'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Геополитиката е нефт, газ и тръби
09.2008
Reich ist schon (богатият е красив) казват немците. Това означава, че като сме бедни, трябва да сме грозни. Но не е задължително да сме глупави като нашите политици, опитващи се да правят външна политика. И именно в нея стават изключително важни неща, които могат да доведат до нова голяма война или до постепенно изместване на центъра на света от САЩ, НАТО и евроатлантизма към Русия, Китай и евразиатството.
Агресията на Саакашвили срещу Южна Осетия не беше случайна. Тя е свързана с лошия вариант - САЩ и Израел нападат Иран и почва нещо, което след това няма да има кой да го опише. През последните седмици имаше няколко хода, които могат да означават, че Буш иска все пак да направи тази война, но с ръцете на Израел.
Едновременно обаче и Русия направи няколко важни крачки, преди всичко при енергоресурсите. Отдавна обяснявам, че съвременната геополитика са нефтът, газът и тръбите. А при тях се случи нещо наистина важно. САЩ претърпяха крупно поражение в състезанието за газа на Каспия.
На темата се спираме подробно на другите страници. Тук ще отбележа само, че Руският "Газпром" сключи с Туркменистан два крупни договора, очертаващи нова схема за доставките на туркменския газ. Първият определя условията, при които Русия ще купува газа от Туркменистан през следващите 20 години, а вторият прави "Газпром" основен "донор" на туркменистанските енергийни проекти. Двата договора осигуряват на Русия контрола над износа на туркменски газ.
Според новата ценова формула, от началото на 2009 г. Русия ще плаща на Туркменистан по 225-295 долара за 1000 кубометра газ, вместо сегашните 140 долара. Според втория договор, "Газпром" ще финансира и строи транспортната и газопроводна мрежа в Туркменистан, на първо място Прикаспийския газопровод - за 30 милиарда кубометра годишно. Мотивацията на Кремъл не е да прави непременно повече пари, а да реализира своята голяма стратегия.
По същото време Русия и Китай обсъждаха в Пекин така наречения "механизъм на енергийните преговори" и са постигнали "консенсус за енергийното коопериране" за ужас на САЩ и ЕС.
Ясно е, че става обрат в руската износна енергийна политика. Москва откъсва погледа си от западните страни и се насочва към азиатско-тихоокеанския район, преди всичко към Китай. Тъй като преди това Туркменистан подписа договор с Китай, за да доставя годишно по 30 милиарда кубометра газ в течение на 30 години, започвайки от 2009 г., споразумението на "Газпром" с Ашхабад го поставя в контролиращо положение над целия износ на туркменски газ.
На този фон напълно увисва американският газов проект "Набукко" от Централна Азия и Азербайджан, заобикалящ Русия. Без достъп до газа от Туркменистан, който вече е изкупен от Русия и Китай, тази тръба е пълна фикция. А без "Набукко" цялата стратегия на САЩ, насочена към постигане на енергиен контрол над Европа и елиминиране на Русия, няма смисъл.
Така стигаме до още по-важни неща. Вашингтон се изправя пред избора или да вземе онова, което му дават, или да не вземе нищо. На фона на договореностите между Русия и Туркменистан, реализацията на "Набукко" ще зависи от доставките от Средния Изток, на първо място от Иран. Което хвърля Вашингтон в шизофрения, какво и как да направи - с война или мир.
Русия укрепва своите позиции, ставайки главен доставчик на газ за Европа и Китай. Тя не само контролира износа на газ от Централна Азия, но се застрахова, че той ще мине през нейна територия, а не по дъното на Каспийско море, както искат САЩ и ЕС.
И така, дойде решаващият момент, който не е изненада. Геополитическото поражение ще бъде много болезнено за САЩ. Тяхното всемогъщество се оказа виртуално. Наред с кризата във финансово-икономическата област и във военно-стратегическата сфера, сега САЩ демонстрират безсилие и в енергийната политика. Те така затънаха в блатото на войната в Афганистан и Ирак, че вече не мислят за победата, а как да се измъкнат оттам с най-малък позор.
И наред с добре познатите симптоми за подготовка за война срещу Иран, се появиха и други, които вероятно са поредно хитруване на Буш и Чейни. В средата на юли САЩ направиха някакъв знаков ход и изпратиха в Женева за поредната среща на "шестицата" с Иран свой представител. След това дойде съобщението, че Вашингтон има намерение, след 30-годишно прекъсване, да възобнови дипломатическото си присъствие в Техеран като "офис за интереси" към посолството на Швейцария.
Междувременно на 20 юни се появиха слухове за готвен въздушен удар на Израел срещу Иран. Трябваше да го опровергае от Пентагона лично шефът на обединените щабове Майкъл Мулен, който отрече "каквито и да било военни планове за война срещу Иран."
Дали Израел ще посмее да нападне Иран или ще извърши провокация, за да въвлече и САЩ? Ясно е, че Буш не е в състояние да разшири агресията срещу Иран. Но може да подкрепи Израел, ако той нанесе ракетно-бомбен удар по иранските ядрени обекти, т.е. с Израел Буш да направи онова, което сам иска да направи. Интересно е, че на 24 юни, когато цените на нефта скочиха до 139 долара за барел, след поредните слухове за готвения израелски удар, Конгресът на САЩ най-накрая реши да разследва спекулативните игри на нюйоркската нефтена борса.
Дали това сигнализира ранна фаза на някакво преосмисляне на политиката на САЩ и прегрупирането й срещу Русия с конфликти с Грузия и Украйна. Още не е ясно. Ясно е обаче, че кризата в българската външна политика и нейното сляпо ориентиране към САЩ и НАТО не предвещават нищо добро.
В Русия си направиха изводите от небивалата историческа катастрофа при Горбачов и Елцин и нямат повече намерение да се примиряват с инвазията на демокрацията по западен образец. Заради това са и появяващите се нови идеи като разполагане например в Куба на стратегическа авиация. Ако САЩ могат да държат своя противоракетен пистолет до руското слепоочие в Полша и Чехия, защо Русия да не направи същото спрямо САЩ? Даже трябва да го направи. Още повече, че за разлика от 60-те години, когато избухна Карибската криза и когато ставаше дума само за военен баланс, сега мотивацията на Русия е заради много по-сериозни геополитически и икономически интереси. Руският интерес днес е обусловен не толкова от задачите по поддържане на военния паритет със САЩ, колкото от откриващите се пред Москва нови геополитически хоризонти, свързани с перспективата от създаване на нова система от международни съюзи, основани на суровинното доминиране. Москва вероятно мисли по следния начин - ако СССР се опитваше да събере някакво подобие на глобална империя от бедни роднини, ставайки техен лидер, за което харчеше огромни пари, днешна Русия може, при много по-изгодни за нея условия, да построи, ако не нова империя, то поне планетарен съюз от най-богатите с природни и човешки ресурси държави. При това Русия, като най-напреднала в технологично отношение държава, ще играе централна роля в този съюз.
Оттук следва, че днешното лидерство на Запада ще бъде сведено до нула в кратки исторически срокове. Грубата физическа сила губи своята ефективност. В новата световна геополитика, на САЩ ще се пада по-скромна роля, когато разбере, че младият руски държавен капитализъм е много по-опасен от Политбюро на ЦК на КПСС. Във всеки случай, днес руските ракети и бомбардировачи защитават не абстрактни идеи за световна революция, а реални газови и нефтени залежи.
...Issue 160, Sept. 2008 |
Отговорът на Русия Медведев и Путин много бързо набраха темпо и представиха новата стратегия на Русия за възраждане във вътрешен и междунар... ⇨ |
Няколко полезни съвета Доста икономисти и политици се опитват да полемизират с нашите прогнози за кризата на глобалните финансови пазари, тъй к... ⇨ |