Дали САЩ могат да обявят фалит? Въпросът става все по-належащ.

Само през последните седмици американският публичен дълг нарастваше с 2,5 милиарда дневно, т.е. с 5 милиона всяка минута. Американският сумарен дълг е най-големият на света и отдавна надмина 50 трилиона долара. Съотношението на дълга към брутния продукт на страната, който е около 10 трилиона долара, вече е 5:1, нещо несрещано от 1954 г., когато САЩ най-накрая се справиха с дълга след Втората световна война.

За фалит на една страна може да се говори, когато тя не е в състояние да обслужва своя дълг. Това става когато икономиката не генерира достатъчно приходи, няма резерви и едновременно има изтичане на чуждестранни капитали.

САЩ днес имат минимални резерви от валути и злато (в началото на 2007 г. ставаше дума за около 70 милиарда долара). Спрямо брутния им продукт това беше по-малко от 0,5 на сто.

И така стигаме до същността на този изключително важен показател. САЩ се намират заедно със Зимбабве на последно място в света. Но са единствената страна, която, според самата нея, такива резерви не трябва да има. Доларът е световна валута. Както каза преди години един американски икономист "докато в Америка расте поне едно дърво, от което може да се произвежда хартия, от която да се печатат долари, САЩ няма да фалират." Ще допълним, че във времето на електронните плащания САЩ не се нуждаят даже от това дърво.

Но неприятностите тепърва започват. Най-лошото е, че пада индексът на потребителското доверие, който показва доколко американците са готови и в бъдеще да купуват каквото им попадне. Да припомним, че около 70-80 на сто от брутния национален продукт на САЩ се формира за сметка на потреблението и в тази ситуация отказът да се купува може скъпо да струва на американската икономика.

Като пример може да се приведе следната оценка. Нормата на спестяванията в САЩ днес е около 0 на сто. Преди известно време пък беше отрицателна, т.е. американците харчеха повече, отколкото получаваха, за сметка на теглени нови кредити, при историческа норма на спестяванията около 10 на сто. Обикновено по време на криза тази норма се качва над историческата. Но даже ако предположим, че американците не подхождат към ситуацията средностатистически, това означава, че БНП на страната ще трябва да се намали с 5-7 на сто, което е колосална величина, достижима само в условията на жестока депресия. Но последните оценки говорят, че нормата на спестяванията в САЩ все пак е тръгнала нагоре и хората вече не купуват каквото им попадне.

Голяма част от своите разходи американците правят за сметка на кредитите. Възниква въпросът кой ще им ги дава. Ако потреблението пада ще пада и производството. Значи, все по-малко хора ще получават заплати, т.е. способността на средното домакинство да си изплаща дълговете ще намалява. А ако не му дават нови кредити делът на изплащането на дълговете в общата структура на неговите разходи ще започне да нараства, което още повече съкращава потреблението. И така нататък, по спиралата.

Истина е, че банките и финансовите институции имат много пари и теоретично могат да правят инвестиции в развитието на производството. Но въпросът е защо. Ако има мощности, задоволяващи падащото търсене, какъв смисъл има в построяването на нови. Какво и кому ще продават?

В тази ситуация най-правилната политика е да се пазят наличните пари и да се чака подобрена ситуация. И американците като че ли така започват да се държат. Ръстът на долара през последните седмици е свързан и с това, че частните инвеститори взимат от финансовите институции своите спестявания, заради което последните са принудени да купуват на пазара големи количества налични долари, което повишава курсът им спрямо другите валути.

Да отбележим, че и "спасителният план" на Полсън предполага хвърляне на пазара на колосални количества пари, което неминуемо ще предизвика сериозна инфлация в САЩ. Дали тя ще започне веднага или с известно забавяне, но най-късно през февруари-март ръстът на цените в САЩ ще се възобнови, като и сега той достига много високи величини. Даже отрицателните данни сочат 25 на сто в годишен разчет.

Ще отбележим, че средната инфлация от 10 на сто в потребителската сфера, чийто мащаб вече беше преминат, отговаря на падането на БНП на САЩ с около 7 на сто. И тази цифра се добавя към спада, свързан с ръста на спестяванията.

По-просто казано, огромният бюджетен и всякакъв друг дефицит на САЩ е предвестник на три възможни сценария - война, социална революция или социализъм.

Както споменахме, 80 на сто от брутния продукт на САЩ се дължат на услугите. Услугите първи горят в кризата. САЩ и американците трябва да забравят за икономиката на услугите. Финансовият сектор агонизира, следват маркетингът, консултингът, IT, армията от алчни доктори и юристи, рекламите, Холивуд. Каква полза има човечеството от тях, за да им позволява да изяждат 40 на сто от храната му. Никаква.

И така, може да се очаква, че минимум 50 на сто от сектора на услугите в САЩ ще изгърмят, а това означава 40 на сто безработица. Е, нека да са 30 на сто. Става дума за 30 на сто от трудоспособното население на САЩ. Апокалипсис. Американският век приключи.

Оттук нататък ситуацията ще има равноускорително движение.

Първият етап е най-близкото полугодие. Вторият - близката година. Третият - до две години, четвъртият - първите безредици ще започнат след две години, масовите - до 4 години, а финалните - до 10 години. Това вече ще е краят.

Откъдето и да гледаме, САЩ вървят или към социална революция или ... социализъм.

Кризата се съпровожда от масови уволнения, изгаряне на спестяванията на хората и на пенсиите в САЩ и по целия свят. Следователно, за да компенсират загубите на гражданите, централните банки ще трябва да пуснат печатниците на валута, което пак ще води до обезценяване на спестяванията и пенсиите, но вече в условията на хиперинфлация и тотално обедняване на милиарди хора по света.

Средната класа ще изчезне напълно. Тя вече изчезва. По-голямата част от капитала ще бъде изядена от хиперинфлацията. В тази ситуация в САЩ и другите доларизирани страни ще се появят остри вътрешнополитически проблеми. Елитите ще се обвиняват кой е виновен. Старите правила на играта ще са изчезнали.

По този начин на първия етап, системната криза ще трябва да премине през редица вътрешнополитически кризи. Тя ще се пренесе и в международните отношения. Държавите няма да си вярват. Ще се стигне до дестабилизиране на режимите, масови демонстрации, протести и безредици.

Пирамидата от дългове рухна. Започва тотална ревизия на механизмите на разпределение на реалните ресурси и ценности, тъй като механизмите, основани на капитала, бяха пречупени заедно с институтите, осигуряващи властта на този капитал. В условията на кризата човешкият ресурс ще става излишен. И изведнъж няколко милиарда души по планетата ще се окажат "излишни" заради сегашната система. Какво да се прави с тях. Възможни са няколко варианта:

• да бъдат включени в полезна дейност, да бъдат нахранени и да им се даде работа;
• да бъдат изпратени на война;
• да бъдат затворени в гетото;
• социална революция.

Опциите, както се вижда, не са утешителни за привържениците на капитализма. Основният извод е, че икономиката, основана на безкрайното размножаване на капитала, се сблъска със своя естествен ограничител - самата планета и нейните ресурси, които не са безкрайни. Именно те налагат преминаването на човечеството към социалния или социалистически модел.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ