Все пак ни четат

От две десетилетия чакаме нашите политици да кажат някакви исторически думи или да вържат поне едно умно изречение. Продължаваме да чакаме, въпреки че аналогични примери има много.

"Войници, четиридесет века ви гледат" - каза Наполеон. "Нищо не ви обещавам освен кръв, пот и сълзи" - Чърчил. "Господин Горбачов, свалете тази стена" - призова Рейгън. "Искам обратно парите си" - Маргарет Тачър.

А у нас никой не изрича никакви исторически думи. Напротив. При визитите на техни западни колеги даже избягват да говорят на български, въпреки че на английски могат да скалъпят само няколко думи.

Въобще говоренето на чужд език у нас става някаква мода. Вероятно искат да покажат, че са едни такива умни, че говорят езици, че са част от Европа. Не си дават сметка, колко са смешни.

Преди години президентът на САЩ Джон Кенеди каза в Западен Берлин само три думи: "Ich bin ein Berliner." Тогава американците помислиха, че е казал нещо много умно. Но в Берлин Berliner означава "поничка". Историческите думи на Кенеди бяха една глупост - "Аз съм една поничка."

С глупостта му можеше да се сравни само Горбачов, който в Хамбург искаше да съобщи: "Ich bin ein Hamburger", т.е. сандвичът, олицетворяващ американските бързи храни.

Така е и с нашите комплексирани политици. Плещят глупости и на чужди езици - опуленият Паси, неговият наследник Калфин, да не говорим за Първанов. Английският им е наистина потресаващ. А ние чакаме да чуем от тях нещо историческо, на български. Дръжки.

Заради това считаме, че по въпроса трябва да се подхожда диалектично. Тъй като количеството преминава рано или късно в качество, телевизията и радиото трябва да ги канят постоянно, надявайки се, че най-накрая някой от тях ще вземе да каже нещо разумно.

Освен това растящото количество от различни изказвания ще предизвика и визуална конкуренция. Ще започнат да се надпреварват като в модерен театър. Колко пъти може да се гледа класическия "Хамлет". Друго нещо е, ако той и Офелия седят съблечени на сметището в Суходол. Даже и духът на бащата може да вилнее в замъка в Елсинор напълно гол.

Заради езиковите си ограничения и умствен дефицит политиците ни могат да приложат новаторство и да скачат с парашут, да си сложат синя перука с червен нос на ластик. Политиката ще стане интересна и ще ни се иска да изречем: "О миг, поспри", вместо да им казваме "Разкарайте се тиквеници, такива."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ