Франция се върна във военните структури на НАТО. Тя напусна НАТО точно преди 43 години, т.е. през 1966 г. Тогавашният президент генерал Шарл де Гол обясни това с необходимостта от водене на независим от САЩ външнополитически курс. Де Гол заповяда на чуждестранните военни да напуснат френска територия. Дотогава там имаше и няколко американски бази. Щаб-квартирата на НАТО беше в парижкия замък Шайо, но през 1966 г. премина в Брюксел.

Формално обаче Франция остана член на НАТО и продължи да дели със съюзниците разузнавателни данни, участваше в политическите срещи на алианса и в операциите срещу бивша Югославия, а сега и в Афганистан. Но Париж не взимаше участие в планирането на операциите, неговите генерали не влизаха в състава на висшето командване.

Решението на де Гол за излизане от НАТО беше едно от най-важните за следвоенното развитие на Франция. Парадоксално Саркози е член на същата партия, основана от генерала. В нея и досега по-силното крило е за независим от САЩ курс във външната политика. Аргументът на Саркози е, че връщането във военната структура ще даде възможност на Франция да участва във взимането на решения на най-високо равнище и трябва да се откаже от самоизолирането от времето на де Гол.

Реално военната сила на НАТО нараства съществено. На първо място Париж има собствено ядрено оръжие, на второ, неговите въоръжени сили са на четвърто място в НАТО след САЩ, Германия и Турция. Вероятно и в бъдеще ядреният потенциал на Франция няма да е подчинен на НАТО.

Но Саркози извърши геополитически ревизионизъм. Това беше и целта на идването му на власт през май 2007 г. - връщането на блудната Франция в лоното на атлантизма. Саркози беше главният реформатор на голистката визия. Заедно с Шарл Паскуа оглави вътрешната опозиция срещу Жак Ширак и Доминик Де Вилпен. Саркози е член на международния клуб на неоконсерваторите около Буш, защитник на Израел и враг на Иран, като негов идеен наставник е русофобът Андре Глюксман.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ