На 21 октомври в Техеран се състоя среща на делегации на руския Газпром, начело с неговия управител Алексей Милер, на Иран, начело с министъра на нефта Голамхосеин Нозари, и на Катар. След срещата Милер съобщи, че "днес беше формирана голямата газова тройка." От своя страна Нозари я нарече газов ОПЕК.

Каквато и да е оценката на събитието, може да се каже, че започва "приказката за газовата тройка". В момента на тези три страни се падат около 60 на сто от световните запаси от газ и около 30 на сто от неговото производство. Запасите от газ на Русия възлизат на около 45 трилиона кубометра на Иран - 28 трилиона, на Катар - 26 трилиона.

Какво реши голямата тройка? Засега нищо особено. Договориха се за провеждането на редовни - три-четири пъти годишно, срещи на тройката за обсъждане на най-важните въпроси от развитието на газовия пазар, като тези консултации ще са принос във формирането на дневния ред на Форума на страните-износителки на газ.

Русия, Иран и Катар създадоха и Висш технически комитет от специалисти за обсъждането на съвместни проекти, обхващащи цялата верига от разузнаването, добива, транспортирането и съвместния маркетинг на газа.

Важна е фундаменталната постановка на трите газови държави - епохата на евтините въглеводороди свърши. И те ще изхождат от нея в своята работа.

На 17 ноември в Москва пък се състоя споменатият Форум на страните-износителки на газ - GECF, в който, наред с голямата тройка, участват Алжир, Боливия, Бруней, Египет, Индонезия, Либия, Малайзия, Нигерия, Оман, Тринидад и Тобаго, ОАЕ, Венецуела и Норвегия.

Реакцията на САЩ и ЕС беше изненада. Те декларираха, че са срещу създаването на газовия ОПЕК, опасявайки се от "монопол на пазара". В Конгреса на САЩ газовият ОПЕК беше наречен "глобална организация за изнудване и рекет."

Но това е пропаганда. Нефтеният ОПЕК може да влияе върху стойността на нефта чрез въвеждане на квоти за нефтодобива в страните-членки. По този начин той регулира търсенето и предлагането на световните пазари.

При газовия ОПЕК договарянето на цените няма да е толкова просто. Контрактите са дългосрочни и за създаването на истински газов ОПЕК ще са необходими няколко десетилетия. Но трябва да се разбира, че работата на газовия картел, по подобие на ОПЕК, не е възможна.

Регулиране на цените на газа може да става по принцип само на втечнения газ. Но основният газ върви по тръбопроводи като неговите цени се фиксират в дългогодишни, даже 25-годишни договори. Това означава, че ценово регулиране - борсово или пазарно, както при нефта, е невъзможно. Засега главната задача при създаването на международната газова организация е производителите и потребителите да започнат да работят заедно.

Газовият аналог на ОПЕК в този смисъл е необходим, за да стимулира развитието на газовия отрасъл, да помага за изграждането на инфраструктурата и производствените мощности за втечнен газ. От тази гледна точка газовият ОПЕК ще е полезен, тъй като обединените страни ще координират своите действия.

Засега изграждането му среща и някои обективни пречки и нерегулирани въпроси между страните-производителки Иран-Бахрейн-Катар, Саудитска Арабия-Катар, ОАЕ-Иран. Кувейт и Иран оспорват някои острови в Персийския залив, където има нефт и газ. Аналогични разногласия има и между Русия и Норвегия - в Баренцовия басейн, в Каспия - между Русия, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан и Иран и т.н.

Но ясно е, че повечето крупни производители на газ вече нямат намерение да бъдат манипулирани една срещу друга. Според руските експерти първоначалните въпроси ще бъдат не ценообразуването и квотния добив, като в ОПЕК, а координирането, доставките и развитието на маршрутите за транспортиране на газ, в това число и на втечнен. Това означава, че страните-членки ще могат да се договарят и за "сферите на търговско влияние".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ