Ако кажа, че знам какво ще става, щях да съм много богат. Но даже логиката на безумието има логика и би могло да се очаква, че след "малката война" в Кавказ Буш и Чейни ще съчинят по-голяма - срещу Иран.

Финансовият крах в САЩ започна, заради това сега въпросът е кой ще ги управлява през следващите 12 години и ще използва ресурса на властта за преразпределение на американското и световно богатство. Ето защо нов мащабен конфликт не е изключен, тъй като в Белия дом вярват, че той ще донесе властта на Маккейн, който пък ще продължи да носи "факела на демокрацията", т.е. светът ще е на прага на ядрена война.

Безспорно след агресията на Грузия срещу Южна Осетия започна глобално преустройство на цялата световна архитектура. Русия направи военни, политически и дипломатически крачки, които са в пълно противоречие с американските представи за устройството на света. Обикновено, когато се появи такава ситуация, започва преразпределение на сферите на влияние.

Русия спечели битката за Южна Осетия и Абхазия, но не и сражението. Руснаците и американците ще стоят на ръба на ядрения конфликт дълго време. Това е същността на момента, който е много неприятен, тъй като завесата, както и гилотината, може да се спусне с ускорението на свободното падане.

Според истерията, която обхвана почти всички медии у нас във връзка със събитията в Южна Осетия, това беше "агресия на кръвожадната Русия спрямо малката и демократична Грузия". Нищо, че тази Грузия извърши геноцид срещу още по-малката и търсеща независимост Южна Осетия. По-важното обаче е, че с тези събития САЩ придвижиха подготовката на война срещу Иран, а в перспектива и срещу Русия, Китай и Индия. Много малко експерти обърнаха внимание на странното съвпадение, че новите земетресения в Китай и Русия (районът на Байкал) почти съвпаднаха с унищожителните урагани срещу територията на САЩ и с информацията, че САЩ, Русия и Китай вече водят мащабна геофизическа война.

Това би могло да се отнесе към сферата на фантазиите, ако не бяха и събитията, които ставаха в Черно море.

Буш и Чейни проявиха отново своята геополитическа изобретателност след като откриха на картата къде се намира Грузия. Оказа се, че тя е на брега на Черно море, в чиято акватория не се влиза направо от Мексиканския залив, а през Босфора, където трафикът се регулира от Конвенцията от Монтрьо, като се иска разрешение от Турция.

И американците започнаха да доставят "хуманитарна помощ" на Саакашвили с военни кораби, командвани най-напред от базата на САЩ, разположена до Пиза - Италия (оттам се ръководи и изпращането на оръжие за Ирак.) Друга част от "хуманитарната помощ" се изпращаше от командването на военноморските сили на САЩ от Неапол.

След като се оказа, че не могат да вкарат самолетоносач в Черно море, американците изпратиха "хуманитарен" ескадрен миноносец McFaul от 6-ти флот, който може да носи 100 ракети Tomahawk с обхват до 2000 км, т.е. половината територия на Русия. След като разтовариха "хуманитарната помощ", американците започнаха да изписват непонятни циркулации в средата на Черно море. Но въпросът веднага получи отговор, тъй като Черно море е идеален позиционен район за нанасяне на неочакван удар по Иран. Тебриз (вторият по значение град на Иран) е на 600 км, а Техеран е на 1500. Ако това се съчетае с информациите, че Саакашвили беше отпуснал на Израел две свои летища в Южна Грузия за атака срещу Иран, нещата стават още по-ясни. От акваторията на Черно море по Иран могат да се нанасят удари и с крилати ракети, и с бомбардировачи на САЩ, дислоцирани в Германия, като летища за доскока ще дадат Румъния и България.

Междувременно САЩ подписаха в Полша за своята ПРО-база, като по този начин нарушиха сключеното с Русия през 1999 г. споразумение, че в натовска Полша няма да има американски бази. Ще има.

Отдавна пиша, че тази ПРО на САЩ е за плашене на гаргите. От проведените след 1997 г. 13 опита за прехващане на "вражески" ракети, само 7 бяха успешни, 3 прехващания не уцелиха, 2 въобще не стартираха, а в един случай се провали пускът на "вражеската" ракета. Но и тези 7 успешни опита са карикатурни, тъй като предварително се знаеше целта и нейната траектория.

Уцелването на ракетата, която се движи със скорост 27 000 км/ч е толкова вероятно, колкото и уцелването на дупка в голфово поле, което прелита над нашите глави със скорост 27 000 км/час. Пълна безсмислица. Защо тогава е изграждана тази система, която поглъща по 10 милиона долара годишно? Именно заради това.

Важна беше и позицията на Китай. Злорадството на Запада за някакви различия между Пекин и Москва бяха преждевременни. На Запад не си дават сметка, че Пекин всъщност ще спечели от евентуални санкции на САЩ и ЕС срещу Русия, тъй като това ще означава за него нови руски пазари.

Отношенията на Русия и САЩ навлязоха в нова фаза. Руската мечка се събуди от дългата дрямка и нанесе удар по установения от САЩ световен ред. Сега въпросът е какъв ще бъде този нов световен ред. Това е краят на ерата на "американската демокрация" и на капитализма, такъв какъвто го знаем през последните 100 години. Започва глобалното преразглеждане на ценностите, натрапени на света след краха на СССР. Съвършено ясно е, че всяка крачка, с която Русия връща своето историческо битие, ще среща яростната съпротива на нейния основен геополитически враг - САЩ.

Заради това е новата световна надпревара във въоръжаването. Вече марширува и Студената война, която придоби ново качество, а човечеството сериозно се готви за горещ вариант. Военните разходи на планетата надминаха 1,4 трилиона долара годишно. Толкова светът не е харчил никога за военни приготовления.

Пропорционално Грузия е на първо място. Ако през 2003 г. харчеше за оръжие 30 милиона долара, през 2007 г. вече харчеше 1 милиард. За четири години тази малка държава увеличи военния си бюджет 33 пъти, като стана световен лидер по този показател.

Многополюсният свят, провъзгласен от Медведев и Путин, получава подкрепата на Китай, Бразилия, Иран, Венецуела, Африка... Съотношението на силите се променя.

Но човечеството повече не може да живее в шизофренията на правата, които не гарантират нищо.

Във връзка с това се появява въпросът защо Буш и Чейни така жестоко се излъгаха в своята марионетка Саакашвили. Отговорът е, че те се излъгаха не в Саакашвили, а в самата Русия, с поредната погрешна оценка на нейните възможности.

Довели икономиката на САЩ до безпрецедентна катастрофа, сегашните елити на САЩ се опитват да мобилизират своята нация, за което е необходимо възраждането на "руската заплаха". Сметките са прости. Ако САЩ имат нов съперник ще трябва да се мобилизират, за да изпреварят руснаците, или ще се разрушат. САЩ нямат друг изход освен тази рискована игра.

Но и руснаците трябва да изпреварят конкурента. Стратегията може да бъде само една - построяване на реалностите на новия свят. В новата Студена война съдбата на Русия ще зависи не толкова от оръжието, колкото от мегапроектите за нейното развитие. Това е тежка задача, но не и невъзможна.

Събитията в новата история вече се движат по напълно нова траектория. Засега САЩ са като "танцуващият с хаоса" и шансовете им са по-малки, отколкото на Русия. Именно това ражда и думите, с които започнах - че светът е на прага на ядрена война и че никой не знае какво ни очаква.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ