята на световен хегемон-монополист. Неговите вътрешни проблеми раждат световна криза. Оттук произлиза и второто предложение на Медведев - отказ от монопола на една световна валута - доларът, и създаването на кошница от много световни валути, в която ще влезе и рублата. Разбира се, заедно с паричните единици на Китай, Индия и Бразилия. Така на старите богове беше предложено да се изместят и отстъпят място на новите глобални играчи - Китай, Бразилия, Индия и Русия. И да се построи нова финансова архитектура на света.

Идеите на Русия са наистина сериозни. Но дали в тях ще се вслуша Буш? Едва ли. Това пролича още в Хокаидо. Докато той беше там, Райс пристигна от Прага в България и замина за Грузия за обсъждане на нейните планове за присъединяване към НАТО. По същото време в Грузия през целия юли грузинците и американците отработваха военните учения "Незабавен отговор 2008" на фона на обвиненията на Саакашвили, че "Русия иска да анексира Южна Осетия и Абхазия." Последва агресията на Саакашвили срещу Южна Осетия.

Очевидно е, че ставащото на сцената Изток-Запад е една от онази пантомими, в които САЩ и Русия стават все по-равностойни. И това пролича на 15 юли, когато Медведев утвърди новата Концепция за външната политика на Руската федерация, от която се вижда, че Кремъл ще продължи линията, очертана от Путин, през последните осем години. Пред водещите руски дипломати събрани на тази среща, Медведев не остави без внимание и оскърбленията на САЩ, като осъди намеренията им за разполагане на ПРО в Европа, отказа на Запада да ратифицира преразгледания Договор за обикновените въоръжени сили в Европа, Косово и т.н. "Решително потвърждаваме, че разгъване на елементи от глобалната система ПРО в Източна Европа само влошава ситуацията и ще бъдем принудени да отговорим съответно" - каза Медведев. Как ще стане това? Възможностите са много - разполагане на "Искандер" в Беларус и Калининградска област, тактическо ракетно оръжие и т.н.

В същия ден Москва съобщи, че за първи път от разпадането на СССР руските бойни кораби възобновяват патрулирането в арктически води и че Медведев продължава курса към разширено военно патрулиране.

Той ще води руската енергийна политика даже по-енергично от Путин. Веднага след първата си поява в Кремъл Медведев се разпореди за бързо завършване на първия етап от Източносибирския тихоокеански нефтопровод до края на 2009 г. Тази тръба има жизнено важно значение за усилията на Русия да балансира износа на нефт между Европа и Китай и въобще Тихоокеанския район, който Москва иска да направи износно направление за 33 на сто от своя износ на нефт до 2020 г. в сравнение със сегашните 3 на сто.

Преди това, в началото на юли, Медведев направи турне в Каспийския район обхващащ Азербайджан, Туркменистан и Казахстан. В столицата на Азербайджан - Баку, той направи предложение, че Русия е готова да купува целия добиван азербайджански газ по пазарни цени. В столицата на Туркменистан - Ашхабад, той подкрепи решението за модернизиране на тръбопровода Централна Азия - Център и строителството на Прикаспийския тръбопровод.

Медведев постигна победа над конкурентите от Европа и САЩ в борбата за туркменския газ и гарантира, че нефтът и газът от Казахстан няма да заобикалят Русия.

Но онова, което вбеси Буш, е мощното навлизане на "Газпром" в Африка и договорените енергийни сделки за участие на руски фирми в разработката на нефто- и газовите залежи на Венецуела. "Газпром" съобщи за планове за строителство на газопровод през Средиземно море за доставка на либийски газ в Европа. Това е нов етап в стратегията на Кремъл и Кадафи, който дава на "Газпром" достъп до либийски газ и нефт, предназначен за Европа и САЩ.

"Газпром" иска да получи лиценз за проучвания в Нигерия и предлага да построи тръбопровод оттам в Алжир, с който разработва идеи за съвместна продажба на газ в Европа.

Американците побесняха - "Газпром" се държи като монополист, той се опитва да постигне контрол над пазара и иска да подави конкуренцията" - започна да протестира Метю Брайза, заместник помощник на държавния секретар по евразиатските въпроси.

Яростта на Вашингтон е понятна. Цялата полезна за него работа, която успя да свърши през последните години се провали. Буш въздъхна с облекчение след края на президентството на Путин, само за да разбере, че "Газпром" ускори своите инициативи под ръководството на Медведев. Освен това със своите нови активи в Африка "Газпром" скоро ще влезе и на пазара на САЩ с доставки на втечнен газ. Европейските и международни компании, които традиционно присъстват на американския пазар, ще са принудени да делят главните роли с "Газпром".

Вашингтон излъга Москва. Вместо да върне гигантския ирански нефтен залеж "Западна Курна-2" на Лукойл го даде на американската компания Chevron. Кремъл не показа гняв. Но председателят на "Газпром" Алексей Милер неочаквано пристигна в Техеран и обсъди с премиера Ахмадинеджад създаването на организацията на газоподаващите държави. С руското навлизане в Либия, чиито запаси се оценяват на 1,47 трилиона кубометра, с присъствието в Алжир, който сега осигурява над 10 на сто от газа за Европа, с Катар - със запаси от газ 25,8 трилиона кубометра, и Иран (втори в света по газови резерви след Русия) приближава и времето на газовия ОПЕК.

Иранският лидер предложи на "Газпром" разделение на пазара, така че Русия и Ирак "колективно да удовлетворяват нуждите на Европа, Индия и Китай в газовия отрасъл." По време на визитата беше подписан договор за разработка на ирански нефтени и газови залежи от руски компании, споразумение за руско участие при претоварването на ирански каспийски нефт в Оманския залив, за разработката на легендарния ирански нефтен залеж Северен Азадеган и евентуално участие на "Газпром" в планирания газопровод Иран-Пакистан-Индия. Москва се съгласи. Иран се зарадва.

Във Вашингтон едва ли могат да се оправдават, че са били изненадани. Енергийната кариера на Медведев беше известна. Все пак от 2000 г. той оглавяваше "Газпром". Сега го контролира от Кремъл.

Но пред съвременния руски елит стои друг, много по-важен въпрос - за стратегията на развитието на Русия, особено когато на мястото на обществото на потреблението идва войната на всички срещу всички. Войната за оцеляване.

Потребителският живот се появи само в някои изолирани места на нашата планета. Появи се неотдавна и вече завършва и онова, което остава на човечеството, са броени години. Броени години с нови кризи и катастрофи с глобални мащаби и нови качества.

И защо в Русия появилите се от никъде олигарси, т.е. комсомолски работници от средно звено, харчат милиарди за яхти и резиденции на Запад? Защо руснаците не скачат от радост от перспективата на удвояването на цените на нефта и газа, както скачаха след полета на Гагарин. Защото вече разбраха, че помпат на Запад реален нефт и газ, а онези им пишат нули в своите банки. Засега не са пълна нула, но всеки момент могат да се превърнат в прах.

Явно е, че най-реалистичният и най-евтин вариант е решително да се откажат от "демократичния мит". Той и без това е обречен. Вече всеки разбира, че в нашия свят няма демокрация, да тя е за глупавите и изостаналите, а силата е сила за всички, т.е. че светът се управлява от силата, а не от демокрацията.

Оцеляването на Русия като нефтен-газов придатък на Запада е невъзможно. Така може да продължи още известно време, но Русия като такава цивилизация е обречена. Трябва да се търси изход който напоследък се съдържа в думата "иновации", предлагана от водещи руски експерти. Но други добавят, че ако иновацията трябва да е качествен скок в развитието на производството, главното направление трябва да бъде само едно - военнопромишленият комплекс (ВКП).

В съвременния свят има две цивилизации, които могат да разработват и произвеждат оръжие в глобални мащаби - Русия и САЩ. САЩ постоянно увеличават своето производство. Военнопромишленият комплекс на Русия беше отхвърлен с десетилетия назад. Но това още не е необратим процес.

За развитието на ВКП на Русия се появиха нови уникално благоприятни условия. С наближаването на войната за оцеляване искат да се въоръжават всички, даже най-слабите. Желанието към въоръжаване скоро ще стане абсолютно. Това означава, че Русия, ако извърши иновацията в тази сфера, може да печели много повече от съветската епоха. Инвестициите във военнопромишления комплекс могат да хранят и развиват Русия и нейните съюзници и само те могат да гарантират сигурността на суровинните комуникации в дългосрочна перспектива. По този път ще има и няколко по-малки задачи.

Една от тях ще бъде Украйна. САЩ действат според препоръката на Бжежински за откъсване на Украйна от Русия. "Заедно с Украйна Русия винаги ще бъде империя." Русия престана да е империя. САЩ преднамерено откъсват Украйна от Русия, както в предишните векове това се опитваха да правят немците и поляците. САЩ готвят на Украйна съдбата на ритуална жертва, на театър на бойни действия на новата европейска война. Интересно, че от европейските страни на откъсването на Украйна засега се радват само поляците, въпреки че следващата ритуална жертва в този случай неизбежно ще бъде именно Полша. Болшинството европейски политици засега се плашат от украинския разкол. Имат основания. Русия трябва да се определи спрямо Украйна. Ако тя влезе в НАТО, което Буш иска да направи преди да си отиде, и разположи на своя територия враждебни на Русия бази и оръжие, значи Русия трябва да се готви за война с Украйна. Такива войни в миналото е имало достатъчно и винаги завършваха еднакво. Украинците и руснаците генетически са устроени така, че могат да воюват заедно, но не и един срещу друг.

Ако Украйна се разпадне на части, значи Русия трябва да се готви за разкол и войни, които ще съпровождат този разкол. Ако Украйна се отърве от оранжевата чума и се върне към Русия, значи трябва да бъде възнаградена за изтрезняването. Такива епизоди е имало в миналото много, въпреки че този вариант вече е най-малко осъществим.

Обединението на Русия с Беларус е неизбежно. Лукашенко сам по себе си е исторически феномен, който може да се сравни с Кастро. В Москва вече са разбрали какъв кошмар щеше да бъде за тях появата в Беларус на политически клон на Юшченко. Как ще стане обединението не е ясно. С Лукашенко трудно се говори. Но Медведев трябва да направи това.

Следва проблемът с Кавказ. Там има друга опасност - въвличане в местните конфликти на САЩ и техни съюзници. Буш може да опита и това безумие.

На дневен ред е и Европа. И тук е голямата изненада. За първи път в историята Европа е напълно зависима от Русия и дълготрайно в областта на енергоресурсите. Разширението на ЕС е по-скоро политически фарс, отколкото геополитическа реалност. Европа се превръща все повече от субект на геополитиката в обект на чужди интереси, преди всичко на САЩ. Перманентната криза на Европа е доказателство за това.

Европа стана обект на експанзията на други цивилизации. Отгоре на всичко европейците измират, заради което може и да не се стигне до голяма война, защото до 100 години няма да ги има въобще.

В този процес американците трябва да бъдат изтласкани от Европа. Мястото им не е тук. Янките са носили и носят на Европа само конфликти. Така е и сега.

На Русия и Европа война в Европа не е нужна.

Европа не може да бъде заставена със сила да приеме руските правила. И обратното. Заради това интегрирането ще става преди всичко по икономическите правила и интереси, доколкото ги има. А те в момента са огромни.

Накрая са САЩ и Китай.

Със САЩ нещата са все по-ясни. Като цивилизация те залязват. Ще останат в историята като опит да построят нова вавилонска кула върху пясъка и че през последните 100 години тази страна е ръководена от някакви доларови фанатици, обхванати от манията за величие. Истина е, че през този период САЩ станаха по-богати от всички, по-опасни от всички, по въоръжени от всички. Но и това не подобри реалния образ на бъдещето.

В момента Русия има към САЩ един важен въпрос, какво ще стане с руските пари, инвестирани в САЩ под различни форми. Парите са много - няколкостотин милиарда долара руски пари. Ако прогнозите се сбъднат, Русия ще загуби в САЩ много пари. Същото се отнася за китайците, японците, южнокорейците и т.н. Вероятно САЩ ще трябва да обявят банкрут и да откажат да плащат дълга си на целия свят, което ще доведе до верижна реакция на други глобални играчи и тотална война. Но тъй като светът няма да иска да умира заради американските зелени хартийки, вероятно ще получи нещо друго. Какво, не е ясно.

Иначе руската политика към САЩ през последните години е напълно разумна - отбрана с изчакване на момента за контраатака. Споменатите в началото военни мерки показват, че този момент наближава. САЩ ще се опитват да въвлекат Русия в нови войни и конфликти.

Но Русия издържа и ще издържи. Войните станаха участ на САЩ, тъй като самите те си избраха такава участ - да воюват с Ирак, Афганистан, Судан, Иран, Пакистан, Венецуела, с цяла Латинска Америка наведнъж. С цяла Африка, с международния тероризъм, с исляма. С Китай даже могат да опитат. Но няма да опитат само с Русия. Нека гонят своя любим Осама по афганистанските пещери. Това е американска мечта в последната фаза на въплъщението си. Сами си свариха тази каша, нека я съберат.

Могат ли САЩ първи да нападнат и да унищожат Русия. В обозримо бъдеще - до 30-40 години, такава възможност няма. Това е най-важното. А дотогава ще има нова студена война, размразяване, разведряване, приоритетно сътрудничество, стратегически идеи и т.н.

Несъмнено най-важното място в руската политика ще се пада на Китай, който като цивилизация стои на първо място със своята жизнеспособност, издръжливост и устойчивост. Ако казаното дотук е вярно, Русия и Китай, след евентуална епоха на големи и малки войни по света, ще останат главни играчи на световната шахматна дъска. Китай е съсед, с който Русия почти не е воювала, а икономиките на двете страни взаимно се допълват. Заради това първата визита на Медведев беше в Пекин. Ако Русия и Китай се върнат към идеята за вечния съюз светът ще бъде напълно различен.

Дали именно такъв е руският план за света не е ясно. Но вероятно в описаните насоки той ще започне да се откроява все по-релефно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ