Острият стадий на световната финансова криза започна. И на всички е интересно как ще се развиват събитията. За съжаление едва ли има експерт, който да може да отговори на този въпрос.

На първо място трябва да се разбират причините и мащабите на това бедствие, за което през последните години беше разработена цяла теория.

На второ място е въпросът, докога ще продължава това безобразие. Тук отговорът може да бъде следният - от няколко месеца до няколко години, ако американският елит вземе правилното решение и спре печатането на долари въобще до 2-3 години.

Третият въпрос е какво да се прави, т.е. кога световните елити ще разберат същността на ставащото и ще вземат адекватни мерки. Тук сме песимисти. Проблемът е в това, че финансовият капитализъм, завоювал целия свят през последните 25 години, контролира властовите структури. В резултат, всички държави и правителствени режими се опитват на всяка цена да запазят модела, в чиито рамки са получили властта. Бедата обаче е в това, че нейното разрушение вече е предопределено от обективни икономически закони, т.е. продължението на тази политика само ще задълбочава кризата. Това обрича и опитите, които се правят сега на колективно световно равнище, за разработката на антикризисна политика. Разбира се, никакви споразумения от типа на предишния Бретън Уудс не са възможни. Подобни споразумения се сключват на изхода от кризата, до който има още много години, даже десетилетия. А сега сме пред входа на кризата.

Онова, което изглежда почти сигурно в момента е, че САЩ ще се опитат като Мюнхаузен да се измъкнат от блатото за сметка на Европа, Русия и Китай. Най-вероятно чрез хиперинфлация, т.е. обезценяването на своя дълг с десетки и даже стотици пъти, което ще обезцени капитала на цялото човечество.

Това изисква от така наречената световна общност някакви адекватни действия. Но какви действия в този случай могат да бъдат считани за адекватни?

Отговорът може да е много изненадващ и да е бил намерен още преди 80 години от известния тогава, но след това забравен руски икономист Николай Кандратиев с неговите така наречени К-цикли, т.е. кондратиевски цикли, към които сега се връщат водещи икономисти по света.

За какво става дума?

Преди повече от 80 години руският икономист Кондратиев теоретически обоснова идеята за съществуването на големите половинвековни 45-60-годишни икономически цикли, в чиито рамки става смяна на "запасите от основните материални блага". Кандратиев описа и механизма на функциониране на тези К-цикли, разбивайки ги на две фази на вълната - възходяща и спадаща.

Без да влизаме в подробности ще припомним, че в прехода от спадащата към възходящата вълна беше положен механизъм за акумулиране, натрупване, концентриране, разпръскване и обезценяване на капитала, като ключов фактор на развитието на капиталистическата пазарна икономика. Освен това Кондратиев доказваше, че тази цикличност ще съществува докато съществува и капиталистическият начин на производство.

Кондратиев успя да изчисли два и половина големи цикъла на възход и спадане: на повишаване - от края на 1780 г. до 1810-1817 г., и понижаване 1810-1817 г.; 1844-1851 г., на възход от 1944-1851 г. до 1870-1875 г. и понижаване от 1870-1875 г. до 1890-1896 г., и на възход от 1890-1896 г. до 1914-1920 г.

Но за съжаление през 1928 г. Кондратиев беше свален от длъжност за "антисъветска дейност", пратен в затвора и през 1938 г. разстрелян. И чак през 1984 г. работите му бяха реабилитирани в СССР.

Въпреки че изследванията на Кондратиев бяха прекъснати към края на 20-те години, той успя да предвиди и спадащата фаза на третия цикъл - периодът на Великата депресия. Неговият модел в наше време дава следната периодичност на дългите вълни примерно така: понижаване на третия цикъл от края на 20-те години до 1949 г. покачваща се вълна от 1949 г. до началото на 2000 г., спадаща вълна от началото на 2000 г. до...

Това означава, че на 2000 г. се пада пречупващата фаза на цикъла от възход към спад, т.е. към фазата на дълбока рецесия, която наблюдаваме от 2001 г.

Заради това, каквото и да се опитват да направят ръководителите на Федералния резерв на САЩ и на Европейската централна банка, техните усилия са обречени.

Световната икономика трябва да премине през периода на освобождаване от натрупания капитал по пътя на неговото масово обезценяване в резултат на неизбежната дълга и дълбока депресия.

Заради това световната икономика като цяло я очакват поредица тежки кризи. Сегашната финансова криза е само първият звънец, който съобщава, че главното действие предстои. Според някои оценки, то ще бъде през 2010-2015 г., когато световната икономика ще достигне най-ниската точка на спадащата вълна от петия К-цикъл.

Така стигаме до днешните САЩ, които отдавна живеят на кредит. Въпреки че произвеждат само 18 на сто от световния брутен продукт, те консумират 40 на сто от цялото световно производство.

Но финансовата криза и намаляването на възможностите за кредитиране на американския пазар неизбежно ще доведат до спад на масовото потребление в САЩ. Това, от своя страна, ще предизвика съкращаване на производството и намаляване на световното енергопотребление (процес който вече започна) и до намаляване на търсенето на основния енергоносител - нефтът. Това пък ще доведе до срив на цените на нефта, разбира се, ако страните-износителки не се обединят и не започнат свиване на добива, за да удържат цените на приемливо за тях равнище.

От друга страна, спадът на потреблението в САЩ, в резултат на финансовата криза, неизбежно ще доведе до съществено съкращаване на производството в Европа, Китай, Япония, Индия и други азиатски страни, които се превърнаха в световната "фабрика" за производство на потребителски стоки и IT-технологии за САЩ. Това ще доведе до свиване на световния пазар, ръст на протекционизма и засилване на търговските противоречия между САЩ, ЕС, Китай, Япония, Индия, Русия, ислямските страни, Латинска Америка. Най-силните потенциални играчи в момента са Китай и ЕС.

Изострянето на търговските войни ще засили интеграционните процеси вътре в основните групировки, формирайки регионални пазари.

Спадащата вълна на петия К-цикъл ще доведе до формирането след 2015 г. на няколко крупни регионални икономически групировки, ориентирани предимно към своя вътрешен пазар. Те ще се развиват под егидата на крупните държави като Китай, Русия, Индия, ЮАР, Бразилия, Иран.

Но преди всичко това ни очаква третият фалит на американския долар (първите два бяха през 1933 и 1971 г.), който ще постави край на почти 70-годишното му господство като единствена световна резервна валута.

Третият крах на долара ще унищожи до основи съществуващата финансова система, основаваща се на надуването на финансови балони. В политически план тази реорганизация ще доведе до развитието на многополюсна световна общност, чиято устойчивост ще бъде много по-голяма, отколкото двуполюсният свят САЩ-СССР и още повече до еднополюсния, съществуващ в момента.

Що се отнася до "плана Полсън" и до другите опити да се спаси световната финансова система в сегашния й вид, те могат само за известно време да отложат неизбежното още една-две години, но с цената на хиперинфлация. Но след това кризата ще се повтори на ново още по-високо равнище.

Фиктивният, виртуален с нищо необезпечен капитал ще изгори в кризата в рамките на спадащата фаза на петия К-цикъл и колкото повече САЩ и западните държави сега се опитват да противодействат, толкова по-дълбок и продължителен ще бъде крахът по-късно.

Време е Китай, Европа, Русия, Япония, Индия и Бразилия, заинтересовани в новото устройство на световния икономически ред, да започнат необходимите преобразования. Те трябва да поемат цивилизационната инициатива и да станат главен архитект на света след долара.

Нещо повече. Когато през 2012-2015 г. окончателно ще рухне американската икономика, именно Русия с нейните огромни ресурси може да започне формирането на ядрото на базисните технологии на шестия К-цикъл.

Ако светът сега не се възползва от кризисната ситуация на петия К-цикъл и продължи да поддържа умиращата американска финансова система, участта му ще бъде печална. Всяка финансова пирамида, каквато днес са САЩ, рано или късно трябва да се срине, погребвайки онези, които са вярвали в нейната вечност.

Светът стои пред един от най-важните моменти в своята 21-вековна история. Дано направи правилно решение.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ