'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Анализ на "Строго секретно"
Април може да се окаже решаващ за бъдещето на отношенията в триъгълника Русия-Иран-САЩ. На срещата на Хилъри Клинтън и Сергей Лавров в Женева пролича намерението на Вашингтон да обвързва руско-американските отношения със "странични" въпроси, сред които е и Иран.
Ситуацията е сложна. Ясно е, че новата администрация във Вашингтон се опитва да реши собствените си задачи спрямо Иран като ги пренесе в триъгълника Русия-Иран-САЩ и стовари отговорността върху Москва. Намеците за обвързване на проблема за ПРО в Полша и Чехия с иранската ядрена програма обаче бяха веднага отхвърлени от Москва. Не е ли това опит на Белия дом да "разведе" Москва и Техеран, като им пробута поредната "умряла котка". САЩ се опитват да принудят Русия да окаже натиск върху Иран под претекста, че окончателното решение на разполагането на ПРО в Източна Европа ще зависи от действията на Иран спрямо неговата ядрена програма. Това се съпровожда от напълно нови реверанси на Вашингтон към Техеран.
Какво се крие зад тези информационни проблясъци? Дали новакът Обама, за разлика от своя предшественик Буш, е настроен към диалог с Иран при условие, че Техеран прекрати своята ядрена програма. Но тогава веднага се появява въпросът защо Западът досега въобще не иска да забележи издиганата от Иран идея за безядрен Близък Изток. Защо планът за превръщането на този район в безядрена зона се игнорира въпреки идването на власт в Израел на радикалната политическа групировка начело с Бенямин Нетаняху, защо не се забелязва напредващата нестабилност в Афганистан и ядрен Пакистан и т.н.
На този фон на 15-17 февруари в Москва се състоя визита на министъра на отбраната на Иран Мостафа Наджар, която може да има особено значение за руско-иранското военнотехническо сътрудничество. Официалната цел на визитата на Наджар беше да разблокира доставката за Иран на зенитно-ракетните комплекси С-300, за която страните се бяха договорили по-рано и подписаха съответния договор. Визитата стана на фона на засилващия се многовекторен външнополитически курс на Техеран - посещението в Иран на бившия немски канцлер Герхард Шрьодер, при което се обсъждаха енергийните и търговско-икономическите отношения на Техеран с Берлин и Брюксел, визитата на представителна иранска делегация в окупирания от НАТО Кабул, визитата на министъра на външните работи на Иран в Баку, откриването в Северен Иран на генерално консулство на Казахстан и др.
Едновременно се появиха и сведения за интензифициране на преговорите между иранската национална нефтена компания и немската компания E.Оn, един от крупните газови търговци в Европа за съвместно участие в производството на втечнен газ и разработка на газови залежи, в това число Южен Парс. Ако се вземе предвид, че Южен Парс е един от приоритетните обекти на руско-иранското сътрудничество, може да се говори за дългосрочен енергиен алианс на Москва и Техеран с участието на ЕС, Турция и Армения - като транзитни държави, например за прокарването на Набукко, но не през Азербайджан и Грузия и с напълно ново съдържание.
Визитата на иранския министър на отбраната в Москва съвпадна със завършването на строежа на атомната електроцентрала Бушер, която се нуждае от сериозно прикритие от въздуха. Сега Иран с помощта на Русия, има намерение да осъществи втория етап от модернизирането на своите въоръжени сили. Първият беше през 90-те години, когато той се възстанови от дългогодишната война с Ирак. Тогава Русия достави на Техеран изтребителите Миг-29, Су-24, подводници, няколко дивизиона зенитно-ракетни комплекси, пусна монтажна линия за танковете Т-72 в Иран и др. В резултат Иран успя да задвижи собствено производство на ракети и торпеда.
Към втория етап на модернизирането Иран пристъпи след 2000 г., което включва създаването на система за прикритие от военните и промишлени обекти от удари от въздуха. През 2001 г. Техеран започна преговори за покупка на руски ПВО-средства. В края на 2005 г. беше подписан договор за доставка на Иран на руските зенитно-ракетни комплекси Тор-Б1 за 1 милиард долара. Той може едновременно да следи до 48 цели, летящи на височина от 20 до 6000 м в радиус от 1 до 12 км и да атакува едновременно две от тях. Освен това на Иран бяха обещани доставките на Печора-2А, които са дълбока модернизация на предишните комплекси С-125. Когато през 2006 г. Русия достави на Иран обещаните Тор-Б1 Вашингтон я обвини в нарушаване на международни договорености, в резултат на което през същата година Русия покри с мъгла доставките за Иран на комплексите С-300. Визитата на иранския министър в Москва беше опит да бъде решен този проблем. Пред Русия няма абсолютно никакви юридически прегради за военното сътрудничество с Иран. Тази страна не попада под никакви международни санкции. ООН не може да обвини Иран в нарушение на договора за неразпространение на ядреното оръжие. Техеран, за разлика от Израел, го е подписал. Вероятно Москва няма да бърза с доставките на С-300 за Иран, което може да е погрешно обвързване и ще роди опасността от повторение на провалилия се курс на Елцин в Близкия Изток.
...- Голямата сензация: Първичната вода на планетата е възобновяем неограничен ресурс
- Кой стреля по Доналд Тръмп. И защо му изпяха Nessun Dorma
- Игра на трупове. Краят на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер /4/
- Игра на трупове. Краят на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер /3/
- Голямата война в Европа е неизбежна
- Ядреният въпрос не е „дали“, а „кога“
Issue 167, April 2009 |
Защо потопиха New Star На 18 февруари в териториални води до пристанището Находка руски катери потопиха китайския кораб New Star. Последва дипл... ⇨ |
Москва-Анкара: Рационални аргументи През февруари турският президент Абдула Гюл посети Москва с най-важната през последните години визита. Двете страни подп... ⇨ |