На 15 септември започна Първата глобална Велика депресия. Фалира една от най-големите световни банки - Lehman, която беше оцеляла във Великата депресия от 1929 г. и в събитията от 11 септември 2001 г. Преди нея фалираха Bear Stearns, Fannie Mae и Freddie Mac. Наред бяха Merrill Lynch, Goldman, Morgan Stanley и AIG (American International Group), която е най-големият глобален играч на дериватния пазар с 45 трилиона долара. Реално и той вече е в технически фалит.

Това е началото на края. Започна финансовият апокалипсис, който ще продължи минимум 10-15 години и ще причини смъртта на Уол стрийт.

Това е началото на краха на западната капиталистическа цивилизация и на постамериканската ера.

Това е началото на Първата глобална Велика депресия.

Това е краят на Новия световен ред.

Ситуацията е много лоша. Нещата могат всеки момент да станат трагични във финансово-икономически, военен и геополитически аспект.

Засега никой не може да каже какво означава масивната държавна намеса и как ще завърши този процес. Налице е радикална промяна въобще на принципите на функционирането на капитализма в САЩ. Онова, което сега се опитват да правят, не е нищо друго, освен тоталитарна намеса, граничеща с въвеждането на финансов комисариат.

И ние, като други аналитични световни центрове, правещи негативна прогноза на бъдещето, се намираме в двойнствено положение. От една страна можем професионално да сме доволни, че прогнозите ни се сбъдват.

От друга страна, съвсем не е приятно, че ситуацията се развива по крайно негативния сценарий, който анализираме от 7 години, като още преди 3-4 години стигнахме до извода, че САЩ са длъжни да преживеят дълговата, т.е. кредитна, катастрофа, която от своя страна ще въвлече в спиралата на кризата цялата световна икономика.

Стигнахме до някои най-важни показатели, като например, че сумарният дълг на САЩ надминава вече 50 трилиона долара, т.е. на всеки жив американец се падат по 150 000 долара дълг, а на всеки работещ - по 350 000.

Това можеше да означава само едно нещо - че икономиката на САЩ е банкрутирала и че тази криза ще е по-силна и от Великата депресия от 20-те години на XX век.

Американците се научиха да не се отказват от нищо и да живеят на кредит. Заради това още през 2000 г. за първи път от 20 години семейната задълженост в САЩ надмина 18 на сто от семейните доходи, оставащи след данъците. Само задължеността по кредитните карти тогава достигна средно 7200 долара на семейство. Днес тази статистика изглежда още по-лоша.

Редица икономисти още през 2006 г., т.е. преди ипотечната криза, направиха извода, че сривът в САЩ е неизбежен и че не може да бъде предотвратен с никакви мерки - нито кратко-, нито дългосрочни. Не става дума за изпуснато време. Става дума за криза на цялата западна система, на целия така наречен Западен проект, за системна криза.

Падането на долара трябваше да предизвика крах и на фондовия пазар. Неизбежна беше и ипотечната криза, тъй като милиони американци няма да могат да изплатят лихвите по ипотечните заеми. Заедно с това американците няма да могат да изплатят и дълговете, трупани с техните любими кредитни карти, което доведе до съкращаване на покупките, т.е. на потреблението което е основната движеща сила на цялата икономика на САЩ. Америка се изправи пред пропастта.

Всичко това се сбъдва, както и прогнозата, че това положение в САЩ ще продължи минимум до 2020 г., и ако се опитат да започнат поредната "превантивна война" ще трябва да си избират противник не по-силен от Иран. Този период обаче ще стане огромен прозорец за стратегически възможности за Китай и Русия.

По този начин днес западният свят виси на косъм. Още едно движение на Вашингтон и кризата ще изгърми. Положението им днес е като на късната Британска империя. Те се опитват да присъстват навсякъде, водят крайно империалистическа политика, но техните финанси са тотално разорени, реалната икономика липсва, не могат да измислят или да предложат никаква разумна програма.

На този фон е ясна и целта на кампанията, която Вашингтон развихри около "руската агресия в Грузия", въпреки че именно той подстрекаваше своята марионетка Саакашвили. Необходимо е да се отвлече вниманието на света от ужасното положение на икономиката на САЩ. Ясно е и защо продължава подготовката за нападение срещу Иран - със същата цел.

Ясно е и защо САЩ се опитват да върнат света към времето на Студената война с Русия - за да могат да въвлекат целия свят в своята криза и да се опитат да се измъкнат от нея за чужда сметка. Виждате ли, това стана по обективни причини, както например 11 септември 2001 г.

Междувременно обаче потенциалните последствия от кризата нарастваха. И нарастват. И най-мрачните прогнози започнаха да се сбъдват.

В началото на годината, публикувайки нашия икономически анализ за 2008 г., отбелязахме, че във финансовата система на САЩ стана качествен прелом - монетарните власти на тази страна повече не са в състояние да удържат ръста на цените във финансовата сфера и той преминава в сферата на производството и потреблението. Официалната промишлена инфлация в САЩ (индексът PPI) през май беше 7 процента, през юни вече - 9, а преизчислена с по-адекватни методи даваше съответно 15 и 18 на сто.

Отново ще отбележим, че да се гледат цифрите на потребителската инфлация е безсмислено занятие, тъй като те се подлагат на тотално фалшифициране. Но с промишлените цени е по-трудно да се манипулира, тъй като има много независима информация. Така че в тази сфера официалните американски статистически институти не могат напълно да игнорират текущата реалност, могат само да се правят, че тя не съществува. Но тя съществува. И в средата на август стана ясно, че САЩ излизат на промишлена инфлация от 20 на сто годишно според официални данни. Но реално тя започна в края на 2007 г. и ще достигне 20 на сто още през есента.

От Вашингтон и Ню Йорк обаче продължаваха да твърдят, че криза в американската икономика "не може да има". Причината за тази глупост беше понятна - изборите през есента. Но към ноември, когато американците ще гласуват, промишлената инфлация в САЩ ще бъде не 20, а вече 25 на сто, а потребителската - 20 на сто. Какво в тази ситуация ще правят властите на САЩ никой не знае, защото те самите не знаят.

Започна Първата глобална Велика депресия, която ще засегне цялото човечество. Отговорът на въпроса, кой е виновен вече е ясен.

Но това, което става сега е само началото на кризата. Правителствата се опитват да спасят някак си положението, но инфлацията расте във всички страни.

Множат се и признаците, че Европа също се движи към рецесия, от която трудно ще излезе. Част от тази история е сривът в жилищния сектор. Жилищните балони се спукаха в Ирландия, Гърция, Португалия и особено в Испания. Взимайки под внимание запасите от 700 000 непродадени домове в Испания, рискът, идващ от страна на испанските ипотеки, е още по-голям, отколкото в САЩ. Деловата активност в Испания вече пада осем месеца подред. Това се отнася и за Италия, която неотдавна съобщи, че темповете й през второто тримесечие са спаднали с 0,3 на сто. Падат и приходите от данъците в Испания, въпреки мерките за финансовото стимулиране, които възлизат на 1,5 на сто от брутния национален продукт. Обемите на търговията на дребно вървят надолу, а безработицата отново е двуцифрена.

Статистиката показва, че не само Испания, но и Дания, Швеция, Италия, Ирландия и Франция вървят към рецесия.

И Германия, основната сила на Евросъюза, регистрира спадане на БНП с 0,5 на сто през второто тримесечие. Спадането беше неочаквано. В началото на годината икономиката на тази страна с увереност вървеше срещу течението. Сега ситуацията се променя. Производствените поръчки се съкращават осми месец подред и сега се с 8,4 на сто по-ниски, отколкото преди една година. Потребителското и делово доверие рухна. Но най-зловещият сигнал е, че инфлацията достигна 3,3 на сто, което е по-ниско от средната стойност за ЕС, но е достатъчна да наплаши немците. Профсъюзите продължават да искат есенни увеличения на заплатите, превишаващи равнището на инфлацията. Това обаче заплашва със стремително навиване на спиралата на заплатите и цените в такива страни като Испания, Италия и Франция, където номиналните заплати традиционно отразяват потребителските цени.

Европейската централна банка е между чука и наковалнята. Ако защитава неефективната политика за постигане на ценова стабилност, целият район ще влезе в дълбока и продължителна рецесия. Но шефът на банката Трише казва, че друг изход няма. Дали това означава, че банката се провали още при своя първи по-сериозен изпит, или, че щастливите времена за еврото остават в миналото ще разберем скоро. И дотогава всички централни банки и правителства ще си задават един и същ въпрос - как да се избавят от този кошмар, наречен глобална кредитна криза и глобална инфлация.

Да се спре кризата вече е невъзможно, тъй като спадането на потреблението ще продължава. При такъв мащаб структурният спад в САЩ ще бъде минимум 25 на сто от сегашния им брутен национален продукт. След него ще последва и депресионен спад, който може да достигне общо 30-40 на сто от брутния национален продукт на САЩ.

Както се вижда, основният проблем на американската и западната икономика е наличието на "излишна част", която нарастваше през последните 30 години за сметка на постоянното емисионно стимулиране на потреблението. Днес САЩ не могат вече да финансират тази част от своята икономика, нито пък да я "закрият", тъй като тя е твърде голяма. Теоретично е възможно тази ситуация да бъде призната и да започне антикризисна политика, но това също е невъзможно заради политически причини, тъй като такъв мащаб на спадане на най-голямата икономика на света изключва тя да запази ролята си на единствен световен лидер и да продължи съществуването на световната финансова система на базата на долара и на американските банки. Със сигурност обаче това ще доведе до много сериозни последици за цялата световна икономика и до спадане на световното потребление с около 20 на сто.

Каква е причината? Що се отнася до инфлацията нейната причина, т.е. ръстът на цените е винаги пускането на излишна парична маса. Ако на пазара се хвърлят повече пари, отколкото могат да бъдат усвоени от икономическите агенти нещата свършват с инфлация. През 2002-2008 г. бяхме свидетели на стремително нарастване на емисията на долари. Само за финансиране на войната в Ирак и Афганистан бяха напечатани над 2 трилиона. Пред очите на целия свят англо-американските банки отпуснаха колосални количества необезпечени и невъзвръщаеми кредити. Федералната резервна система на САЩ знае само едно - да печата долари в трилиони, за да запушва тези дупки.

Като цяло, през последните 6 години, доларовата маса нарасна 2 пъти, а нейните пазари се съкрати с 30 на сто. Това създаде потенциал за обезценяване на долара 2,6 пъти.

Федералният резерв се съсредоточи върху няколко сектора. На първо място паричната маса беше впръсната в най-дълго играещия сектор - пазарът на недвижимостите. В резултат на този пазар се стигна до рязък скок на цените. Златото и енергията - главните индикатори, също скочиха заедно с цените на недвижимостите. На тези пазари играят най-опитните и интуитивни търговци, така че те първи реагират на реалното обезценяване на долара.

И така, през 2003-2007 г. имахме първият етап на инфлацията, когато тя беше съсредоточена в базовите сектори на глобалния пазар.

Вторият етап също е очевиден. От началото на 2007 г. пренасянето на излишните пари към потребителските и индустриални зони започна да се увеличава. В резултат, в секторите в които цените вече бяха увеличени, започна да се усеща остър дефицит от пари. Той повлече ипотечната криза в САЩ и Федералният резерв започна срочно да печата нови трилиони за възстановяване на равновесието на готовия за колапс пазар на недвижимостите, което само ускори процеса на пренасочване на парите към други сектори.

Пръв реагира продоволственият пазар. От лятото на 2007 г. до днес цените на него нараснаха два пъти. Продоволствието не стана по-малко, но бедните започнаха да гладуват, защото техните обезценяващи се долари не им стигат да си купуват храна. Това е само началото. През следващите четири години трябва да се очаква ръст на цените на продоволствието минимум 4 пъти при условие, че Федералният резерв ограничи своите емисионни апетити.

Въпросът е какво да се прави сега. Без увеличение на доходите на бедняците в Третия свят 4 пъти, те просто ще измрат от глад. Това означава, че в света дойде нов господар. Цар-глад.

След продоволствените пазари инфлацията ще засегне и пазарите на китайския юан, към който ще се насочи огромна парична лавина, която съществено ще надвишава китайските възможности за разширено възпроизводство и реалното търсене на китайски стоки, което неизбежно ще се излее в нов ръст на цените. Китайците вече схванаха, че през последните години работят в своя вреда и техните валутни резерви се обезцениха четири пъти. От този момент китайците ще бъдат принудени да се откажат от обвързването на юана с долара и ще направят своята валута резервна.

Тук се появява въпросът, с каква цел е пуснат този маховик на инфлацията, която заплашва с пълен крах световната финансова система на основата на долара. Най-очевиден е отговорът за преразпределение на богатствата. Федералният резерв на САЩ и банките емитират трилиони долари. След това тази парична маса се обезценява и по този начин печатаните пари продължават да работят за сметка на останалия свят, който започва да гладува.

Да не забравяме, че онзи, който контролира "световната парична печатница", т.е. емисията на световната валута и механизмите на нейното рециклиране, може произволно да променя чрез инфлационните процеси стойността на парите, може по свое желание да отваря и затваря крана на инвестициите, да насочва финансовите потоци, да предизвиква фалити на банки, отрасли, на цели икономики. С помощта на тези механизми може да се преразпределя собствеността. Това е грабеж, присвояване на чуждото.

От друга страна, контролът над печатницата е контрол над световната "лаборатория", произвеждаща с нищо необезпечени долари от въздуха, което позволява на първо място на САЩ да живеят не по джоба си, разплащайки се за своето свръхпотребление с хартиени разписки (облигации) без каквато и да било възможност някога да изплатят собствените дългове.

На нормалния човешки език това означава отново кражба. И тези нации паразитират върху гърба на други страни, присвояват резултатите от чуждия труд.

Това е същността на съвременния капитализъм и на Pax Americana. Нещо повече. По принцип това е игра, в която печалбата за едни, е загуба на други. Иначе казано в тази система вече никой нищо не съзидава. Това е икономика на "глобалното казино". Тя сама по себе си е абсурдна, тъй като не отразява справедливото разпределение на доходите според труда и според полезните резултати, а напротив - противоречи на тези принципи.

Но в това безумие присъства един елемент, който печели постоянно. Това са банките, които получават своето комисионно възнаграждение още на "входа", само за да допускат желаещите до тази хазартна игра. Те са собствениците на "казиното". И се обогатяват от човешката алчност.

В резултат, системата придоби нова същност. Кризата на финансовия капитализъм доведе до радикален преход на световната икономика в качествено ново състояние - виртуалното подмени и подчини реалното. Човечеството се отказва от разумната организация на живота и закономерно върви към катастрофа.

Ето защо старата система трябва да се смени. Но старите механизми осигуряват на финансовите елити властта над света и да се разчита на доброволност няма смисъл.

Смъртно опасният цирков атракцион продължава. Светът навлиза с бясна скорост в Първата глобална Велика депресия.

Все по-ясно става, че Китай, Русия и Латинска Америка трябва да устроят своя контраигра и да започнат реализацията на стратегията на използване на неизбежната слабост на САЩ и въобще на Запада.

Кредиторите на САЩ трябва заедно да поискат от тях да си платят сметката. Болният човек на света трябва да бъде поставен под карантина, ако не започне оздравяване на своя бюджет, намаляване на държавния дълг, съкращаване на колосалните военни разходи.

Но дали тази група страни е готова да осъществи този сценарий? Не само че трябва да са готови, но са и длъжни, заради спасението на самите САЩ, които ще стигнат до дилемата - или разпадане на тяхната държавност или Трета световна война.

САЩ продължават да се катерят по стълбата, която води надолу, към преизподнята. Системата като цяло с всяка година ще става все по-порочна. След Първата глобална Велика депресия светът ще бъде неузнаваем. Ако не започне да противодейства още сега след Първата ще последва Втора велика депресия. И така ще бъде през целия XXI век.