Агресията на Грузия срещу Южна Осетия съвпадна с ескалацията на слуховете, че САЩ и Израел готвят атака срещу Иран. Правилното "поставяне" на тези събития във времето е изключително важно. За какво става дума?

Грузия е основен плацдарм на САЩ и НАТО в района, граничещ с Русия и близко до военния театър в Близкия Изток, Иран и евентуално Централна Азия. Грузия е на кръстопътя на стратегически важни за САЩ и НАТО актуални и бъдещи нефтени и газови маршрути. Саакашвили не би направил и най-малката военна крачка без одобрението и помощта на САЩ. Той е най-послушната американска марионетка не само в района, но и в света.

Какво можеше да се крие зад военната операция в Южна Осетия? Какво преследваше или прикриваше щом като налице са доказателства, че агресията на Грузия срещу Южна Осетия се координираше от военни от САЩ и Израел.

Отговорът може да е много тревожен. САЩ и Израел готвеха и продължават да готвят атака срещу Иран, на първо място ракетни удари по неговите ядрени и военни обекти. Президентските избори през ноември принуждават Буш да бърза. Какъв можеше да бъде предлогът за атака на САЩ и Израел срещу Иран?

Той се случи, но много малко хора обърнаха на това внимание. Когато Саакашвили вече беше затънал в Южна Осетия дойде съобщението, че Иран е пуснал на орбита спътник - по-точно макет на спътник. Макетът показваше, че спътникът не е готов. Тогава защо иранците бързаха. Бързаха да покажат не спътника, а ракетата.

Предположенията за този пуск се обсъждаха отдавна. Споменаваха се различни срокове - краят на септември, началото на октомври. Тогава би могла да се очаква и атака на САЩ и Израел срещу Иран, като отговор на неговата ракета, която може да изстрелва не само спътници, т.е. САЩ биха могли да нанесат изпреварващ удар, докато Иран не е сложил на тази ракета ядрен заряд.

Важен беше не макетът на спътника, а средството за неговото изстрелване, т.е. ракетата. Иран показа, че има носители, които фактически представляват балистични ракети. Може да се предполага, че такива носители Иран има около 4-6. Тези разработки винаги се правят със запас.

Ако Саакашвили беше седял мирно до иранския пуск на тази ракета, той би могъл да стане, според прогнозите, някъде през октомври. А след него би могъл да последва град от американски и израелски точкови удари по ядрените, военни и други важни за Иран обекти.

Но ракетата с макета на спътника полетя, а атака на САЩ и Израел не последва. Защо? Отговорът е прост - защото няма откъде да го нанесат и защото Саакашвили всъщност провали американските и израелски планове за удар по Иран, въпреки че трябваше да бъде обратното.

За атаката на САЩ срещу Иран би трябвало да бъде подготвена база, по-точно територия, в радиус 500-600 км, от споменатите цели. Каква страна може да се съгласи да стане площадка за подобна подготовка?

Азербайджан отпада, тъй като наред с другите аргументи важен е и фактът за големите брой азери, живеещи на територията на Иран, както и предупреждението на Техеран, че ако допусне удар от своя територия ще последва съкрушителен отговор.

Турция също е под въпрос, отчитайки нейната все по-самостоятелна външна политика. Освен това, включването й в атаката срещу Иран ще предизвика незабавна реакция на ислямистите в страната, които и без това искат да атакуват светската държава.

Армения, по понятни причини, също не е в този списък.

Остава Грузия, чиято територия Саакашвили даде под аренда на американците. Тя е площадката от която Буш щеше да атакува Иран. Наред с нея, или по-точно зад нея се криеше Украйна.

Местните опълченци в Абхазия, върнали се от територията на Грузия, разказваха, че са видели украински наемници в грузинските войски. На мястото на дислокацията на комплексите от противовъздушната отбрана е имало и документи, потвърждаващи, че срещу руските самолети са воювали професионални украински военни.

Тази информация намества и друга част от пъзела. Ако се предположи, че Украйна се е готвела да помага на ударите по Иран, тя е доставила и разгънала в Грузия комплексите от ПВО, които трябва да прикриват базирането на американските самолети, от които ще стартират крилатите ракети срещу Иран. При това е била доставена не само техника, но и персонал, т.е. разчети, които могат за разлика от грузинците, да използват тази техника в случай, че по американските части - авиационни и наземни на тези летища - бъде нанесен ирански ответен удар.

По-нататък събитията се развиваха по познатия сценарий. Саакашвили, уверен в своята незаменимост за САЩ в атаката срещу Иран и въобще срещу Русия, реши да използва ситуацията, за да реши своите вътрешни проблеми с един удар. Сметките му бяха прости - срещу предоставянето на територията на Грузия за удара по Иран Вашингтон ще си затвори очите и даже ще му помага в агресията срещу Южна Осетия и Абхазия, с всички средства, в това число и военни. Саакашвили явно разчиташе на мигновен успех и че ще се справи за един-два дни, което му е било внушавано от неговите американски и израелски съветници.

Ясна беше и тактическата страна на операцията. Нанасянето на залпов огневи удар от грузинците с реактивните системи "Град" по Схинвал трябваше да предизвика поток от бежанци, които щяха да блокират Рокския тунел. Това би попречило на прехвърлянето на части от руската армия. Грузинската страна щеше да превземе Схинвал, да закачи грузинския флаг, да инсталира там своята марионетка Санакоев и да обяви, че територията преминава напълно под контрола на грузинското ръководство.

По-нататък се включва международният механизъм и САЩ ще се справят със задачата както в Косово - ще запушат устата на всички и ще си затварят очите пред военните престъпления на грузинския режим.

Но реакцията на Русия се оказа светкавична и много по-ефективна, отколкото очакваха Саакашвили и неговите американски покровители.

В руската операция присъстваше и един важен момент - нанасяне на удари по грузинската транспортна инфраструктура, т.е. по летищата, като с точкови удари бяха извадени от строя техните писти. Под контрол бяха взети и основните транспортни артерии.

Именно заради това американците бурно реагираха на въвеждането на руските войски. Реакцията на Буш и Чейни беше истерична. Саакашвили не само се провали. Той провали и операцията срещу Иран и нейното време и пространство.

Иран правилно разчете целия този сценарий и разбра, че това е идеалният момент за пускането на неговата балистична ракета, даже без спътника. В тези дни американците съвсем не бяха готови да реагират остро на иранския пуск и да нанесат удар по Иран от територията на Грузия. Още повече, че прехвърлянето на американски военни части в Грузия щеше да бъде възприето от руската страна като агресия срещу Русия и щеше да срещне отговора на въоръжените й сили.

Провалът на Буш, Чейни и Райс беше огромен. Те си въобразяваха, че агресията на Саакашвили ще помогне на републиканците да спечелят изборите през ноември.

Но подготовката за удар по Иран продължава в това число от територията на Грузия. Заради това руският външен министър Лавров се заинтересува какво возят военните самолети и кораби на САЩ заедно с така наречената хуманитарна помощ.

Буш няма време. На него му е нужна война срещу Иран.

Разгромът на Иран е само отправна точка, от която САЩ ще започнат контраатаката след пораженията в Афганистан и Иран и решителната атака срещу Русия и Китай. Значи, "операцията Иран" продължава.

Ясно е, че чрез Грузия САЩ искат да блокират Русия. Но по-малко се говореше за събитията в Пакистан. А там ставаха важни неща.

Президентът Мушараф, считан за американски човек, напоследък се противопоставяше на опитите на Буш да превърне тази страна в американска база. Заради това беше принуден да подаде оставка и да хвърли Пакистан в хаос. Сега Китай има още един проблем. На южните му граници от половин година и в Тайланд има сблъсък между управляващи и опозиция. Лоялният на Китай премиер не иска да си дава оставката, а опозицията е окупирала телеканалите и международното летище. По този начин само за 2-3 седмици върху Китай се стовариха нови геополитически проблеми, блокиращи активната му дейност по другите направления.

Защо САЩ се опитват да блокират външнополитическите маневри на Русия и Китай. Ключовата дума е Иран.

Чрез операциите си срещу Русия и Китай САЩ се опитват да създадат оптимален фон за предстоящия удар срещу Иран.

Имаше и други важни елементи в операцията, свързани с голямата енергийна битка в евразиатския коридор.

На 1-2 юли 2008 г. в Батуми се проведе срещата на ГУАМ, т.е. на групата Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова, създадена през 1997 г., която де факто е филиал на НАТО в сърцето на бившия СССР. Основната задача на ГУАМ е да прокарва енергийни коридори в полза на англо-американските нефтени гиганти. Страните от ГУАМ, начело с Грузия получават военна помощ и обучение от САЩ и НАТО. На 1 юли 2008 г. наред със срещата на ГУАМ беше проведена и среща САЩ-ГУАМ.

На 5-12 юли руските въоръжени сили проведоха учения в Северен Кавказ "Кавказка граница 2008 г."

На 9 юли 2008 г. Китай и Казахстан съобщиха за изграждането на газопровода Казахстан-Китай.

На 15-31 юли 2008 г. САЩ и Грузия проведоха военни учения "Незабавен отговор" с участието на 1000 американски и вероятно на около 1000 израелски съветници.

На 7 август 2008 г. грузинските сухопътни и ВВС сили атакуваха Южна Осетия.

На 8 август 2008 г. руските въоръжени сили се намесиха в Южна Осетия.

На 14 август 2008 г. във Варшава, Полша и САЩ подписаха договора за разполагане на американската ПРО на полска територия.

На споменатата среща на ГУАМ Саакашвили, Юшченко и Алиев обсъждаха основния въпрос - "тръбопроводите и транспортните коридори с цел изолиране на Русия."

Ставаше дума преди всичко за тръбопровода Одеса-Броди-Плоцк, който, според намеренията на участниците, трябва да транспортира нефт от Централна Азия през Одеса до Северна Европа, заобикаляйки Русия. Предвижда се и разклонение към Гданск на Балтийско море.

Целта на Вашингтон е чрез Одеса-Броди да бъде дестабилизирана руската тръбопроводна система, в това число "Дружба" и Балтийската мрежа, и техните различни коридори към енергийния пазар на Западна Европа. Друга цел е развитието на Транспортния коридор ГУАМ, който включва и нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, неговите връзки към Каспийско море и Източното Средиземноморие, през Грузия и Турция, заобикаляйки Русия. Ще припомним, че Баку-Джейхан се контролира напълно от английската British Petroleum.

Коридорът ГУАМ трябва да свърже столицата на Азербайджан - Баку, на Каспийско море, с грузинските пристанища Поти и Батуми - на Черно море, които ще бъдат свързани с украинското черноморско пристанище Одеса и ще стигнат пред Полша до Западна и Северна Европа.

Важна е и така наречената "израелска връзка" в събитията в Южна Осетия.

Израел е най-важната част от англо-американската военна ос в района, която служи на интересите на западните нефтени концерни в Близкия Изток и Централна Азия. Не е изненада, че Израел има договори за военно сътрудничество с Грузия и Азербайджан. Много рядко се споменава, че част от нефта на Каспийско море стига до Израел от турския Джейхан до израелското пристанище Ашкелон, и оттам, чрез израелската тръбопроводна система - до Червено море. Целта е Израел да стане основен играч в реекспорта на нефта от Каспийско море към пазарите на Азия през пристанището на Червено море - Ейлат. Стратегическите последици от пренасочването на нефта от Централна Азия по това трасе ще бъдат много големи за околните арабски държави и за Китай. Още преди няколко години обърнахме внимание на връзката на Баку-Джейхан с Трансизраелския нефтопровод Ашкелон-Ейлат, известен като Tipline.

Мълчеше се и за участието на Израел в грузинско-руския конфликт. В Грузия има поне 1000 израелски военни инструктори. Израел започна оръжейни доставки за Грузия преди седем години. Грузинският министър на отбраната Давит Кезерашвили е бивш гражданин на Израел. Сред израелците, които се възползваха от възможностите за оръжеен бизнес с Грузия, беше бившият министър Рони Мило, ген. Гал Хирш и ген. Израел Зив. Израел доставяше на Грузия и безпилотните самолети Hermes-450 и Skylark, които масово бяха използвани няколко седмици преди агресията.

По този начин сблъсъкът в Грузия стана най-сериозната криза в отношенията Русия-САЩ след Кубинската криза през октомври 1962 г.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ