В големия демократичен свят стана радостно събитие - САЩ си избраха 44-я президент - Барак Хюсеин Обама-младши, сенатор-демократ от щата Илиноис, който беше петият афроамерикански сенатор в цялата история на страната и единственият афроамериканец в сегашния Сенат.

Биографията му наистина беше интересна дотолкова, че в някои от нейните епизоди не беше ясно за какво стана дума. Като например, къде наистина е бил роден, т.е. дали на територията на САЩ, тъй като в противен случай не може да стане президент. Но когато стана ясно, че не може, се оказа, че и другият кандидат - Маккейн, е в същата ситуация - роден е в Панама. Тогава престанаха да се занимават с този "детайл", а в Кения, откъдето са родителите на Обама, празнуваха избора му като на свой президент.

Така или иначе, Обама победи разгромяващо своя републикански опонент Маккейн, който го поздрави и призова "американците към единство". Ако се издига лозунг за единство, обикновено се очакват неприятности. В случай със САЩ - огромни неприятности.

Дали те ще бъдат във връзка със самия Обама? Това е интересен въпрос. Вече беше определен като социалист, и скрит "комуняга" - отвън черен, отвътре червен, че ще национализира всички "средства за производство", ще въведе цензура и ще създаде нещо като КПСС. И ще започне Студена война с новия капиталистически свят, който са Русия, Китай и прочее буржоазни демокрации.

Не се смейте, по-добре послушайте.

С избора на Обама САЩ направиха пореден скок в неизвестното. Как ще завърши никой не знае.

Несъмнено на първо място е цветът на кожата на Обама. "Завърши американската гражданска война" - написа "Ню Йорк Таймс" за избора на първия чернокож президент.

Да припомним баланса на расовото интегриране в САЩ. От признаването на афроамериканците на първи граждански права изминаха само 44 години. Появи се доста голяма черна средна класа, черни кметове, над 40 чернокожи политици седят в Камарата на представителите. Чернокожите артисти печелят Оскари, чернокожите спортисти доминират. Но до аванса им в живота на страната, отговарящ на техния дял в населението, е още много далеч. В Сената няма чернокожи, освен самия Обама. В цялата история на САЩ бяха само трима. Само веднъж афроамериканец беше избран за губернатор (Дъглас Уайлдър - във Вирджиния).

През последните години до върха на властта стигаха Колин Пауъл и Кондолиза Райс, но като цяло афроамериканците се пласираха все още на долните стъпала, заедно с латиноамериканците, индианците и китайците. В градовете ставаше вторична расова сегрегация - черните и белите живеят в отделни райони. Само преди 15 години известният учен Чарлз Мурей твърдеше, че черните имат по-нисък IQ. Когато Колин Пауъл разсъждаваше дали да се кандидатира за президент не посмя, тъй като се страхуваше за живота си.

Фактът, че Обама е син на бяла жена няма значение. Според расистките закони, действащи в САЩ до 1964 г. всеки, който има поне малко негърска кръв, е "цветен" и подлежи на расова сегрегация като стопроцентните негри.

Заради това и сега се очакваше, че ще задейства "Ефектът на Бредли", т.е. укриването в анкетите, че няма да гласуват за афроамериканец.

Ефектът обаче не се задейства. Цветът на кожата на Обама този път беше в негова полза. Гласуваха за него над 90 на сто от черните, предимно в южните щати. При белите избиратели пък се задейства "ефектът на Уорън Бъфет", най-богатият американец, който подкрепи Обама, тъй като беше убеден, че само той може да донесе на Америка необходимите промени.

Обама спечели и благодарение на подкрепата на младите американци представители на поколението от 90-те години. Спечели и благодарение на гласовете на католиците (над 54 на сто), на евреите (78 на сто) и на изповядващите други непротестантски религии.

Подкрепиха го и над 70 на сто от латиноамериканците и мнозинството от неевропейските етнически малцинства.

Тази цветна мозайка е картина от бъдещето. В средата на XXI век, според демографските прогнози, белите в САЩ ще бъдат малцинство. Даже в Републиканската партия най-обещаващата звезда е индиец - губернаторът на Луизиана Боби Джиндал.

Победата на Обама се дължеше и на още един фактор. Спечели кандидат-аутсайдер, отписан от фаворизираната от партийната машина Хилъри Клинтън. Номинацията си той спечели благодарение на grаss roots - партийните низини, местни дейци и младежта. Оказа се, че когато има нужда от големи промени, престават да действат традиционните партийни разграничения и традиционните начини на спонсориране.

Кампанията на Обама се финансираше от милиони обикновени американци, внасящи дребни суми по Интернет. Събрани бяха стотици милиони долари, най-много в историята на американската политика.

В този момент САЩ скочиха в неизвестното. Какво ги очаква там?

Несъмнено изборът на Обама означава преместване на САЩ наляво. Страната е в огромна криза. Това е крах на американския модел на капитализма. Тя се нуждае от реформи в духа на Рузвелт - публични работи, укрепване на социалната защита и ролята на държавата в икономиката. В кампанията си Обама обещаваше намаляване на данъците за 95 на сто от американците. Останалите 5 на то са най-богатите, с доходи над 200 000 долара годишно.

Залогът е голям - съдбата на САЩ. Но дали Обама ще изиграе възложената му роля?

Несъмнено фигурата на Обама беше изградена преди всичко за вътрешно ползване. Нещо такова трябваше да се случи, щом като САЩ ги очаква срив, разпадане и даже гражданска война. Заради това Обама е за вътрешно ползване. Неговият образ е призван да събуди "ентусиазма на масите" по времето на сериозни трудности.

Важно е и какъв екип ще формира Обама. Дали ще успее да създаде свой или ще му наложат екипа на Бил Клинтън. Засега две трети от назначенията му са хора от администрацията на Клинтън. Появява се ефектът deja vu и може да се окаже, че 44-ият президент на САЩ по принцип ще използва екипа на Клинтън, който пък беше съставен от Буш-старши.

Показателно е назначението на конгресмена от Чикаго Рам Емануел за шеф на апарата на Белия дом. Тази функция в САЩ (и не само там) е ключова за президента и администрацията. Емануел е един от хората, които са много близко до Клинтън и само преди половин година помагаше в щаба на Хилъри Клинтън. Но Емануел има и твърде близки връзки с израелското разузнаване Моссад.

Фаворит за шеф на финансите е Лари Самърс, който също работеше с Бил Клинтън.

За секретар на отбраната Обама вероятно ще остави сегашният Робърт Гейтс.

Принципно значение ще има и назначението на две други длъжности - държавен секретар и съветник по националната сигурност. Спрягани са поне десет имена, също близки до екипа на Клинтън, начело със самата Хилъри.

Това означава, че всичко или повечето от онова, което Обама говореше по време на предизборната кампания би трябвало да се забрави. Преобръщането на общественото мнение е въпрос на техника, а с нея Америка винаги е била добре.

От Ирак американците ще се изтеглят ако поискат или въобще - не. Главната цел на външната политика на САЩ ще бъде запазването на НАТО. На това ще бъдат подчинени всички усилия на европейското направление. Разпадането или лишаването от съдържание на НАТО ще бъде колосално геополитическо поражение за САЩ. В този контекст са вградени и руско-американските отношения. Реанимирайки образа на "руската мечка", американците експлоатират страха на европейците, за които силна Русия е нощен кошмар. Разполагането на бази на САЩ в Източна Европа формално е срещу Русия, но реално е насочено срещу интересите на "единна Европа" и ЕС.

Събирателният Буш, т.е. администрацията, която вече си отива, преди това направи първата, но най-важна крачка по пътя на реформите. Тя фактически национализира банковата система. Под предлога за изход от кризата държавата инвестира в банките 250 милиарда долара, получавайки контрола над деветте най-големи американски банки. Национализирането на банките и паниката около финансовата криза трябва да отвлекат вниманието от главното - това е само първата от предстоящата поредица от други реформи. Ще припомним, че в Англия след национализирането на банките при Атли последва национализиране на основните отрасли на икономиката. Дали в САЩ ще бъде национализирана автомобилостроителната промишленост не е ясно. Ако това стане, тогава може да са прави онези, които твърдят, че сегашната криза все пак е контролирана и Америка се надява да мине през нея в най-удобния исторически момент.

Следва друг въпрос. Дали идването на Обама ще промени геополитиката на САЩ.

Преди всичко политиката на Буш беше крайно непопулярна даже сред американците. Тук бяха събитията от 11 септември с убеждението, че те бяха предизвикани от Буш, нахлуването в Афганистан и Ирак, неспособността на САЩ да спрат възхода на Европа, Китай, Индия и Русия и глобалната финансово-икономическа криза, отново по вина на САЩ. От друга страна обаче, пътят на Обама към Белия дом беше прокаран при Буш-младши, който назначи на ключови постове в своята администрация афроамериканците Колин Пауъл и Кондолиза Райс.

По същество, отчитайки ръста на влиянието на афроамериканския фактор в живота на САЩ, неоконсерваторите на Буш сключиха своеобразен "политически съюз" с афроамериканците. Демократите заиграха тази игра и Обама спечели.

И още един фактор повлия върху изборите - латиноамериканският. Стремежът на Южна Америка към независимост от САЩ, победата на представителите на коренните народи - Чавес, Моралес, активираха "латиносите" и в самите САЩ. Пред нашите очи се променя вътрешната същност на САЩ.

За потенциала на възраждането на руско-американските отношения в рамките на проекта за стратегическа стабилност може да се каже следното. След краха на двуполюсния свят в началото на 90-те години САЩ получиха уникалната възможност да реализират своята вековна мечта за световно господство. Те заявиха още през 1992 г., че няма да допуснат появата на постсъветското пространство, и не само там, на държава, която може да е предизвикателство за техните интереси. Веднага беше пуснат механизмът за разрушение на руските въоръжени сили и техния главен елемент - стратегическите ядрени сили, чрез неравноправно съкращение и давление върху реформирането на руската армия и т.н.

Когато руският военен потенциал започна ускорено да пада последва излизането на САЩ от Договора за ПРО от 1972 г., разгъване на глобалната противоракетна отбрана и технологичното откъсване напред във всички видове въоръжения. Това ставаше на фона на разширението на НАТО за сметка на Русия и откъсването от нея на предишни съюзни народи и държави.

Алфата и омегата на мирогледа на американския елит беше и остава глобалното лидерство на САЩ. По друг начин те не могат да оцелеят като свръхдържава и даже като един от световните полюси в новия свят. Формулата на това оцеляване е да се осигури достъп до ключовите райони на света, стратегическите комуникации и глобални ресурси. Значи, задължителен е контрол над Русия, като носител на първия, втория и третия признак. И като потенциал, който може да възроди втория полюс на света, алтернативен на англосаксонския. Във Вашингтон и Лондон прекрасно разбират, че в случай на отслабване на глобалните позиции на САЩ първа ще излезе извън контрол Европа, а след това всички световни играчи. А след това ще последва разпадането на САЩ на държави - англосаксонска, латиноамериканска и афроамериканска.

Заради това никакъв Обама няма да посегне на геополитическата стратегия на САЩ. И даже да опита няма да му позволят финансовите структури, изтласкали чернокожия кандидат в изборите на 4 ноември.

Днес за тези структури е изключително важно да запазят геополитическия курс на САЩ към световно господство, маскирайки го под нов облик. Това е face lifting на традиционния американски империализъм. САЩ се нуждаят от нова доза стероиди, за да постигнат окончателно ликвидиране на всички конкуренти. От тази гледна точка Обама ще ръководи марионетен режим и е доста противоречива фигура. Очевидно е, че зад неговия лозунг "Промени" зее пустота. Обама по-скоро е творение на политтехнолозите, превръщайки го в масовото съзнание в някакъв символ на промените.

Повече от съмнително е обаче дали неопитният сенатор може да промени хода на историята на самите САЩ. Мащабите на кризата, с която се сблъсква тази страна са грандиозни. Цялата политическа и икономическа система на САЩ е близко до колапса. На нея й трябва пълно "претоварване" и Обама, съдейки по всичко, ще стане някакъв пусков механизъм.

Сегашната криза е или финална за световната капиталистическа система, или ще е фундаментален срив, след който ще последва корекция и нова още по-голяма вълна към глобализиране и виртуализиране.

Ако тази криза е последна ще бъдем свидетели на глобален колапс и връщане към предшестващи икономически и социални системи в различни части на света.

Ако кризата бъде преодоляна, без да се излиза от рамките на капиталистическата теория и практика, света го очакват мащабни въоръжени конфликти или други катастрофи, които ще отвличат вниманието на човечеството от разкриващата се бездна.

От тази гледна точка за света е без значение кой ще седи в Белия дом през следващите 4 години.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ