'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
40 години от събитията през 1968 г. /4/
Документация "Строго секретно"
1967 г. и 1968 г. бяха преломни за Европа и света. Те останаха в историята с три формулировки: събитията в Полша, "Май в Париж 1968 г." и "Пражка пролет 1968 г.". Но картината беше много широка. Зад кулисите се разиграваха и други процеси, чийто израз скоро щяха да станат например Хавел, Валенса и Саркози.
Да започнем с Никола Саркози...
...Историята на възхода към властта на сегашния президент на Франция Никола Саркози изобилства със "случайности", които съвсем неслучайно разчистват неговия път нагоре. Преди да стане президент той стана министър на вътрешните работи, въпреки съпротивата на президента Жак Ширак, който се опитваше да наложи за своя наследник премиера Вилпен, считан за продължител на неоголисткия курс, поне в геополитически контекст. Но изведнъж "съвършено неочаквано" арабите излязоха на улиците на парижките предградия и започнаха да палят коли. След това също така неорганизирано и неочаквано спряха да ги палят за радост на вътрешния министър Саркози.
А след това французите гласуваха именно за него, за да изведе страната от "застоя". Вместо това бяха разклатени принципите, съставляващи спецификата на френската нация.
Това стана чрез така наречената "Операция Саркози" за която напоследък се появиха интересни подробности, в това число за участието на ЦРУ и Моссад в прокарването на пътя му към властта...
За да се разбере как човек, който според общото мнение е марионетка на САЩ и Израел, успя да оглави партията на де Гол и след това да стане президент на Френската република, трябва да върнем "филма" назад.
В края на Втората световна война по въпросите за сигурността в американските пристанища и във връзка с подготовката за десанта на съюзниците в Сицилия секретните служби на САЩ започнаха да сътрудничат с кръстника на итало-американската мафия Лаки Лучуно. Контактите ставаха с посредничеството на Франк Визнер-старши, а след като Лучано замина за Италия, чрез неговия корсикански "посланик" Етиен Леандри.
През 1958 г. САЩ, разтревожени от възможната победа на Фронта за национално освобождение на Алжир, взеха решение за организиране на военен преврат във Франция, който беше съвместна операция на Дирекцията на планирането на ЦРУ, която се ръководеше от Визнер-старши и от НАТО. По онова време обаче Визнер беше полудял и операцията се осъществяваше от неговия наследник Алън Дълес. В Алжир френските генерали създадоха Комитет за обществено спасение начело с генерал де Гол, който получи пълната гражданска власт в Париж. Но де Гол не беше пионка на англоамериканците и прояви политическа мъдрост като обяви всички френски колонии за независими.
ЦРУ и НАТО започнаха всевъзможни заговори за отстраняването на генерала. Но някои негови привърженици, с прякото участие на Шарл Паскуа, застанаха зад генерала и създадоха Службата за гражданска инициатива - специална милиция за обезпечаване личната сигурност на президента. Паскуа имаше пряко отношение към корсиканския престъпен свят, но едновременно беше и участник във френската Съпротива. Той притежаваше компанията Ricard, която внасяше алкохол, като под това прикритие извършваше различни нелегални операции с участието на италиано-нюйоркския клан Дженовезе - групировка на Лаки Лучано. Заради това няма нищо чудно, че Паскуа се обърна именно към Етиен Леандри (посланикът на Лучано), когато му потрябваха силни момчета за охраната на де Гол. Ашиле Перетти беше телохранителят на де Гол, също корсиканец, третият човек, изиграл съществена роля в създаването на специалните полицейски отряди.
Чувствайки се сигурен, де Гол започна да реализира политика на национална независимост за укрепване на военната мощ на Франция, за развитие на военнопромишления комплекс и нейните ядрени сили. Продължаваше да използва корсиканците, изпращайки ги със задачи извън пределите на Франция. Именно в този период Етиен Леандри стана търговец на групата Elf (сега Total), а Шарл Паскуа - доверено лице на държавните глави на френска Африка.
Де Гол, давайки си сметка, че не може да влезе в тотална конфронтация с англосаксонците, назначи за премиер Жорж Помпиду, който беше упълномощено лице на банката на Ротшилд. Когато през 1969 г. де Гол излезе в оставка Помпиду за кратък период стана негов наследник като президент.
Сега да се върнем към героя на този разказ. Никола Саркози е роден през 1955 г. Баща му е бил с унгарски произход - Пал Саркози де Над-Боча, избягал във Франция от Съветската армия. Майка му - Андре Мала, е еврейка от Солун. Имали са три деца - Гийом, Никола и Франсоа, но след това са се развели. Майка му се жени втори път за Кристин де Гене и става секретарка на Ашиле Перетти, бившият телохранител на де Гол, който след това направи политическа кариера като кмет и депутат на Неий-сюр-Сен, най-богатото предградие на Париж, и след това представител в Националното събрание на Франция.
През 1972 г. Перетти беше в центъра на грандиозен скандал - тайната престъпна организация "Корсикански съюз", която контролираше наркотрафика между Европа и Америка. Това беше прословутата "френска връзка", която беше свързана с мафиотския главатар Жан Вентура, арестуван няколко години по-рано в Канада, който беше търговски представител на компанията за алкохол Ricard на Шарл Паскуа. Тогава се появиха още няколко имена от Корсиканския съюз, сред тях и Перетти, който беше принуден да се оттегли от поста председател на Националното събрание.
През 1977 г. бащата на Никола Саркози се разведе и с втората си жена, която се омъжи за "номер 2" на централната администрация на Държавния департамент на САЩ. Името му беше Франк Визнер-младши, син на Визнер-старши, за който вече стана дума.
Не е известно какви бяха функциите на Визнер-младши в ЦРУ. Но очевидно ролята му беше важна. Никола Саркози поддържаше тесни връзки със своята мащеха и все по-често посещаваше САЩ, където му предложиха да се възползва от "образователната програма" на Държавния департамент. По същото време той се включи и в партията на де Гол и установи контакт с Шарл Паскуа. През 1982 г. Никола Саркози получи юридическо образование, стана адвокат и се ожени за племенницата на Ашиле Перетти. Свидетел на сватбата им беше Шарл Паскуа. Саркози си купи имение на Корсика и преработи фамилията си по корсикански образец, замествайки j с i - Sarkozi.
Следващата година беше избран за кмет на Неий-сюр-Сен, където замени Ашиле Перетти, който получи инфаркт. От 1984 г. Никола имаше извънбрачна връзка със Сесилия, жена на Жак Мартен, популярният тогава телевизионен водещ на Франция. Пет години по-късно се ожениха.
През 1992 г. Никола беше свидетел на сватбата на дъщерята на Жак Ширак - Клод, и я съблазни. Измаменият й съпруг се самоуби и отношенията на Саркози със семейство Ширак бяха прекъснати завинаги.
През 1993 г. левите загубиха изборите, но Митеран остана президент, съжителстващ с десния премиер Жак Ширак, който, надявайки се да стане президент, създаде с Едуард Баладюр същия тандем, както преди това де Гол и Помпиду.
Шарл Паскуа, въпреки тъмното си минало, стана министър на вътрешните работи, запази контрола над мароканската марихуана и взе казината и конните надбягвания в страните от френска Африка. В Израел стана почетен офицер на Моссад.
Що се отнася до Саркози, той отговаряше в правителството за бюджета и озвучаваше решенията на премиера.
По същото време във Вашингтон Визнер-младши зае мястото на Пол Вулфовиц и стана отговорник за политическото планиране в Департамента на отбраната на САЩ. Никой обаче не забеляза тесните му връзки с представителите на френското правителство. Именно в този период в партията на де Гол започна да нараства напрежението между истинските привърженици на неговата традиционна политика и десните, защитаващи интересите на финансовите кръгове, начело с Баладюр. Тогава Шарл Паскуа с младия Никола Саркози набързо предадоха Жак Ширак и се сближиха с крилото на Ротшилд в партията. Конфликтът достигна апогей през 1995 г., когато Баладюр издигна кандидатурата си в президентските избори срещу Ширак. Загуби, но според инструкциите от Лондон и Вашингтон правителството на Баладюр, започна преговорите за приемане в ЕС и НАТО на страните от Централна и Източна Европа.
Жак Ширак през първия си мандат държеше Саркози на разстояние. Той беше почти незабележим и работеше сред финансовите кръгове. През 1996 г., след безкрайна бракоразводна процедура, най-накрая се ожени за Сесилия. Свидетели бяха двама милиардери - Мартен Буиг и Бернар Арно, най-богатият човек на Франция.
Дълго преди иракската криза Визнер-младши и неговите колеги от ЦРУ планираха разрушението на голисткото движение във Франция и политическото издигане на Саркози. Операцията трябваше да стане на три етапа. На първия трябваше да се освободят от ръководството на голистката партия и да я вземат под контрол. На втория трябваше да отстранят главния съперник от десните, който от името на голистите ще иска да стане президент. На третия трябваше да бъдат отстранени всички сериозни претенденти от левите, за да може президент да стане именно Саркози.
Така, чрез една дребна интрига беше отстранен премиерът Ален Жюпе. И вече никой не можеше да попречи на Саркози да оглави партията на голистите. Той, използвайки своя партиен статут, принуди Ширак отново да го вземе в правителството, въпреки че се ненавиждаха. И накрая стана министър на вътрешните работи. Това беше огромна грешка на Ширак. По този начин Саркози получи контрола и на вътрешната служба за информация.
Тогава се разрази нов скандал със списъци, в които фигурираха имената на много известни хора, които в Люксембург, под прикритието на компанията Clearstream, имаха банкови сметки. Сред "жертвите на клеветниците" бяха и Саркози, който заяви, че това е дело на премиера Доминик де Вилпен, неговият основен конкурент от десницата за президентските избори. Тези списъци обаче бяха съставени в Лондон със съвместните усилия на ЦРУ, MI-6 и Hakluit&Co, където управляващ беше също Визнер-младши. Вилпен беше поставен под следствие и де факто отстранен от политиката. Сега вече никой от десните не можеше да застане на пътя на Саркози.
Оставаше да се неутрализират кандидатите от опозицията, т.е. от Социалистическата партия, Лоран Фабиус и Сеголен Роял.
В деня на третия тур на изборите, когато вече беше ясно, че Саркози ще победи Роял, той отиде във "Фукет", известният ресторант, където се събраха членовете на Корсиканския съюз и който сега принадлежи на собственика на казино Доминик Десеню. Там Саркози се срещна с всички, които финансираха неговата кампания - 100 най-богатите хора на Франция и акулите на хазарта. Четирима от тях станаха главна опора за Саркози:
- Клод Геан - генерален секретар на Елисейския дворец, бивша дясна ръка на Шарл Паскуа;
- Франсоа Перол - заместник на генералния секретар на Елисейския дворец, управляващ банката на Ротшилд;
- Жан Давид Левит - съветник по дипломатическите въпроси, син на бившия директор на еврейската агенция, бивш посланик на Франция в ООН, който беше отстранен от Ширак, защото се беше сближил с Буш твърде много;
- Ален Боер - тайнствена личност, отговаря за службата за информация, внук на великия равин на Лион, бивш велик магистър на Великия Изток на Франция и бивш "номер 2" в Агенцията за национална сигурност на САЩ.
Визнер-младши, който по това време беше специален представител на президента Буш по въпросите на независимостта на Косово, настояваше за министър на външните работи да бъде назначен Бернар Кушнер.
Кушнер е евреин от Прибалтика, с кариера на лекар в хуманитарните организации с участие в операциите на Збигнев Бжежински срещу съветските войски в Афганистан, заедно с Осама бин Ладен и братята Карзай.
Благодарение на по-младия брат на президента Хамид Карзай, Афганистан стана най-големият производител на хероин в света, който се натоварва на американски самолети и се изпраща към американската база Бондстийл в Косово.
За министър на икономиката и финансите Саркози назначи Кристиян Лагард. Цялата му кариера е свързана със САЩ, където оглавяваше известната юридическа фирма Baker &McKenzie.
През лятото на 2007 г. Саркози и Сесилия бяха поканени в САЩ в Уолфенборо, недалеч от имението на Буш-старши. Този път сметката се плащаше от Робер Агостинели - итало-нюйоркски банкер, ционист и неоконсерватор. Бракът му с Карла Бруни беше изфабрикуван от журналистите в Liberation, принадлежащ на приятеля на Саркози Едуард де Ротшилд.
На сватбата му с Карла свидетели бяха Матилда Агостинели (жена на Робер) и Никола Базир (бивш шеф на кабинета на Баладюр и сега управляващ при Ротшилд).
"Операция Саркози", започнала преди няколко десетилетия, продължава.
...- Проектът на САЩ и Израел за Големия Близък Изток и Голям Израел беше погребан
- Какви са основните причини за войната на САЩ , Англия и Израел в Украйна
- Апокалипсис е на 90 секунди от командата „ядрен пуск“
- Курската криза – защо и какво след нея.
- Защо беше унищожена Великата ръкотворна река в Либия
- Курската криза - горещото начало на Третата световна война .
Issue 161, October 2008 |
Какво става с Бенедикт XVI "Дали Бенедикт XVI, т.е. Йозеф Ратцингер, е най-лошият папа за последните 100 години? Боже, какво става с този папа"?Три... ⇨ |
Лех Валенса - доносникът "Болек" Лех Валенса всъщност е бил "Болек". Основателят на "Солидарност", човекът "унищожил комунизма" заедно със своя сънародни... ⇨ |