Инфлацията атакува. Тя е огромен проблем не само за България, но и за САЩ, Европа, Русия, за целия свят. В ЕС цените през последната година нараснаха с 4,8 на сто, в САЩ - реално с над 10 на сто, в България - с около 17 на сто.

Инфлацията се дължи на вътрешни и външни причини, но обвиненията се отправят преди всичко към собствените правителства. Така е и у нас. В тази мътна обстановка хората са така объркани, че не знаят какво всъщност представлява инфлацията.

Инфлацията не е нищо друго освен данък, налаган върху собствените граждани от правителствата, контролиращи предлагането на парите. Инфлацията означава, че в оборот са се появили повече пари отколкото са произведените и предлагани стоки и че цените им трябва да нараснат. Заради това плащаме все по-високи кредитни лихви, все повече даваме за покупки на стоки, преди всичко на продоволствие. Статистическият българин, изкарващ средните за страната приходи само, от тях плаща около 800 лева годишен "инфлационен данък".

"Централните банки действат като синдикат на фалшификатори на парите. Но за разлика от другите мошеници, те се преструват, че действат в името на обществения интерес, или че поддържат цените на стабилно равнище - казваше Мури Ротбанд, един от известните американски икономисти на XX век. Но инфлацията е най-големият грабеж на съвременната капиталистическа държава."

Освен няколко банкери, малко хора си дават сметка откъде се взимат парите за икономиката. Както е казал Джошуа Стамп, шеф на Bank of England през 1841 г. "съвременната банкова система произвежда пари от нищото. Това е най-невероятният фокус, който въобще някога е бил измислян. "Процесът на създаването на парите от банките е толкова прост, че човешкият мозък не може да го схване" - добави Джон Кенет Галбрайт.

Повечето българи са убедени, че за новите пари, които се появяват у нас на пазара, решаващата дума има централната банка. Това не е истина. 90 на сто от новите пари, имитирани и в България, са произвеждани от търговските банки. Всеки път, когато теглим кредит от банката тя създава нови пари, които по-рано не са съществували. В теорията на икономиката този процес е наречен "създаване на пари". Но това не е нищо друго, освен фалшифициране или кражба. Инфлацията е съзнателна стратегия на банковия сектор, действащ в съюз с правителствата. От новите пари печелят онези, които ги получават първи, т.е. банките, и могат да ги раздадат преди да настъпи увеличение на цените.

Прекрасен пример как "произведените" от банките пари навиват инфлацията е ситуацията през последните години на българския пазар на недвижимостите. След 2006 г. банките започнаха масово да отпускат ипотечни кредити и неколкостотин хиляди българи можаха да вземат "произведени" от банките пари да си купят жилище. Но тези няколко милиарда лева за ипотечни кредити, напомпани в кратък срок в пазара на имотите, трябваше да доведат до скок на цените.

Какъв беше резултатът? Инфлацията за хората, които сега искат да си купят жилище, възлиза не на споменатите 17 процента, а на няколкодесетки процента в сравнение с 2006 г. Защо тогава българският инфлационен показател е доста по-нисък? Защото не отразява инфлацията при цените на жилищата, въпреки че например в САЩ и тя възлиза в този агрегат.

Банките са най-печелившата институция на света, които печелят толкова повече, колкото повече отпускат кредити, т.е. колкото повече произвеждат имагинерни пазарни пари. Заради това сегашният кредитен бум съвпадна с информацията за рекордни печалби на българския банков сектор.

"Български" не е точната дума, защото всички банки в България са чужди и сега са заплашени от вълната на фалитите. Връщането на собствения капитал в българския "банков сектор" вероятно е около 25 на сто, т.е. парите, вложени в създаването или откриването на банките се връщат след 4 години. Такова безобразие няма никъде по света. Излишно е да сочим, че такъв резултат няма нито един друг сектор (освен строителството) благодарение на разглежданото мошеничество с инфлацията.

Заради кредитния бум бързо растат парите в обръщение. Най-добрият показател е така нареченият индекс М3, който обхваща обемите на парите в наличност и краткосрочните депозити в банките. Не винаги ръстът на М3 се дължи на ръст на парите, създавани от банките, но в повечето случаи той добре отразява ръста на парите на пазара, като разликата между ръста на парите и на стоките и услугите, произвеждани от икономиката, т.е. брутният национален продукт, е винаги в полза на първия, което означава именно инфлация.

"Нито един политик няма да загуби или не е загубил изборите, причинявайки ръст на инфлацията" - каза преди години Ричард Никсън. Защото тя води до преразпределение на парите от бедните към богатите. Заради това политиците обикновено обещават обръщане на този процес, което не става. Благодарение на инфлацията и политиците получават повече пари от данъците, растат цените, а най-голям дял в европейските бюджети има данъкът от стоките и услугите ДДС (VAT), който е толкова по-голям, колкото по-големи са цените. Едновременно обаче обществените разходи са определяни номинално една година по-рано, когато цените са били по-ниски. Допълнителен плюс на политиците е, че заедно с ръста на инфлацията намалява стойността на дълга, направен по-рано от държавата.

Държавите по целия свят манипулират официалните данни за инфлацията, за да не показват в каква степен парите наистина губят своята стойност. Така например има държави, които, за да скрият ръста на цените, слагат в инфлационната кошница намаляването на цените на ... локомотивите. Но реално всеки човек има собствена инфлационна кошница, тъй като всеки купува различни стоки и услуги.

Схващането на механизма на създаването на парите е ключ към разбирането, защо обществата в развитите и в повечето развиващи се държави позволяват на политиците да им отнемат даже половината от изкарваните от тях пари под формата на данъци.

Повратна точка в този процес беше великата депресия в САЩ през 1929 г. Тя беше окончателното доказателство, че свободният пазар не действа и обществата в развитите държави позволяват на политиците масово да увеличават данъците чрез държавната интервенция. Икономическата "обосновка" на световния паричен "държавен преврат" спрямо данъкоплатците даде икономистът Джон Кейнс, който съчини теорията, според която политиците могат да предотвратяват икономическите кризи, само ако през периоди на лоша конюнктура увеличават бюджетните разходи. По този начин, 36 години по-късно, Милтън Фридман доказа, че за икономическата криза отговорност носи американската Федерална резервна система, т.е. водещата частна банка, която по напълно неадекватен начин е манипулирала печатането на пари.

Така е и днес в САЩ. Фридман получи Нобелова награда, но политиците и сега не са се отказали от получената власт и пари чрез инфлацията. Заради това Фридман добави, че инфлацията е единственият данък, който може да се наложи без гласуване, заради което политиците никога няма да се откажат да го използват.

Какво става в България? Знаехме, че интегрирайки се в Европа се включваме и в система на скачени съдове, в това число и инфлационни. В "стара Европа" равнището както на цените и на приходите е с пъти по-голямо от нашите. Значи, трябваше да се появи и този конфликт. Ако днес жителите на "стара Европа" се оплакват от растящите цени на храни и енергия, ние имаме много повече поводи да правим това.

Нашите цени ще растат даже когато цените в Европа стоят на едно място, т.е. докато двете равнища се сближават, тъй като икономиката ни е най-слаба имаме най-високата инфлация в целия ЕС - в Словакия - 4,6 на сто, в Чехия - 6 на сто, в Унгария - 7 на сто, в Естония - 11,3 на сто, Литва - 12 на сто, Латвия - 17,9 на сто. У нас е още по-зле, защото колкото едно общество е по-богато, толкова делът в семейните бюджети за храна е по-малък. А у нас той е най-висок в цяла Европа - около 40 на сто.

На второ място след храната са разходите за енергията. И тук сме на първо място в Европа - над 27 на сто. При разходите за транспорт ножиците също са все по-отворени, тъй като ръстът на приходите изостава значително от ръста на тези разходи и въобще на инфлацията.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ