Дали САЩ ще се откажат от разполагането на своя трети позиционен район на противоракетната отбрана в Полша и Чехия. Въпросът засега няма отговор, въпреки че в Прага Барак Обама заяви, че САЩ няма да се откажат. Но има и други моменти.

Що се отнася до Чехия, най-напред правителството на Мирек Тополанек оттегли от дневния ред на долната камара на парламента внесения по-рано там за ратифициране договор за разполагане в страната на радара на САЩ. Тополанек се оправда, че това не означава отказ от ратифицирането на дадените документи. Но след това дойде ред и на него самия. Тополанек трябваше да даде оставка и съдбата на ПРО, а и Лисабонският договор е под въпрос. В същата насока действа и общественото мнение в Чехия. От всички анкети се вижда, че най-малко 70 на сто са постоянно срещу американския радар на своя територия.

Полша е доста по-лоялен партньор на САЩ и подписа предварителния договор с Вашингтон за разполагане на полска територия на ПРО на САЩ в средата на август 2008 г., като използваше антируската истерия след войната с Грузия. Срещу съгласието си Полша трябва да получи 20 милиарда долара и американците да им дадат допълнително зенитни комплекси "Патриот". Ясно е, че Иран в обозримо бъдеще няма да разполага със самолети, които да са в състояние даже в едната страна да долетят до Полша, което означава, че както ПРО, така и "Патриот" в Полша ще имат антируска насоченост.

Американците се съгласиха Полша да получи батарея зенитно-ракетни комплекси "Патриот", намираща се сега в Германия. Освен ракетите-прехващачи и зенитната батарея, САЩ ще помогнат на поляците в модернизирането на въоръжените сили и т.н. Но договорът засега не е подписан, а само парафиран.

От Вашингтон обаче се появяват и други сигнали. Даже Бжежински беше по-сдържан за перспективата на този план. Той заяви: "Не трябва да се изключва, че в резултат на американско-руския диалог ще се появи напълно нова ситуация, в която необходимостта от разгъването на противоракетния щит ще бъде намалена даже до нула."

Дали в американо-руските отношения започва"презареждането", което ще обхване и промяна на подхода на Вашингтон към европейския сегмент на ПРО и дали ще бъде взето решение от отказ от нейното строителство. Или ще продължат опитите, но вече с различни аргументи, да се пробутва старото решение?

Вероятно засега Обама не се е спрял на нито един от тези варианти. От друга страна новата американска администрация се опитва да прехвърли своето главоболие с Иран върху Москва и изразява готовност да се откаже от разполагането на ПРО в Източна Европа при условие, че Русия съдейства за прекратяване на ядрените разработки на Иран. Медведев определи този подход на САЩ като "непродуктивен". Предстои сложна дипломатическа борба срещу разполагането на ПРО в Полша и Чехия. Ще има опити за шантаж на Москва към неприемливи отстъпки в полза на американския военнопромишлен комплекс.

Едновременно Русия вече има възможност да следи всички пускове на ракети по южното стратегическо направление благодарение на пускането в експлоатация на новата радиолокационна станция "Воронеж", която е разположена до Армавир.

Нейното използване ще позволи на руската армия да се справи без услугите на украинските партньори. "Воронеж" не отстъпва по ефективност на украинската "Днепър", но е много по-евтин. Конструкторите считат за основно преимущество на новата станция използването на модулния начин на строителство, благодарение на който тя може да бъде сглобена във всеки район вместо за 5-9 години - за 1,5 година. "Воронеж" покрива разстояние до 4200 км, което може да бъде увеличено до 6000 км. Може да следи и крилати ракети в полет.

Както съобщават руски източници, ще бъдат построени 5-6 радиолокационни станции от типа "Воронеж", които заедно с "Печора", "Мурманск" и "Иркутск", ще създадат противоракетен пояс на Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ