Вектори

В Чехия фалират заводи за стъкло и кристал, автомобилостроителните фабрики ограничават производството си. В Словакия расте безработицата, като в някои райони е над 30 на сто. Най-лошо е в Унгария, където кризата започна още през лятото на 2008 г., когато чехите и словаците още не бяха чули за нея. В Полша злотата се срина, балтийските републики са фалирали. Същото се отнася за Румъния, която тегли кредит от 20 милиарда евро.

Отгоре на всичко премиерът на Чехия, която е актуалният председател на ЕС, Мирек Тополанек, подаде оставка, т.е. няма кой да прокарва проваления вече в Ирландия Лисабонски договор и да съгласува кризисните планове. Преди да си отиде Тополанек призова ЕС да се сплоти срещу антикризисната политика на САЩ.

Дойде и срещата на високо равнище в Брюксел в края на март, която вместо да тушира противоречията само ги задълбочи. Германия и Франция блокираха британския антикризисен план, т.е. предлагания от Гордън Браун пакет за съкращаване на данъците и увеличаване на държавната поддръжка за икономическия сектор. Договореностите се състояха в недоговарянето на мерки за стимулиране на икономиката. Страните от ЕС имат намерение да оценят ефективността на пуснатите вече програми преди да дадат нови средства за борба с кризата, което също показва дълбокото разцепление на ЕС на две части - стара и нова Европа, и потвърждава за пореден път, че разширението на блока на Изток беше политическа, а не икономическа крачка.

Преди да подаде оставка Тополанек изведнъж стана прекалено откровен - "САЩ повтарят грешките си от 30-те години, в това число мащабни проекти за стимулиране, протекционистични тенденции, кампанията "купувай само американско" и т.н. Тези техни крачки са пътят към ада."

Тополанек избра за тези думи най-подходящия момент, няколко дни преди срещата на Г-20, която също е грандиозен глобален провал (виж стр. 8-9).

Според водещи европейски икономисти САЩ се нуждаят от ликвидност, т.е. от свежи пари, за да финансират всички свои действия и ще балансират всичко това с продажбата на облигации, т.е. това ще подкопае ликвидността на световния финансов пазар. По този начин ще бъде разрушен капиталът на банките, и Европа, а след това и целият свят ще затъне в огромна дългова яма.

И отново се появява въпросът за съдбата на еврото, което досега потвърди, че е добра валута за добри времена. Но какво ще стане с него в кризата? В Брюксел се готвят и за лоши варианти.

Еврото стана европейска валута точно преди 10 години. Но 10 години по-късно нямаше тържества за кръглата годишнина, която съвпадна с началото на рецесията в еврозоната, най-мощната от появата на евровалутата и най-сериозната въобще от 50 години, когато няколко западноевропейски страни създадоха общия пазар. В последните 3 месеца на 2008 г. брутният продукт на еврозоната падна с 1,5 на сто. Резултатът беше още по-слаб през първите три месеца на 2009 г. През януари 2009 г. промишленото производство в Германия падна със 7,5 на сто.

Няколко държави от ЕС се нуждаят от спешна помощ, за да подобрят публичните финанси, надути от дофинансирането на банките и стимулирането на потреблението. Начело са Гърция и Ирландия, след това Португалия, Италия, Австрия и Испания. Ако еврозоната трябва да се удържи, най-силните - Германия, Франция и Холандия, ще доплащат отново.

Въпросът при какви обстоятелства би могла да се разпадне еврозоната, досега беше интелектуална забава. Сега той става реален проблем за инвеститорите от целия свят, въпреки че е преувеличен. Централните банки в Азия и Близкия Изток бягат от долара към еврото. Това беше потвърдено и от Централната европейска банка. Но въпреки че в края на 2008 г. настъпи скок на емисията на облигации в евро, те почти не бяха купувани от инвеститори извън еврозоната. Следователно, еврото е силно, но отслабва. За негов късмет американският долар е с пъти по-слаб. Заради това, въпреки напрежението в еврозоната, икономистите поне засега не виждат сериозни рискове за нейното бързо разпадане.

Последният доклад на Moody’s представи четири повода, заради които еврото ще оцелее:

1. Европейската централна банка има вече ниски лихви и няма възможност за получаване на по-ниски лихви извън еврозоната.
2. Държавите, отказващи се от еврото, ще пострадат в перспектива заради високите лихви.
3. Общата валута дава на по-малките държави защита пред глобалните спекуланти.
4. Няма механизъм за излизане от еврозоната. Приемането на еврото е просто, но отказът от него ще унищожи всяко правителство или по-малка държава.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ