През 1991 г., на лекция пред няколкостотин души, предположих, че поне през следващите 17 века човечеството ще има късмет да не бъде споходено от по-голям кретен от Горбачов. Сбърках. 17 години по-късно се появи неговият най-голям конкурент в същата дисциплина - Джордж Буш-младши, който така успешно унищожи САЩ, че упражненията на Горбачов спрямо СССР изглеждат като на несръчен чирак. Едновременно само за осем години Буш създаде най-корумпираното, най-некомпетентното и най-непопулярното в цялата история на САЩ правителство. Успехите му бяха толкова впечатляващи, че признателни американци предложиха да му бъде издигнат паметник, на който да пише "Плюйте тук".

Наистина този човек успя да сътвори такова количество глупости, че онези, които го вкараха с фалшифицирани избори в Белия дом, се хванаха за главите. До време тези истински господари на САЩ го търпяха, тъй като неговата глупост не им пречеше много. Но когато САЩ започнаха да приличат на СССР от неговите последни дни, през които вече никой не разбираше нищо, никой не отговаряше за нищо и всеки правеше каквото си иска, нещата за споменатото задкулисие станаха страшни. Затвориха Буш в неговата тексаска ферма и му забраниха да си отваря устата по какъвто и да било въпрос, освен за движението на ураганите към южното крайбрежие на САЩ.

И се захванаха да търсят следващия президент на САЩ. Намериха го. Става дума за 44-ия и първи чернокож президент Барак Хюсеин Обама-младши, чиято програма се свеждаше до думата "Change", т.е. промяна, или в неотдавнашния източноевропейски политически лексикон "перестройка". И веднага се появява въпросът - какво очаква Обама.

Предричането на бъдещето е неблагодарно упражнение. Ако прогнозите не се случат, неуспешният оракул става обект на насмешки. Ако пророчеството се сбъдне, тогава той изчезва в тълпата от по-големи специалисти, които са предвидили всичко много по-рано. В това отношение дългосрочното прогнозиране има преимущество над краткосрочното. Неслучайно се говори, че за да бъдете пророк, трябва да предвиждате бъдещето след 100 години (тогава няма да има съвременници), а ако искате да ви обявят за глупак, прогнозирайте какво ще се случи утре.

Въпреки този риск, ще се опитам да предвидя бъдещето на Обама, който ми е симпатичен не толкова заради обещанията да пренесе перестройката и в Америка, колкото заради умението да скрие истинското си месторождение.

Всъщност перестройката в САЩ върви с пълен ход. Става дума не само за избора на чернокож президент, но и за обявената от него програма за данъчно облагане на богатите и преразпределение на доходите в полза на бедните и средната класа, и мащабна намеса на държавата в икономическата и социална сфери. Обама издигна лозунга за обуздаване на богатите. На пръв поглед те би трябвало да вият от ненавист към чернокожия кандидат. Напротив. Именно те го издигнаха, защото разбраха, че нещата са много лоши и за да не се лишат от всичките си богатства, е добре да пожертват част от тях в започналата криза.

Така стигам до основното - защо на елита на САЩ му трябваше чернокож президент. Не използвам думата "афроамериканец", защото ме дразни и има имперски оттенък като неправилно асоциира САЩ с цяла Америка, което е нечестно по отношение на Бразилия, Куба, Венецуела и т.н.

Но да се върнем към Обама. Тук ще се наложи да прогнозирам какво ще се случи с американската икономика.

Острата фаза на кризата, т.е. периодът, през който общото потребление в САЩ пада минимум с 1 на сто месечно, започна през септември 2008 г. и ще продължава, докато не бъде постигнато някакво равновесие. Така може да се предвиди и сривът в икономиката на САЩ. Той може да се случи бързо - за три-четири месеца, ако бъде прекратена емисията на долари, или по-бавно, т.е. ако не се раздува емисията, спадът може да бъде удължен до 2-3 години.

Истината вероятно ще бъде някъде по средата. Но същността няма да се промени. Именно при следващия президент на САЩ, т.е. Обама, ще настъпи стремително спадане на жизненото равнище на американците. И всички ще помнят, че това е станало при първия чернокож президент.

Истина е, че Буш направи много глупости, но кризата можеше да изгърми още през 80-те години. САЩ оцеляха по чудо през 1987 г. След това се измъкнаха от ямата за сметка на краха на СССР и социалистическите страни и превземането на техните пазари, но продължиха да правят нови дългове, като реалният виновник за сегашната криза, т.е. човекът, при когото тя все още можеше да бъде предотвратена, беше Бил Клинтън.

Буш дойде на "готова криза". Опитваше се да прави нещо, но локомотивът се движеше с пълна пара.

Сега най-острата фаза на кризата ще се падне на Обама, който ще бъде принуден да предприеме крайно непопулярни мерки, като отговорността за социалните последствия ще падне пак върху него.

Разрушаването на сегашната система в САЩ ще доведе до спад на жизненото равнище на американците поне два пъти. Няма случай в историята нещо такова да не е довело до социалнополитическо разрушаване на съответната държава. Но елитът на САЩ - така нареченият истаблишмент, прави всичко възможно да не загуби властта. И измисли Обама, чиято първа отличителна черта е, че е аутсайдер и няма корени в този истаблишмент.

Съперникът му Джон Маккейн също беше специфичен, в смисъл, че представляваше американския истаблишмент от четвърто поколение. Но да ги прати в Белия дом елитът не счете за нужно, като знаеше, че следващата администрация ще бъде жертвана. Обама ще обере възмущението или даже бунта на недоволните маси или ще му наложат нова война. С една дума, той е политически смъртник и трябва да закрие амбразурата. Заради това и републиканците правеха всичко възможно да спечели ... Обама. През цялото време Маккейн измисляше гаф след гаф - като се започне със самия негов избор (напреднала възраст и тежка болест), избора на кичоватата Сара Пейлин за вицепрезидент, и се свърши с това, че поиска пари за своята кампания от ...руското посолство. Републиканците правеха всичко да не спечелят. Демократите се включиха в играта или се хванаха в капана.

Обама беше избран, за да бъде жертван, и ще обере плодовете от бурята. Върху него ще бъде хвърлена вината за всичко, когато свърши мандатът му - ако се стигне до този момент, тъй като в САЩ имат и други варианти от времето на Кенеди.

Отчитайки вече набраното темпо, започвайки от 2009 г., спадът на потреблението в САЩ ще бъде минимум 10-12 на сто годишно, в течение на три години. Докато спадът не завърши, положителният ефект от държавното участие или стимулиране ще бъде минимален. Това означава, че да се предприемат някакви реални мерки е безсмислено, докато не завърши острата фаза на спада на потреблението и на брутния продукт на САЩ с 30-40 на сто. И чак когато стане ясна новата структура на световната икономика, ще може да се говори за някакви глобални съгласувани мерки.

Хората на Запад загубиха онова, с което се гордееха - реализма си. Днес повечето западни лидери трябва да бъдат подложени на клиничен надзор. Това също е част от отговора, защото на елита на САЩ му потрябва чернокож президент с неговия change, т.е. перестройка.

Жалко за Барак Обама.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ