Разсейването на дима от снарядите над Южна Осетия и Грузия разкри нов образ на света и ново съотношение на сили и интереси.

Русия отново показа своята сила. Президентът Медведев не остави съмнение, че във войната с Грузия не ставаше дума само за двете нови независими републики, което формулира в пет принципа получили определението "доктрината Медведев".

Първо. Русия признава първенството на основополагащите принципи на международното право, което определя отношенията между цивилизованите народи.

Второ. Светът трябва да бъде многополюсен. Еднополюсността е неприемлива. Русия не може да се съгласи с такова устройство на света, в което всички решения се взимат от една държава като САЩ. Такъв свят не е устойчив и пълен с конфликти.

Трето. Русия не иска конфронтация с нито една страна и няма намерение да се изолира.

Четвърто. Безусловен приоритет за Русия е защитата на живота и достойнството на нейните граждани, където и да се намират. Същото се отнася и за интересите на руското предприемачество в чужбина.

Пето. Русия, както и други страни, има региони, в които има привилегировани интереси.

По този начин конфликтът в Южна Осетия не беше изолирано събитие, а по-скоро звено от веригата, която доведе до това, че Русия започна пълно преразглеждане на регионалната и глобална система.

В регионален план Русия не се стреми към възраждането на СССР или на Руската империя, а иска да създаде нова структура на взаимоотношения в географските граници на предшестващите държави с нова институционална структура, с Москва в нейния център.

На глобално равнище Русия иска да използва своя потенциал и да си върне мястото в глобалната система, в която САЩ загубиха своето първенство.

"Доктрината Медведев" е закономерна последица на изгражданата от САЩ през последните 20 години антируска дъга, която включи Прибалтика, Румъния, България, Украйна, Грузия, Азербайджан, Средна Азия - пълна с американски бази. С този изцяло антируски проект САЩ трябваше да стигнат до Иран, Китай и Индия.

Русия се опитваше да противодейства и създаде мрежа от организации и съюзи - Общността на независимите държави, Евразиатската икономическа общност, Шанхайската организация за сътрудничество и др. Междувременно Русия стигна до извода, че нейното значение в световната политика не зависи толкова от притежаването на ядрено оръжие, колкото от нейната роля в европейския и глобален енергиен баланс. Срещу това обаче САЩ и НАТО нарастваха именно военния фактор и все по-тясното обкръжение на Русия с бази.

Съдейки по станалото след 8 август и кавказките събития, Русия обърка тотално тези планове на САЩ и НАТО. За първи път в своята най-нова история тя се обозначи като субект на голямата геополитика и провали атаката на САЩ в Централна Азия и Кавказ.

Но Евразия продължава да е основна арена на борбата. Тук в момента са съсредоточени 80 на сто от конфликтите на планетата. Глобалното противостоене тепърва започва.

САЩ реализират своя план, стремейки се през Централна Азия и Близкия изток да се доберат до Китай, на Тибет. Те влязоха в Ирак и се насочват срещу Иран. Грузия е един от важните фактори за неговата блокада. След евентуална победа на Грузия в Южна Осетия, в Северен Кавказ ситуацията рязко щеше да се изостри и Азербайджан автоматически щеше да премине под пълния контрол на САЩ, а Армения да капитулира.

Плановете за САЩ за Централна Азия означават пълно преориентиране на тукашните държави към Вашингтон. Ако бившите съветски републики в Централна Азия влязат в орбитата на САЩ, заедно с Афганистан, кръгът около Иран ще бъде затворен и ще бъде проведена бърза военна операция. По същото време САЩ ще се справят и с Пакистан и след това с Китай. Междувременно на картата ще се появят проамерикански измислени държави Балуджистан, Пущунистан, Кюрдистан. Но тези планове бяха провалени и злобата в САЩ и НАТО е огромна.

Грузия със своите летища трябваше да играе не само военно-стратегическа роля. Ако Русия беше загубила, всички страни в региона щяха да се разбягат. Сега за американците да атакуват Иран е почти невъзможно. Не трябва да се забравя обаче огромната криза в САЩ, които са най-големият световен длъжник. Той не може да върне този дълг, тъй като това е невъзможно. Значи, силовата акция срещу Иран, Пакистан или другаде е почти неизбежна.

Какво става в Русия? Анализът сочи, че в цялата й история (и на СССР) прераждането на елитите ставаше с войни. Сега печели тази част, която залага на патриотизма, възраждането, ориентирането към собствените сили, националните интереси и независимата икономика. САЩ и Западът загубиха. Те разбират, че в Русия започна прераждане на властта и тогава няма да има никакви шансове да я възпират в геополитически план. Това беше един от главните резултати от августовския конфликт в Кавказ и постави САЩ в извънредно сложна стратегическа ситуация. САЩ противостояха на СССР заради идеологически, но и заради геополитически причини. Сега Вашингтон се сблъсква с много сериозна стратегическа дилема - геополитическото възраждане на Русия, срещу което има ограничени възможности за противодействие.

По-просто казано, в момента руснаците имат варианти за активни действия, а САЩ - не. Ако се опитат, ще се сблъскат с ответен удар на руснаците преди всичко в ислямския свят.

В общи линии, Вашингтон има няколко алтернативи, сред които:

1. Опит да постигне с Иран някакъв договор, който ще гарантира стабилност в Ирак и ще позволи бързото извеждане оттам на американските войски.
2. Започване на преговори с Русия за връщане на сферата на влияние в рамките на бившия СССР срещу гаранции на Москва, че "няма да проектира сила" в Европа.
3. Да не се занимава с руснаците и да остави тези проблеми на европейците.
4. Бързо да се измъкват от Ирак и се укрепят в Украйна, Грузия и Пакистан, като насочат фронта на цялата си евразиатска атака срещу Русия.

Ясно се вижда, че и четирите варианта са нереални. Американската държавна стратегия е в дълбока криза.

Може би ще има опит за четвъртия вариант с нова желязна завеса и връщане към Студената война. За това е необходимо и връщането на "руската заплаха" и да се използва възраждането на Русия за спасението на самите САЩ. Но това също е невъзможно, тъй като кризата на САЩ не е само геополитическа, но и системна, на самата американска система, която се разпада неудържимо.

А това означава, че военният фактор, т.е. опасността от война, ще продължи да нараства.

В този контекст е важна и военната част от "доктрината Медведев", т.е. петте постулата за руските въоръжени сили, които той обяви на 26 септември, по време на ученията "Център-2008" в Оренбургските степи.

Медведев изложи пет фактора за развитието на въоръжените сили на Русия:

Първо. Трябва да се усъвършенства организационната структура и системата за базиране на войските, т.е. всички бойни съединения и части трябва да бъдат приведени в постоянна готовност.

Второ. Да се повиши ефективността на системата на командване на въоръжените сили.

Трето. Да се усъвършенства системата за подготовка на кадри, военното образование и военната наука.

Четвърто. Да се въоръжи армията с най-съвременно оръжие.

Пето. Социалното самочувствие на въоръжените сили - заплатите, жилищните условия и целият комплекс от битови-социални въпроси.

Русия влиза във времето на големите стратегически маневри.

Реакцията на Москва на военната авантюра на Саакашвили не може да се оценява със старите мерки, които са непригодни за новия хаотичен световен ред. В обстановка, когато развитието на събитията по света тръгне в руслото на "игра без правила", а нормите на международното право не се спазват, Русия повече не може да търпи нарастващите срещу нея дразнители и опитите за демонизиране и създаване от нея образа на новия враг, чиято цел е да не се допусне нейното възраждане като един от центровете в бързо променящия се свят.

На Москва не е нужна нова Студена война, каквато е целта на САЩ и НАТО. Заради това външният министър Лавров предлага да се осмисли всичко и да се подготви сериозен диалог, в който колективно да се изработи такава нова международна архитектура за сигурност и сътрудничество, която да отговаря на новите световни реалности, а не решенията да се търсят на първо място много бързо, и на второ - не между добри и лоши, а между лоши и много лоши варианти.

Основният проблем в момента е икономиката. Коридорът на възможностите за САЩ е още твърде голям. Светът наистина става многополюсен, но ситуацията все още е текуща. Истина е, че американският полюс се топи, но другите полюси са още в началото на формиране. Дали ще се формират в условията на нова война, не е ясно.

Сегашните руски лидери практически първи и единствени, ако не се считат Уго Чавес и Ахмадинеджад, заявиха, че така повече не може да се живее, че сегашната система е мъртва и трябва да се строи нова. По този начин се противопоставиха на актуалната загниваща политическа ситуация и поеха целия огън върху себе си. Това е от една страна.

От друга обаче Русия и днес в икономическо отношение е една от най-зависимите доларизирани държави. Руската финансова система е крайно политкоректна по отношение на долара. Така е от времето на Горбачов и Елцин. При Путин Русия балансира всички зависимости от САЩ, но без финансовата. Заради това днес руската финансова система е по-зависима от долара, отколкото която и да било друга крупна финансова система, може би с изключение на ислямските нефтодобивни държави.

Това е най-важното. Русия реално е във финансово робовладелство на САЩ. Путин не можа да реши този проблем. Но иначе едва ли щяха да го оставят на власт. Сега Медведев ще трябва да го решава и вече започна, но в много по-сложните условия на кризата на западната валутно-финансова система. Русия е изцяло зависима от износа на газ и нефт. Спадът на цените на нефта заради рецесията на Запад е опасен. Ако съкращението на потреблението на нефт, особено в САЩ, е кризисно, и ако идва от промишлеността и битовото потребление на нефтопродукти, цената на барела нефт, според някои оценки, в начолото на 2009 г. може да падне и до 50 долара. Това означава, че икономиката на Русия я очаква даже изпреварващо затъване в кризата. Държавата ще бъде принудена да премине от сегашното данъчно стимулиране на суровинните корпорации към пряко тяхно субсидиране. Ще расте инфлацията. Русия я очакват множество банкрути, първи ще пострадат финансите, услугите и търговията.

Другата прогноза е, че в началото на 2009 г. цените на нефта отново ще тръгнат нагоре заради критичното изчерпване на резервите на САЩ, Европа и Китай и ограничаването на добива в страните от ОПЕК.

Така или иначе основният проблем за Русия е така нареченото иновационно развитие и засилването в него на социалните и даже социалистически елементи.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ