На срещата в Женева между държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън и външния министър на Русия Сергей Лавров се получи бутафорен момент. Хилъри връчи на своя руски колега един червен бутон, на който беше написано "перезагрузка" (рестартиране), за което преди това беше говорил вицепрезидентът Джо Байдън. Но в Държавния департамент явно руската тематика е на такова равнище, че няма кой да им преведе правилно reset на руски език. Или път не са поискали?

Всъщност и резултатите от срещата Клинтън-Лавров бяха подобни. Ясно беше, че всяка от страните е казала онова, което трябва да каже в очакване на срещата Медведев-Обама, на която американската страна зад многото приказки ще се опита да направи "рестартиранае" на взаимоотношенията по стария образец - да наложи на Русия да не бъде активен субект на историята и да продължи да е използвана и манипулирана.

Заради това решенията, които ще бъдат взети в близко време в Москва, ще имат исторически характер. Какво ще решат там? Дали ще тръгнат към "перезагрузка" или ще продължат по пътя на перегрузката, т.е. претоварването на отношенията със САЩ в един напълно нов свят. Това поставя отново въпроса за аналитичния потенциал на актуалната руска върхушка, нейните критерии и въобще за целите, които преследва със своята вътрешна и външна политика.

Отговор на тези въпроси вероятно няма да има в близко време, което обаче не пречи на опитите за тяхното предварително анализиране.

Основният резултат от срещите Медведев-Обама и Лавров-Клинтън ще е доброжелателният тон, който, на фона на катастрофата при Буш, все пак не е малко.

Какви могат да са обсъжданите теми?

На първо място подготовката на нов договор за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения (виж стр. 17). Обама е направил своите предложения, Медведев - своите.

На второ място за Иран, Косово, Южна Осетия и Абхазия страните ще фиксират своите предишни позиции.

На трето място, като обща задача е посочено стабилизирането в Афганистан, което всеки разбира иначе.

Тогава в какво ще се състои това презареждане, рестартиране, т.е. перезагрузка. Всички знаят, че САЩ имат колосални вътрешни и външни проблеми и Вашингтон ще маневрира, за да не влоши отношенията си с Москва. Но дали оценката на Москва за този процес ще бъде правилна?

Тук ще направим отклонение за сбърканите "перегрузка" и "перезагрузка", като хора, които дълго са ходили по коридорите на властта, по дипломатически преговори и салони.

В надписа върху споменатата кутия с червено копче, която трябва да символизира подобряването на американо-руските отношения, имаше грешка не само в смисъла на думите. Сбърканата "перегрузка" беше написана на латински, а reset - на английски. За правописа на думата е било достатъчно да се запита даже най-неопитния преводач. Защо не беше направено? Дали това безхаберие само по себе си не характеризира отношението на САЩ към такива преговори? Или това беше демонстрация на пренебрежение към партньора. Самият факт, че peregruzka беше написана на латиница, говори или за трагичното равнище на работещите в Държавния департамент, което е истина, или за нежелание да напишат тази дума на кирилица. Така или иначе Клинтън искаше да покаже, че не счита Русия за самостоятелен цивилизационен център.

В Москва, въпреки усмивките, това би трябвало да бъде интерпретирано именно по този начин - като поредна арогантност.

Положителното в случая е, че руската дипломация най-накрая има един изключително опитен министър като Сергей Лавров, който успя да въведе ред и смисъл в безнадеждната външна политика на Кремъл, наследена от Елцин, и да постави новите акценти.

Но нещата са много по-сложни. Не става дума за някакъв правопис, а за съдържанието на онова, за което ще преговарят Русия и САЩ, и въобще за анализа от руските лидери на сегашния и бъдещия момент. Дали ще е правилен не знаем? Още повече на фона на фаталните грешки от близкото минало.

Така, какъв е историческият момент. Той беше определен не само от нас, но и от други анализатори като Голямата американска война, или като Четвърта световна война. В миналото и ние използвахме последния термин, който по същество не е толкова важен, но все пак дефинира процеса.

Всяка война има своя формална общопризната дата на начало.

Първата световна война започна на 1 август 1914 г.

Втората - на 1 септември 1939 г.

Третата - на 5 март 1946 г., с речта на Чърчил във Фултън, където беше издигната желязната завеса. Тя продължи 40-45 години. Това беше Студената война, в която СССР не издържа, капитулира и се разпадна.

Четвъртата световна война започна в 08,45 ч. сутринта на 11 септември 2001 г., когато първият от самолетите от огромната автопровокация на върхушката на САЩ се вряза в северната кула на Световния търговски център в Ню Йорк.

В САЩ терминът "Четвърта световна война" се появи по-късно, през 2002 г., с някои разработки под заглавието: "Как да спечелим Четвъртата световна война". Глобалният враг беше посочен точно - ислямизмът и всички онези, които не обичат американската демокрация. Даже повърхностният анализ на първите години на тази война позволява да се оценят огромния размах и мащаби на процеса. Мегатерактовете в Ню Йорк и Вашингтон, бойните действия в Афганистан, войната срещу Ирак, конфликтът между Индия и Пакистан с перспектива за обмен на ядрени удари, нарастващото военнополитическо давление върху Иран, Сирия и Северна Корея, етнорелигиозните конфликти в цяла Африка, руско-грузинската петдневна война, изостреният палестинско-израелски конфликт, глобалните тайни операции на спецслужбите, цветните революции и преврати... В резултат се стигна до коренно деформиране на международните отношения, до ревизия на резултатите от Втората световна война, маргинализиране на ООН и т.н.

Може да се каже, че всичко това беше заслуга на САЩ. След краха на СССР във Вашингтон настъпи криза на мисията, която преди това беше "да се възпира империята на злото". Светът започна да се изплъзва от "американската мечта". Тогава там се появи и идеята за създаването на плашилото на всеобхватния всесветовен международен тероризъм, който преди това беше неизвестен. Дотогава основната опасност за бъдещето на планетата беше нарастващата пропаст между богатите и бедните. Но измисленото чучело на Осама бин Ладен и Ал-Кайда трябваше да оправдае в нов вариант американската изключителност. Дойде време Западът отново да тръгне в кръстоносен поход.

Американците винаги са решавали своите вътрешни проблеми за сметка на останалия свят. От Великата депресия през 30-те години се измъкнаха с Втората световна война. На прага на XXI век бяха отново на прага на системна криза. И изведнъж - 11 септември. Последва новата месомелачка в Афганистан и Ирак. След това по света започна масово да се разширява явлението, получило названието "етнизиране на политическия живот", т.е. замяна на общонационалното единство с етнически, расови и междурелигиозни конфликти. Такива бомби бяха заложени навсякъде по света и не се знае кога ще изгърмят.

Основният враг на САЩ през всичките тези години беше и продължава да бъде Русия, на второ място - Китай, и чак тогава ислямският свят.

Заради това Четвъртата световна война, наречена още Голямата американска война беше и Голяма антируска геополитическа война. Замисълът й съдържа основните принципи на всяка война - трябва да бъде победен противникът.

Реалните военно-геополитически опоненти, начело с Русия, бяха индивидуално оценени и беше разработена индивидуална стратегия за тяхното съкрушаване.

Анализът на този пейзаж показва мащаба и последователността на активните военни фази, които могат да изглеждат по следния начин. Русия притежава ресурсоподдържащо пространство и все още има възможност да ликвидира САЩ за 30 минути с ядрените си оръжия. Тя е цел на първия и основен удар на САЩ. Пряката въоръжена борба срещу Русия може да бъде осъществена парелелно с изчерпването на боеспособността на руските стратегически ядрени сили, наред със засилването на вътрешното напрежение във всички възможни области.

Разбира се, необявената война срещу Русия се води на фона на другите войни на САЩ срещу Китай, Европа и ислямския свят.

В общи линии текущата част на тази Четвърта световна война или Голяма антируска война на САЩ може да бъде описана със следните основни задачи:

• да бъде задушена Русия в международна блокада с ръцете на "световната общност, НАТО и бившите й съюзници от Източна Европа и "приятелите-съседи";
• САЩ да подсигурят собствената си територия чрез създаването на глобалната противоракетна отбрана около Русия, която ще изключи възможността от ответен ядрен удар срещу САЩ;
• да се въвлече Русия в перманентен въоръжен конфликт с Грузия и Украйна, да бъдат превъоръжени тези страни и на териториите им да бъдат установени военни бази;
• да се отслаби Европа чрез конфликти с Русия;
• да се възобнови американската икономика на милитаризма;
• да се сплоти американското общество и англосаксонския свят срещу стария, но отново спечелен враг.

Отделна задача на САЩ, поне докато се справят с Русия, е да неутрализират Китай, като му предложат стратегическо партньорство с предложение за разделение на Сибир и Далечния Изток. На пространството на бившия СССР, САЩ ще правят всичко, за да не допуснат дееспособност на ОНД и ШОС, за да не може Русия да осъществи тук свой собствен геополитически проект, за да не се допусне антиамериканска коалиция с участието на велики държави, геополитически противници на САЩ. Абсолютно неприемлив на САЩ е всеки съюз между Русия и Китай, или на Русия с някаква част на "стара Европа".

Днес основният принцип на националната стратегия на САЩ, в това число във войната срещу Русия, е "голямата лъжа". Трябва да се признае, че с тази "голяма лъжа" САЩ първоначално успяха. Поне така беше до конфликта с Грузия.

Светът не очакваше, че Русия така съкрушително ще отговори на агресията, на американската марионетка Саакашвили и ще ликвидира любимия американски проект. Появата на новата руска мощ предизвика истерия и страх в политиците на онези държави, които свързват своето бъдеще със САЩ - Балтика, Полша, Украйна, България, Румъния, които вярват, че без САЩ светът им ще свърши.

Така стигаме до основния въпрос - какво трябва да прави Русия, т.е. за критериите и оценките на сегашния исторически момент...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ